Решение № 339 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5801/2010 г.

Решение № 339 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5801/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Димитър Събев Ченишев против Решение № 172/26.03.2010 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имот частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-Околовръстен път-южна дъга", участък от км. 42+800 / пътен възел "Младост" до 44 +720, край на участъка на строителството, в частта относно размера на определеното обезщетение за имоти с пл. № 825 и № 829, находящи се в гр. София, Столична община, район Витоша, Софийски околовръстен път - южна дъга. Ответникът - Министерски съвет на РБ, чрез юрк. Василев изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите лица - МРРБ, МФ и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, намира подадената жалба за допустима и основателна по следните съображения: С РМС № 172/26.03.2010 г. на Министерския съвет на Република България от жалбоподателя са отчуждени два имота с пл. № 825, с площ от 845 кв. м. и с № 829 с площ 1821 кв. м, и е определено обезщетение от 125 483 лв. за единия имот и 270 419 лв. за другият. В административното производство е представена оценка, изготвена от "Еко строй 5" ЕООД, от която е видно, че е използван метод на пазарното сравняване, който осигурявал "индикативен подход към сравнителната пазарна стойност на оценяването на активи в режим на очаквана сделка при условията на нормална ликвидност". Посочено е, че са използвани действително изповядани сделки в периода от 20.10.2008 до 20.10.2009 г., като в края на заключението са описани четири сделки /без да са цитирани нотариалните актове/ за парцели, въз основа на които е изчислено обезщетението. Няма данни да са правени възражения от участниците в административното производство във връзка с така определеното обезщетение. Възлагането на оценката е станало на 16.11.2009 г. В съдебното производство с молба на адвоката на жалбоподателя са представени пет нотариални акта за сделки с УПИ, а с молба на процесуалния представител на МРРБ са представени още десет нотариални акта, въз основа на които е изготвена съдебна експертиза от вещото лице инж. Катя Дринова. Сделките са в периода 12 месеца преди възлагането на оценката. Първоначалната съдебна експертиза, приета в о. с. з. от 20.09.2010 г., определя обезщетение от 272 690 лв. за имот с пл. № 825 и 587 655 лв. за имот с пл. № 829, като оценката на процесните имоти е на база пазарен подход при определяне на стойността на обезщетението по сравнителния метод (метод на пазарните аналози), който отчита информация за реално извършените сделки и на съпоставими имоти за недвижими имоти, намиращи се в този район и имащи подобни сравними характеристики, които са взети предвид. Като аналози за нуждите на експертизата са използвани сделки, които са съпоставими за имоти от този район. В същото съдебно заседание (20.09.2010 г.) съдът е дал възможност на страните да представят нотариални актове за изповядани сделки на други съседни имоти на процесните със същите характеристики и в същия район. С молба от процесуалните представители на жалбоподателя и МРРБ са представени още общо пет нотариални акта за сделки с УПИ, поради което и на основание протоколно определение от 08.11.2010 г. вещото лице инж. Катя Дринова е представила допълнителна съдебно-техническа оценителна експертиза. За изпълнение на поставената задача са използвани като аналози представените от страните по делото копия от нотариални актове за сделки, които са съпоставими с процесните. Заключението е представено в два варианта на средни цени за кв. м на имоти на база реално осъществени сделки на територията на район "Витоша". При първият са използвани четири нотариални акта за сделки с имоти със сходни характеристики с процесните, а при вторият е изключен нот. акт № 122, т. III, рег. № 4969, д. № 428/09 г. В заключението е посочено, че равностойното парично обезщетение, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1 от същия закон възлиза на 353 915 лв. за имот с пл. № 825 и 762 698 лв. за имот с пл. № 829, в първия си вариант, и на 340 424 лв. за имот с пл. № 825 и 733 623 лв. за имот с пл. № 829, във втори вариант. Експертизата не е оспорена в о. с. з. от 13.12.2010 г. и е приета от съда. Жалбата, с която е оспорен размерът на обезщетението за отчуждените имоти, е ОСНОВАТЕЛНА. Същото не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗДС да бъде равностойно. Административният орган се е обосновал с пазарни аналози, неотговарящи на изискванията и съставени извън срока по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая релевантният за спора период е от 20.10.2008 г. до 20.10.2009 г. В административното производство са ползвани данни от сделки, извършени през 2007 г. и през май 2008 г, което е в нарушение на закона. Незаконосъобразно е ползването и на ценови предложения за продажба на недвижими имоти. Това противоречи на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, който изисква реално сключени сделки, вписани в службата по вписванията. Съдът възприема неоспореното от страните в открито съдебно заседание втори вариант на допълнителното заключение на вещото лице за обезщетение в размер на 340 424 лв. за имот с пл. № 825 и 733 623 лв. за имот с пл. № 829, в който не е взет предвид нотариален акт № 11, т. III, рег. № 4969, д. № 428/09 г. Изключването се налага, тъй като се касае за сделка с предмет замяна от една страна на идеални части от незастроен имот, а от друга - самостоятелни незавършени обекти в сграда. Освен това стойността на имотите не е посочена. При това положение, използването на тази сделка и то в частта, касаеща стойността на обектите в сградата, изведена от посочените им данъчни оценки, е недопустимо поради очевидното различие в характеристики на имотите - отчуждаван и сравняван, а именно, имот с реализирано строителство на сграда и имот, представляващ част от сграда. Информацията от сделката би могла да бъде ползвана като аналог по отношение на заменяните идеални части от поземлени имоти № 527 и 528, но при условие на ясно посочена стойност, при която същите са включени в сделката. Това условие обаче не е налице, тъй като страните никъде не са уговорили каква е цената на заменяните части. Що се касае до останалите три сделки, то същите се възприемат от съда като годни свидетелства и по отношение техните характеристики. Същите отговарят на изискването на § 1а, т. 1а и т. 4 от ДР на ЗДС. Сключени са между страни, една от които е търговец, в 12-месечния период и имат за предмет имоти с подобни характеристики. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, направено с подаване на жалбата и поддържано в хода по същество на делото. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 800 лв., от които 500 лв. - депозити за вещо лице и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представеният по делото договор за правна защита и съдействие. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,