Решение № 1536 от 13.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на правосъдието чрез процесуален представител юрисконсулт Чанев, срещу решение 485 от 12.04.2022 г., постановено по административно дело 218/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед ЧР-03-140/03.12.2021 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на М. Владимиров, [ЕГН], изпълняващ длъжността главен инспектор заместник началник (режимна и надзорно-охранителна дейност) в затвора гр. Бургас е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което подадената жалба срещу заповедта да бъде отхвърлена. Претендира заплащане на направените деловодни разноски в двете инстанции. Ответникът по касационната жалба М. Владимиров, чрез адвокат Радева оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице сочените касационни основания и иска решението, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Няма спор относно законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд за постановяване на заповедта от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, които изводи след осъществена проверка, настоящият съдебен състав намира за правилни. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото липсват безспорни доказателства, жалбоподателят ответник по касационната жалба, да се е облагодетелствал с парични суми от лишени от свобода и техни близки, за да извърши действия по служба, а именно лишени от свобода да бъдат извеждани на работа или да бъдат преместени в затворнически общежития при по-благоприятни условия. В действителност не се доказва по несъмнен начин през процесния период извършване на действия по служба, изразяващи се в назначаване на работа на лишени от свобода, промяна на оценката на риска, преместване в затворнически общежития при по-благоприятни условия, иницииране на предложения за предсрочно освобождаване и др. от страна на М. Владимиров, с цел получаване на облага, която не му се следва и/или участие в корупционни прояви, поради което не се установява нарушение на разпоредбите на чл. 43 и чл. 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, утвърден със заповед ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието (Етичния кодекс), както правилно е приел и първоинстанционният съд. Не се споделят от настоящата касационна инстанция обаче изводите в обжалваното решение, че недоказани са останали и действията, с които М. Владимиров е упражнявал натиск и влияние върху своите колеги, с което е нарушил разпоредбата на чл. 16, изр. първо от Етичния кодекс, с който служителят е запознат на 09.01.2018 г. Както е посочено и в първоинстанционното решение, в част от докладните записки и обясненията на служителите се съдържат данни, че жалбоподателят е оказвал натиск и влияние върху служители в затвора при изпълнение на служебните им задължения, макар същите да не доказват изискани или получени във връзка с това материални облаги от негова страна. М. Владимиров е назначен на длъжност Заместник-началник (режимна и надзорна охранителна дейност) (ЗНРНОД) в затвора в гр. Бургас със заповед ЧР-05-79 от 15.04.2016 г. на министъра на правосъдието, считано от 17.05.2016 г. Събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, като част от административната преписка, приобщена по делото, свидетелстват за оказване на натиск и влияние върху служители в затвора от страна на Владимиров още след назначаването му на длъжност ЗНРНОД в затвора в гр. Бургас. Като примери в тази посока могат да бъдат посочени: сведенията в докладна записка с вх. 13165 от 27.08.2021 г. до ДРО от Д. Янев IV-та степен инспектор СДВР (л. 107-108), в която е посочил, че след назначаването му на длъжност ЗНРНОД в затвора, гр. Бургас, М. Владимиров няколкократно е настоявал пред него да инициира предложения за условно предсрочно освобождаване на различни лишени от свобода, за които инспектор Янев считал, че не са изпълнени всички критерии за изготвяне на предложение от негова страна в този смисъл; в докладна записка с вх. 14387 от 23.09.2021 г. (л. 86) инспектор Д. Арнаудова описва случай от ноември 2019 г., когато срещу нея била разпоредена проверка от Владимиров, защото по думите й: дръзнах да се опълча и бях поставена на мястото си, като демонстративно ми беше показано какво се случва с такива като мен , а поведението на Владимиров определя като натиск и сплашване ; в докладната си записка с вх. 13163 от 27.08.2021 г. до ДРО главен инспектор Н. Стайков (л. 95) е посочил че няколкократно Владимиров осъществявал натиск и въздействие върху него самия, както и върху инспекторите Д. Янев, И. Лекова и П. Леков, което същите му споделили лично; в докладната си записка с вх. 14386 от 23.09.2021 г. до ДРО главен инспектор Н. Стайков (л. 96) е посочил, че е разбрал от инспектор П. Леков за упражнен спрямо него натиск от страна на М. Владимиров, за да намали оценката на риск от рецидив на лишения от свобода Я. Янакиев, както и че Леков му споделил, че се страхува от Владимиров, който ще го смачка , ако откаже; в обяснение с рег. М-835 от 27.08.2021 г. (л. 235-236) на лишения от свобода Т. Иванов се съдържат данни, че Владимиров е съдействал за неговото преместване в друго затворническо общежитие срещу предоставяне на определена информация, както и че на Иванов е било предложено от адвокат Р. Николов да му плати 3000 лева, за да бъде изведен на работа, но той обяснил, че няма пари; в обяснение с рег. М-836 от 27.08.2021 г. (л. 234) лишеният от свобода М. Херсек е посочил, че други двама лишени от свобода Е. и Х. по предложение на трети дали по 500 лева на адвокат Р. Николов, единият, за да остане в затвора в гр. Бургас, а другият, за да осъществи свиждане с близките си, както и че сумите се предавали чрез адвокат Николов на главен инспектор М. Владимиров; М. Херсек посочва още, че са му били поискани пари от адвокат Николов при лична среща с него, за да излезе на работа 1000 лева и за предсрочно освобождаване 5000 лева, но той не е могъл да се възползва от това предложение, тъй като бил преведен в затвора в гр. София. Всички горепосочени сведения обаче или се отнасят за период извън регламентирания в чл. 195, ал. 2 ЗМВР двугодишен преклузивен срок от извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина за налагане на дисциплинарно наказание, или не съдържат информация за времето на извършването им. Настоящият съдебен състав намира, че от всички описани в обжалвания административен акт дисциплинарни нарушения, релевантни са тези извършени в периода 03.12.2019 г. 03.12.2021 г., а имено: С докладна записка до началника на затвора в гр. Бургас с рег. 3227 от 01.07.2020 г. по описа на затвора, гр. Бургас (л. 237), инспектор Д. Лазаров е докладвал, че на 30.06.2020 г. постовият надзирател мл. инспектор П. Радев е видял как лишеният от свобода Й. Марков от 5-та група предава нещо в ръката на лишения от свобода Г. Георгиев, който работил като хигиенист на междустълбищното пространство. Незабавно служителят иззел от Георгиев подаденото му от Марков черно полиетиленово пликче с неправилна форма с приблизителни размери 1x1 см. Обособен бил временен пост на мястото, извикана била дежурно-оперативна група от ОДМВР Бургас и бил съставен протокол за иззети вещи. Върху цитираната Докладна по случая е поставена дата 01.07.2020 г. и подпис от главен инспектор М. Владимиров, без по същата да е разпоредено някакво последващо действие. Във връзка с гореописаното, е дала обяснение с peг. 14969 от 01.10.2021 г. по описа на затвора в гр. Бургас инспектор К. Трендафилова. В писменото си обяснение до ДРО К. Трендафилова инспектор VII - социална дейност и възпитателна работа в затвора в гр. Бургас (л. 120) е посочила, че през 2020 г. отговаряла за 5-та затворническа група в корпуса на затвора гр. Бургас. На 30-ти юни 2020 г.й е докладвано, че в групата, за която отговаря има извършено нарушение, както и че е изготвена докладна записка по случая. Предвид сроковете за обработването й, служителката периодично проверявала в деловодство за движението на докладната записка. В период от около две седмици тази докладна записка не била насочена към нея. Копие от въпросната докладна записка й е предоставена от служителите от ООМЛС (МВР). Оригиналът на докладната така и не достигнала до нея. В сведението Трендафилова посочва още, че на 17.06.2020 г. Марков бил разпределен в 5-та група, като малко след това Владимиров й се обадил с искане да направи предложение за работа на лишения от свобода Й. Марков. От събраните сведения на служителите в затвора в гр. Бургас (сведение с вх. 14826 от 30.09.2021 г. от Б. Мангъров, началник на затвора в гр. Бургас; докладна записка с вх. 13179 от 27.08.2021 г. от инспектор А. Ставрев; докладна записка с вх. 13176 от 27.08.2021 г. от гл. инспектор Д. Манолов; докладна записка с вх. 13181 от 27.08.2021 г. от инспектор Г. Димитров) се установява несъмнено, че между М. Владимиров и И. Вълков началник сектор ФЛКР е възникнал и се е задълбочил конфликт, който е станал повод за разединение на останалите служители в затвора и напрежение на работното място и който е станал достояние на други институции. Доказано е също, че Владимиров е разпореждал проверки срещу някои от служителите в затвора, което е предизвикало страх у тях при изпълнение на служебните им задължения. В докладна записка с вх. 13180 от 27.08.2021 г. (л. 224-226) И. Семов ст. експерт в затвора, гр. Бургас посочва, че през м. юни 2021 г. на два пъти по разпоредени му от началника на сектор ФЛКР задачи, които били изпълнени от него, получавал обвинения от страна на Владимиров, че злоупотребява с правомощия, а впоследствие издал и заповед за извършване на проверка срещу Семов. В докладна записка с вх. 13182 от 27.08.2021 г. (л. 229-231) инспектор И. Вълков излага, че през юли 2021 г. М. Владимиров като замествал началника на затвора по време на отсъствието му, издава заповед за дисциплинарна проверка срещу него за действия, разпоредени му от началника на затвора, които същият извършил и докладвал лично на началника на затвора преди последният да излезе в отпуск, както и за проверка срещу друг служител в ръководения от него сектор, който не се явил на работа един ден поради смъртта на негов близък. Излага още за случаи на грубо и обидно отношение от страна на Владимиров към него. В сведенията се съдържат данни, че Владимиров осъществявал целенасочено натиск върху някои от служителите в затвора, че се е възползвал от служебното си положение и превишавал правомощията си, възпрепятствал служителите да изпълняват пълноценно служебните си задължения и нарушавал етичните правила с поведението си. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в обжалвания административен акт се съдържат достатъчно данни, подкрепени от горепосочените писмени доказателства, които водят до безсъмнен извод, че в периода юни 2020 г. юли 2021 г. М. Владимиров е осъществил от обективна и от субективна страна състава на дисциплинарно нарушение по чл. 16, изр. първо от Етичния кодекс. Действията на Владимиров, изразяващи се в оказване на влияние и натиск над служители в затвора в гр. Бургас несъмнено показват допуснато от държавния служител поведение на работното място, несъвместимо с добрите нрави. Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. Нито Конституцията, нито отделните закони дефинират добрите нрави , тъй като се отнася за типично понятие на морала и етиката, установени в обществото, но въздигат в правна норма тяхното спазване, санкционирайки в определени хипотези несъблюдаването им. В случая безспорно се установява лично поведение, което е в противоречие с общоприетите норми за етично поведение. По принцип разпореждането на дисциплинарни проверки срещу служители не може да се определи като укоримо обществено поведение. Но в процесния случай това, което прехвърля границата на добрите нрави, закрепени като част от професионалната етика на служителите в ГД ИН в утвърдения Етичен кодекс, е превратното упражняване на това правомощие от страна на Владимиров, използвано като средство, с което да сплашва и да притиска служителите. Безспорни са и доказателствата за бездействие (липса на резолюция за процедиране по докладната чрез последващи действия) от страна на Владимиров по описаната по-горе докладна записка за докладване на нарушение от страна на лишени от свобода, целящо прикриване на нарушение, както и за оказване на натиск върху служител при изпълнение на служебните му задължения относно отправяне на предложение един от затворниците-нарушител да бъде изведен на работа. Всичко това преценено в своята съвкупност сочи на поведение, което прекрачва границата на етичните отношения. Всички релевантни за процесния период сведения сочат за притесненията, които са изпитвали служителите от начина, по който срещу тях са разпореждани проверки или е изисквано съдействие . От представените доказателства по делото се подкрепят твърденията за проява на поведение на М. Владимиров, несъвместимо с добрите нрави. Еднопосочно и недвусмислено е изложеното в писмените сведения на по-голямата част служители за неблагоприятен микроклимат за изпълнение на служебните задължения, породен от непрекъснати дрязги, конфликти, лични нападки и конфронтации, като всяко едно от тях е описано в процесната заповед. Безспорно установеното поведение е несъвместимо с добрите нрави и същото представлява нарушение на чл. 16 от Етичния кодекс, като съгласно посочената разпоредба служителят не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави. С оглед на изложеното, съдът намира, че нарушението на чл. 16 от Етичния кодекс извършено от страна на Владимиров е доказано. Нормата задължава служителят в ГД ИН да не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави. От събраните по делото доказателства се установява още, че описаното поведение, нарушаващо етичните правила е уронващо престижа на службата по смисъла на ТР 3/06.07.2007 г. на Общото събрание на съдии във ВАС. Преди всичко в мотивите на оспорената заповед са посочени конкретни факти и обстоятелства, от които е видно, че поведението на М. Владимиров е станало известно на други лица и е засегнало авторитета на службата, в която работи в това число и репортажи по телевизията относно напрежението и нарушенията в затвора в Бургас. Изложеното обосновава извод за наличието и на предвиденото в чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР кумулативно условие, при което неспазването на правилата за професионална етика се определя като тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда дисциплинарно наказание уволнение . За пълнота, съдът счита за необходимо да посочи още, че в правната теория и съдебната практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. В чл. 194, ал. 3 ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Поведението на служителя, което е квалифицираното като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като основание за издаването й е посочено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на етични правилата за поведение на служителите, което уронва престижа на службата, представляващо основание за дисциплинарно уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а не осъждане за умишлено престъпление от общ характер, което е отделно и самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение на държавния служител, предвидено в чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. За ангажиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали служителят ще носи и наказателна отговорност, наред с дисциплинарната отговорност. Следва да се отбележи, че едно и също поведение може да нарушава едновременно различни по вид обществени отношения, които се регулират съответно от правни и от морални норми, както и обратното определено поведение може да нарушава морални норми, но да не нарушава правни норми. В конкретния случай е прието, че поведението на М. Владимиров нарушава етични норми, т. е. направена е негативна морална оценка и за тази квалификация на поведението му не е необходимо същото да представлява и престъпление. Освен това, поради много и различни причини за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, което обаче не изключва неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл правно ирелевантно е приложеното по делото постановление на Окръжна прокуратура, гр. Шумен, с което е отказано образуване на наказателно производство срещу М. Владимиров. Като е достигнал до противоположни изводи Административен съд Бургас е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав на Пето отделение на ВАС, счита че следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в общ размер от 270. 00 лв., представляващи 200. 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за правната помощ, за двете съдебни инстанции и 70. 00 лв. държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение