Решение № 1598 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9451/2010 г.

Решение № 1598 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9451/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община - Пазарджик, чрез кмета Тодор Попов, против решение № 252 от 18.06.2010 г., постановено по административно дело № 286 от 2010 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед изх. № 43 /КНОС/ от 21.04.2010 г. за спиране експлоатацията на Минерална баня - гр. Пазарджик, издадена от директора на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - гр. Пазарджик, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ). Релевираните с касационната жалба оплаквания са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - гр. Пазарджик, в писмено становище от процесуалния представител адвокат Стефан Йорданов Димитров от АК-Пазарджик, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от страна по делото спрямо която решението е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд - Пазарджик е образувано по жалба на Община Пазарджик, подадена чрез кмета Тодор Попов, срещу заповед изх. № 43 /КНОС/ от 21.04.2010 г. на директора на РИОКОЗ - гр. Пазарджик, с която на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗ, за нарушения на чл. 31, ал. 2 и чл. 44 от с. з., е наложена принудителна административна мярка - спиране на експлоатацията на Минерална баня, гр. Пазарджик, ул. "Градски пазар" № 16, считано от 22.04.2010 г.. Изпълнението на заповедта е възложено на г-жа Катерина Г. Гешева на длъжност управител на Бюджетно мероприятие "Стопанисване и управление на общински пазари и комунални дейности" при Община - Пазарджик. С постановеното решение Пазарджишкият административен съд е отхвърлил оспорването на процесната заповед, като неоснователно. Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и установените с тях факти съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при наличие на посочените в обстоятелствената й част фактически и правни основания. Обоснован е извод, че същата представлява материално законосъобразен административен акт, при издаване на който не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че след като издаденото от контролните органи задължително предписание № 60-КНОС от 23.03.2009 г. за извършване на основен ремонт на Минералната баня в гр. Пазарджик не е изпълнено в първоначално определения срок до 30.06.2009 г., който по искане на управителя на БМ "СУОПКД" е удължаван три пъти - до 21.10.2009 г., до 31.12.2009 г. и до 31.03.2010 г. и не е имало данни предписанието да е било оспорено и отменено по съответния ред, е направен извод, че същото е било задължително за изпълнение, и в съответствие с материалния закон е наложена ПАМ по чл. 38, ал. 2 от ЗЗ - спиране експлоатацията на Минералната баня. Върховният административен съд, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, намира обжалваното решение за правилно, като споделя напълно подробно изложените в него мотиви. Неоснователни са оплакванията за липса на фактически и правни основания за издаването на административния акт. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че заповедта съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК реквизити, включително мотиви. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за здравето, който е правното основание на заповедта, издаването й се предпоставя от неизпълнени задължителни предписания в определен от административния орган срок. При безспорния факт, че има предписание, което не е изпълнено в определения срок, правилно при условията на обвързана компетентност възниква задължение за административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната административна мярка. Поради това е неоснователно оплакването за неспазване на изискването за посочване на правни и фактически основания. Оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно уведомяването за започване на производството от административния орган по чл. 26 от АПК също е неоснователно. Съдът задълбочено е анализирал релевантните доказателства - решение № 26/15.03.2000 г. на Общински съвет - гр. Пазарджик, с което е създадено Бюджетно мероприятие "Стопанисване и управление на общински пазари и комунални дейности" (БМ "СУОПКД") като част от структурата на община Пазарджик, както и трудов договор № 755/28.12.2007 г. за назначаване на Катерина Георгиева Гешева за управител на това звено и съответната длъжностна характеристика, с оглед на което е обоснован правилен извод, че документите в административното производство правилно са били връчвани на управителя на бюджетното мероприятие при община - Пазарджик, чиито правомощия са свързани с управлението и стопанисването на Минералната баня, като по този начин не са засегнати или ограничени правата на жалбоподателя, както и правото му на защита, което е реализирано в хода на производството пред съда. По делото безспорно е установено, че кметът на Община Пазарджик е участвал активно в административното производство и е инициирал проверката на 20.04.2010 г. от РИОКОЗ - гр. Пазарджик по изпълнение на предписанието в удължения до 31.12.2009 г. срок. Касаторът навежда довод, че налагането на ПАМ не било единствената правна възможност на директора на РИОКОЗ в случая, тъй като Общината била предвидила необходимите средства за ремонт на сградата на Минералната баня, проведена била съответната процедура и бил избран изпълнител на ремонта, но административният орган, издал заповедта, не се бил съобразил с тези факти. Изтъкнатите в тази насока доводи са обсъдени от първоинстанционния съд и направените с решението изводи се споделят от настоящата касационна инстанция. Обектите с обществено предназначение, каквато е Минералната баня на град Пазарджик, следва да се поддържат съгласно здравните изисквания и при неизпълнение на това изискване, за което е дадено задължително предписание от контролния орган, произтича съответно задължение за налагане на принудителната административна мярка по чл. 38, ал. 2 от Закона за здравето. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна и обжалваното решение на Пазарджишкия административен съд като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на РИОКОЗ - Пазарджик искане за присъждане на разноски по настоящото дело касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,