Решение № 9947 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7509/2023 г.

от 12.10.2022г. на кмета на район [район] , Столична община, Китова е уведомена за преустановяването на процедурата по настаняването й в общинското жилище, находящо се в [жк], [улица], тъй като сградата е негодна за обитаване. С обжалваното решение Административен съд София-град отменя отказът за настаняване на Китова, обективиран в писмото на кмета на район [район] . За да постанови този резултат, съдът се позовава на констатациите, направени при извършения в рамките на съдебното производство оглед на процесното жилище, които напълно опровергават констатациите на служителите на Столична община, че имотът е необитаван и негоден за използване като жилище. Тези констатации са подробно отразени в съставения при огледа протокол- жилището представлява едноетажна тухлена къща, която се състои от преддверие, две стаи и помещение, вероятно предназначено за санитарен възел. В момента на огледа къщата се ремонтира- в две от стаите е поставена изолация, гипс-картон, на подовете е изпълнена замазка, в едното помещение са поставени тръби за водопровод. Поради това съдът приема, че постановеният отказ, макар и издаден от компетентен орган и в установената форма, е незаконосъобразен, тъй като е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване в пълнота на относимите за случая факти; нарушен е материалния закон и е налице и несъответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Основното оплакване на касационния жалбоподател е свързано с обстоятелството, че дадените от първоинстанционния съд задължителни указания са в противоречие с нормативно установената в НРУУРОЖТСО процедура по настаняването на лицата в общински жилища и вменяват на комисията по чл.10 от Наредбата задължение да вземе решение, което да послужи за издаване на настанителна заповед от кмета на района. Касационната инстанция намира, че материалният закон не е нарушен с отмяната на оспорения отказ Китова и малолетните й деца да бъдат настанени в предложеното им общинско жилище и дадените в тази връзка указания по тълкуването и прилагането на закона. На първо място следва да се отбележи, че комисията по чл.10 от Наредбата е взела решение, с което предлага на кмета на района да настани семейството на Китова именно в процесното жилище (протокол 14/23.08.2022г., вх. РСР22-ВК66-1108/24.08.2022г., който макар и да не е представен по делото, е изрично цитиран в протокол 18/30.09.2022г на комисията. В конкретната хипотеза съдът правилно приема, че предмет на оспорване е крайният акт - отказът за издаване на заповед за настаняване, обективиран в писмо с изх. към РСР22КЦ01-729-(3)/12.10.2022г. на кмета на район [район] , защото именно този акт има разпоредително действие за отказ за настаняване в общинско жилище. Правилно административният съд приема, че този отказ е издаден от компетентния съобразно ЗОбС и Наредбата административен орган - кметът на района. След като установява, че соченото от административния орган фактическо основание за прекратяване на процедурата по настаняване на Китова и семейството й в предложеното жилище, не е налице, правилно и в съответствие със закона административният съд отменя отказа и връща преписката на органа за продължаването й. Събраните от първоинстанционния съд доказателства опровергават приетите от административния орган факти, че процесният имот е необитаван и негоден за използване като жилище. Съдът прави обоснован извод, че липсват други пречки за настаняването на семейството на Китова в посочения имот и при извършената преценка за осигуряване най-добрия интерес на двете деца, правилно приема, че семейството следва да бъде настанено в това жилище. Дадените от съда указания по прилагане на закона в тази насока не нарушават по никакъв начин процедурата за настаняване в общинско жилище, разписана в Наредбата. Съобразно правилото на чл.19 от Наредбата именно кметът на района е компетентният да се произнесе орган, тъй като нему е възложено издаването на заповед, с която се извършва настаняването. По изложените съображения касационната инстанция приема, че оспореното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.