Решение № 7029 от 12.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнa жалба на А. Теодосиева от гр. Пловдив, подадена от процесуалния й представител адв. Р.Исов, против решение 2094 от 08.11.2021г., постановено по адм. дело 2041/2021г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. При изложени съображения, моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което да бъде отменена заповедта на областния управител на област Пловдив и се присъдят разноските по делото за две съдебни инстанции. Ответникът - Областният управител на област Пловдив, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител В. Хугасян, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Държавно предприятие Национална компания железопътна инфраструктура , не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и изложените доводи в касационната жалба, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на А. Теодосиева срещу заповед ДС-09-31 от 14.06.2021г. издадена от областния управител Пловдив, с която е наредено да се изземе имот, публична държавна собственост, за който е съставен Акт за публична държавна собственост 9852 от 18.06.2019 г., представляващ ведомствено жилище, с полезна площ от 44.45кв.м., находящо се в [адрес], разположен в поземлен имот с идентификатор 56784.552.31 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с предоставени права на управление на Държавно предприятие Национална компания железопътна инфраструктура , който се държи без правно основание от А.Теодосиева. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания послужили за издаването й. На следващо място е прието, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 80 от Закона за държавна собственост /ЗДС/. На първо място е установил, че недвижимия имот е държавна собственост видно от представения Акт за публична държавна собственост 9852/18.06.2019 ж- и същия се държи без правно основания, тъй като подписаният между страните договор за наем е със срок на действие три години или до 30.03.2020г. Същия е изтекъл и не е подписан нов такъв. По отношение на наведеният довод, от страна на жалбоподателката, че договорът е безсрочен, съдът е приел, че е неприложим чл. 236, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като ЗДС е специален закон и е недопустимо съществуването на безсрочни договори за наем. Съдът е приел, че е без значение и обстоятелството, че А.Теодосиева е продължавала да заплаща наемните вноски, тъй като в условия на прекратено наемно правоотношение, заплащането на наем няма отношение за законосъобразността на заповедта за изземване. На следващо място съдът е приел, че недвижимият имот описан в обжалваният административен акт е идентифициран. При правилно установена и ясно описана фактическа обстановка, спрямо релевантните за спора факти, първоинстанционният съд е развил обосновани правни изводи за кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 от ЗДС за издаване на заповед за изземване на имота публична държавна собственост. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Съдът е разгледал подробно фактическите и правни основания на издадения административен акт. Анализирал е подробно всички представени по делото писмени доказателства. В оспорената пред него заповед се съдържат мотиви и фактически основания за нейното издаване и коректно е посочено правно основание за издаването й - чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В настоящия случай е законосъобразен и правилен изводът на Административен съд -Пловдив за наличието на кумулативно дадените предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Видно от доказателствата по делото, изземването на имот, който безспорно е публична държавна собственост съгласно представен по делото Акт за публична държавна собственост 9852 от 18.06.2019г., се владее или държи от касатора без основание, тъй като съществуващите наемни правоотношения са прекратени видно от уведомление с 11462/23.03.2020година. Това е така, тъй като предвид специалния ред, предвиден в Закона за държавната собственост, нормите на чл. 236 и сл. ЗЗД, на който се позовават касатора, са неприложими, тъй като се явяват общи по отношение на тези в специалния закон ЗДС. От друга страна срокът на договора е изтекъл и същия не е подновен. Със заповед 678/30.03.2017 г. на генералния директор на ДП НКЖИ , с която А.Теодосиева е настанена в държавния имот изрично е посочено, че настанителната заповед е със срок до явяване на кандидат, работник или служител на ДП НКЖИ , но не по дълъг от 3 години. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е била уведомена за започналото производство по издаване на заповед по реда на чл. 80 от ЗДС. Правилно административния съд е достигнал до извода, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила.Видно от представените доказателства по делото с писмо изх. ДС-20-2 #1 от 03.12.2020г., Областния управител на област Пловдив е изпратил писмо до А.Теодосиева, с което е уведомил същата за започналото производство, и е дал възможност да изрази становище по образуваното производство, както и да представи доказателства. Същата е получила писмото на 14.12.2020г. видно от обратна разписка приложена по делото, както й че се възползвала от предоставената възможност да изрази становище по образуваното административно производство. На следващо място следва да се посочи, че в българското законодателство няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност (чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК). Критериите за нищожност на административния акт са изградени, както в правната теория, така и в съдебната практика на Върховния административен съд и административните съдилища. Като критерии за нищожност в правната литература и съдебната практика се посочват липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта и особено тежки нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона, които като правни последици са нетърпими от правовия ред. Практиката приема, че нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание правна норма, основан е на друг нищожен административен акт или съдържа предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. В конкретния случай, не е налице нито една от посочените по-горе хипотези, тъй като предмет на съдебен контрол пред първоинстанциониня съд е била заповед ДС-09-31/14.06.2021г. /л.62 от делото/ е издадена от Областния управител на област Пловдив, която е издадена на основание чл.80, ал.1 от ЗДС и чл.32, ал.1 във връзка с чл. 31, ал.1, т. 3 от Закона за администрацията. Следователно в случая компетентността на областния управител произтича от изричната правна норма и същия е действал в обема на дадените му правомощия, в тази връзка следва да се приеме за правилен извода на административния съд, че административния акт е издаден от компетентен орган, предвид правомощията му произтичащи от закона, а довода на касатора в тази посока е неоснователен. Видно от приложената заповед на л.62 от делото е подписана лично от Областния управител на област Пловдив, а не от трето лице, както се твърди. Не води до друг извод и оплакването в касационната жалба, че касатора и нейното семейство състоящо се от двама инвалида и деца ще изгубят единственото си жилище. В българското законодателство е уредена възможността за настаняване в общински жилища на лица с доказана жилищна нужда. При този ред на настаняване в общинско жилище могат да се преценят представените доказателства за здравословното състояние на касатора. В настоящото производство тези твърдения не могат да бъдат обсъждани поради специалния ред, уреден за настаняването във ведомствени жилища и за тяхното освобождаване. Неоснователен е довода на касатора, че недвижимия имот описан в административния акт не е бил индивидуализиран. Административния съд в мотивите на решението си е направил съпоставка на описания недвижим имот в договора за наем от 30.03.2017г., в писмо изх. ДС-20-2#1 от 03.12.2020 г. и в обжалваната заповед и е достигнал да правилния извод, че за имота действително няма схема на самостоятелен обект в сграда, но същото не означава, че обекта предмет на обжалваната заповед не може да бъде индивидуализиран, което е и направено в заповедта. Поради всичко изложено, като е приел заповедта на областния управител на област Пловдив, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е наредено да се изземе от А.Теодосиева държавен недвижим имот, за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна, Административен съд Пловдив е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания за отмяна ще следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същата следва да бъде уважена в размер на 100. 00 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,