Решение № 6354 от 27.6.2022 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение27.06.2022 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 24 от 08.02.2022г., постановено по адм. д. 603/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АННА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Атанасов от гр. Свищов, чрез адв. М. Стоянова, против решение 24 от 08.02.2022г., постановено по адм. дело 603/2021г. по описа на Административен съд - Велико Търнова, с което е отхвърлена оспорването му, срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. 02 -040 - 6500/6766/05.08.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Намира за неправилни изводите на съда, че писмото съдържа фактически и правни основания за постановения отказ, както и, че съдът не е изложил мотиви по същество, относно правното основание за постановения отказ за подпомагане по всяка една от заявените схеми и мерки и конкретните площи. На следващо място, счита, че съдът е допълнил мотивите на административния акт, като е посочил правно основание за отказа, което не е посочено в обжалваното уведомително писмо и липсват в решението каквито и да е мотиви, относно наложените на касатора санкции за бъдещ период с оспореното писмо. По подробно развити доводи в касационната жалба моли за отмяната на решението и претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителен директор на ДФ" Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Абилов, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на Д. Атанасов срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. 02 -040 -6500/6766 от 05.08.2021г. по заявление за подпомагане с УИН: 04/170519/822239 за кампания 2019г. подадено от касатора. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа императивно предвидените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Според съда, обективираните в УП основания, таблиците към него и описаните парцели при посочване на площите, приети за недопустими за подпомагане, ведно с данните от доклада от извършена проверка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняване правото на защита на жалбоподателя, както и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта. Приел е, че правното основание за издаването му е чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП, като в решението е посочил какво е съдържанието на разпоредбата. Позовавайки се установени фактически обстоятелства, описани в доклада на техническия инспекторат и цитираната докладна записка, съдът е стигнал до краен извод, че правилно с оспореното писмо са приети като недопустими за подпомагане посочените в писмото парцели. Изложил е съображения, че след като не се поддържат в добро земеделско състояние и не са налични достатъчен брой живи насаждения, то те не отговарят на нормативните изисквания на европейското и националното законодателство, поради което са изключени от подпомагане. В заключение, съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на оспорвания акт със закона. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно съдът приема, че оспореното уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено от компетентния орган, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена предвидената форма, но изводите за съответствието му с материалния закон са необосновани в резултат от допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата съдебна инстанция намира ,че оспореното писмо отговаря на изискванията за форма и съдържа фактически и правни основания, но не на изложените от съда основания ( позоваване в писмото на доклада от извършена проверка). Видно от съдържанието на цялото УП, такова изрично позоваване или препращане, както към доклада на РТИ - Хасково за извършени проверки на площи, така и към докладна записка от 22.10.2019г. на началник отдел РТИ - Хасково не е налице в писмото. Изводите на съда обаче, че е спазено изискването за форма при издаването на УП са правилни като краен резултат по следните съображения: посочените в писмото основания, таблиците към него и описаните парцели при посочване на площите, приети за недопустими за подпомагане сами по себе си и в съвкупност не обективират конкретни фактически основания на органа за постановения акт. Конкретни мотиви за постановения отказ се съдържат в приложеното по делото становище на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" изх. 02 -040 -6500/6766 от 16.09.2021г., изготвено преди изпращане на жалбата в съда с придружително писмо изх. 01 - 251 - 1100/288 от 27.09.2021г. от процесуалния представител на ответника. Становището съдържа конкретни фактически основания, както и позоваване на извършени преди издаването на писмото проверки, във връзка с подаденото заявление за директно плащане за кампания 2019г., поради което и съгласно ТР 16/1975г. на СОГК на ВС на РБ е допустимо мотивите на акта да се съдържат в друг документ, издаден от административния орган, издал акта, преди изпращане на жалбата до съда и предвид обстоятелството, че писмото не е обжалвано по административен ред пред министъра на земеделието. Решението обаче е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липсата на мотиви, относно приложението на материалния закон. В решението единствено съдът е приел, че правното основание за постановения отказ е по чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП, както и Наредба 2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащания на площ, както ичл.32, §2 от Регламент (ЕС) 01307/2013г. на ЕП и на Съвета за установяване правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане, както и Наредба 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Посочването от съда на правни основания, без обсъждането им в съответствие с представените по делото доказателства не може да изпълни ролята на мотиви в постановеното решение. В съдебното решение не са изложени мотиви, относно законосъобразността на отказа за подпомагане на всяка една от заявените схеми и мерки ( подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, СПП, СП( други) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания ЗДП), не е посочено от съда, кое според него е относимото към конкретната мярка правно основание ( от всички посочени) за постановения отказ и по какви съображения приема, че същият е законосъобразен. Съгласно чл. 172а, ал.2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АС - Велико Търново процесуални нарушения по чл. 172а, ал.2 от АПК са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания акт, а решаването на спора по същество от касационния съд с излагане за първи път на мотиви, относно постановения отказ по всяка една конкретна мярка, би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства, като съдът следва да се произнесе за съответствие на оспореното уведомително писмо с материалния закон, предвид разпоредбата на чл.146, т.4 от АПК и законосъобразността на постановения отказ в УП, конкретно по всяка една от заявените схеми и мерки, посочени в самото писмо. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение