Решение № 14920 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7051/2009 г.

Решение № 14920 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7051/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Георгиев Стойков, от гр. Петрич, против решение № 18 от 9.03.2009 г., постановено по адм. д. № 6679/2008 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" на МВР, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № 04003552/30.03.2004 г. на врид началник на направление "Български документи за самоличност" - ДНСП, с която е отказано издаването на паспорт или заместващ го документ на Тодор Георгиев Стойков. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на производствените правила и материалния закон. Принудителната административна мярка била наложена при наличието на предвидените в закона предпоставки - лицето имало публични задължения в големи размери, за които не било представило надлежно обезпечение и било направено предложение на данъчен орган за прилагането на мярката. Поради това съдът отхвърлил подадената жалба. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че липсва надлежно обезпечение. Въпреки дадените от съда указания, жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че стойността на възбраненото имущество покрива размера на публичните му задължения. Обстоятелството по кое изпълнително производство е наложена ограничителната мярка е правно ирелевантно, тъй като по несъмнен начин по делото е установено, че публичните задължения на касатора са в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и не е представено надлежно обезпечение. Законосъобразен е и извода на съда, че наложената принудителна административна мярка не е в противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 2, протокол № 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предвижда, че се допускат ограничения на правото на придвижване, ако са предвидени в закон и има необходимост от прилагането им в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата на другите. Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 ЗБЛД е предвидена със закон, а прилагането й се обуславя от необходимостта да се защити обществения интерес, свързан със събирането на приходи от публични задължения, като при представяне на надлежно обезпечение или погасяване на задължението, ще са налице основания за нейната отмяна. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД и с целта на закона. На тази база е и заключението, че по отношение на касатора е осъществен фактическия състав на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, поради което правото на органа да наложи ограничителната мярка е упражнено законосъобразно. Ето защо доводите на касатора за необоснованост на решението са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,