Решение № 4900 от 20.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Хасково (ТП на НОИ Хасково), чрез юрк. Д. Стойчева, срещу Решение 671 от 10.01.2022 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 1052/2021 г. С него по жалба на Ю. Моллов е отменено Решение 1012-26-426-1 от 12.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]-2140-26-662/08.09.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът Ю. Моллов, чрез адв. В. Челебиев, в представено писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ю. Моллов против Решение 1012-26-426-1 от 12.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]-2140-26-662/08.09.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възраженията са за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е от приложените доказателства по делото, че Ю. Моллов е подал заявление пред ТП на НОИ Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След извършване на справки и обсъждане на представени доказателства с разпореждане [номер]-2140-26-662/08.09.2021 г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като разпореждането е обжалвано със съображения относно зачитане на трудов стаж в периода на отбиване на редовна военна служба. От данните в пенсионната преписка е било установено, че Ю. Моллов е роден на [дата]., като към датата на подаване на заявлението 12.05.2021 г. е имал навършена възраст от [възраст] и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1968 г. до 02.08.1989 г.: осигурителен стаж от трета категория труд 17 г., 00 м, 12 дни; общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), превърнат към трета категория труд 17 г., 00 м, 12 дни. При така установения осигурителен стаж и възраст пенсионният орган е приел, че на жалбоподателя не се следва да се отпуска пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, както и такава по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО в първия случай, тъй като няма осигурителен стаж от 39 г., а във втория тъй като няма най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, а има 14 г., 10 м., 11 дни. Относно зачетения стаж за времето на наборна военна служба за периода от 09.01.1971 г. до 09.03.1073 г. с продължителност 02 г., 02 м, 01 ден, е прието, че не може да бъде приет като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В мотивите на оспореното решение е прието, че в разгледаното разпореждане пенсионният орган правилно е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият е отчел легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и зачетения стаж, положен от жалбоподателя за периода от 09.01.1971 г. до 09.03.1073 г. с продължителност 02 г., 02 м, 01 ден, представляващ наборна служба, не бил действителен. При установения трудов стаж от ІІІ категория труд, като положен от жалбоподателя, то той нямал към датата на заявлението право на лична пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като не били налице кумулативните предпоставки. Приложен е опис на осигурителен стаж, както и удостоверения обр. УП 14 и 13, трудова книжка 994 със заверен стаж от 1973г. до 1985г., както и удостоверение от Държавен военноисторически архив 5377/30.07.2007г. за отбита военна служба. При тези данни, от съда е прието, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ Хасково е в несъответствие с материалния закон, поради което същото е отменено, а преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Хасково за ново произнасяне по заявлението на Ю. Моллов, като в тежест на ТП на НОИ Хасково са възложени и разноските по делото. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали на период, през който ответникът е отбивал военната си служба, следва да се зачита за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 7 КСО и попада ли в легалната законова дефиниция на понятието действителен стаж по § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн ., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. ). Съгласно чл. 1 и чл. 3 от този закон, военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на Народна Република България, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. С нормата на § 1, т. 12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) от ДР на КСО, законодателят е дал легална дефиниция на понятието действителен стаж . Съгласно него това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в относимата редакция, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж е в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба във въоръжените сили от войнишкия състав, за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет. Понятието действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но от анализа на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се формира извод, че военната служба следва да бъде зачетена като действителен стаж. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение - Решение 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. 11816/2012 г.; Решение 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. 9460/2012 г.; Решение 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. 1961/2016 г.; Решение 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. 10591/2017 г.; Решение 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. 7470/2016 г.; Решение 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. 6749/2018 г.; Решение 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. 4145/2018 г. Решение 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. 10942/2018 г. и др. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото. ТП на НОИ Хасково следва да заплати на Ю. Моллов сумата от 500 лева, съобразно представения договор за правната защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение