Решение № 12089 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2019 г.

Решение № 12089 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Сайфи, чрез пълномощника му адв. Т. Йонев - САК, срещу Решение № 5558 от 26.09.2019 г., постановено по адм. дело № 6239/2019 г. от Административен съд София-град, в която се мотивират съображения за недопустимост, необоснованост и неправилност на съдебния акт поради допуснати съществено нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно - решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. В. Пашунов, в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. В. Сайфи е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу СДВР, с който претендира ответникът да бъде осъден да му заплати парично обезщетение в размер от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 28.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно задържане със Заповед № 228 з-1961/28.10.2017 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ на СДВР- отменена с Решение № 7096 от 28.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12501/2017 г. от АССГ, представляващи унижение, неудобство, страх и притеснение, преживени в рамките на 19 часа, в които е бил лишен от правото да се придвижва свободно. Съдът е приел иска за недоказан по основание и размер и го е отхвърлил изцяло, като е присъдил на ответната страна съдебни разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Неоснователно касаторът твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на ищеца. От анализа на събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява следното: С искова молба, заведена в деловодната система на АССГ с вх. № 17249 и дата 06.06.2019 г., В. Сайфи е сезирал първостепенния съд с иск срещу СДВР, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е претендирал ответникът да бъде осъден да му заплати парично обезщетение в размер от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 28.10.2017 г. /датата на задържането/ до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно задържане със Заповед № 228 з-1961/28.10.2017 г. /грешно в исковата молба е посочена 2018 г. /, издадена от полицейски орган при 04 РУ на СДВР, отменена по съответния ред, като вредите представляват унижение, неудобство, страх и притеснение, преживени от него в рамките на 19-те часа, в които е бил лишен от правото да се придвижва свободно. В исковата молба ищецът е формулирал доказателствените си искания, вкл. да му бъдат допуснати двама свидетели, в режим "при довеждане" за установяване на твърдяните факти за негативните му изживявания. Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие с дата 2.01.2019 г. и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. В. Иванов. С Определение от 20.06.2019 г. съдът е приел исковата молба за редовна и допустима; насрочил е делото в открито съдебно заседание; изпълнил е процесуалните си задължения по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ГПК; чл. 154, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1; чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК; допуснал е изслушването на свидетелите, поискани от ищеца при режим на довеждане и е наредил да се изиска и приложи, като доказателство в процеса посоченото от него адм. дело № 12501/2017 г. по описа на АССГ. Преписи от определението на съда, ведно с уведомление за датата на насроченото открито съдебно заседание, са изпратени на процесуалните представители на страните и на Прокуратурата на Република България. Видно от приложените по делото съобщения адв. В. Иванов, в качеството му на пълномощник на В. Сайфи, е получил препис от посоченото определение на съда на 21.06.2019 г.; копие от отговора на СДВР на подадената искова молба - на 30.07.2019 г., както и препис от молба на пълномощника на ответника, съдържаща искане по доказателствата - на 1.08.2019 г. Становище ищецът или неговият пълномощник не са взели. В проведеното на 18.09.2019 г. открито съдебно заседание ищецът и неговият пълномощник, редовно уведомени, не са се явили, за което не са посочили уважителна причина. Съдът е констатирал редовността на процедурата по призоваването на страните, отсъствието на ищеца и неговия защитник и е дал ход на делото. Решението си е обявил на 26.09.2019 г., като препис от същото е изпратен в кантората на адв. В. Иванов и получено от негов колега, със задължение за уведомяването му, на 30.09.2019 г. /л. 34/. Възражения от какъвто и да било характер при връчването на съобщението не са направени. Данни, че с т. 8 по Протокол № 24 от 3.09.2019 г. от проведеното редовно заседание на Софийски адвокатски съвет адв. В. Иванов е отписан от регистъра на адвокатите в САК, считано от деня на вземане на решението, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗА, т. е. по негова молба, на съда не са предоставени нито в периода от 03.09. до 18.09.2019 г. нито след това, вкл. и на 30.09., когато е получено съобщението за изготвеното решение по делото. Препис от протокола е представен пред касационната инстанция. При горната фактическа установеност процесуалните действия на съда от първата инстанция са законосъобразни. При даване ход на делото в открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2019 г., съдът е взел предвид редовната процедура по уведомяването на страните, отсъствието на посочена уважителна причина за неявяването на ищеца и неговия процесуален представител, становището на явилата се страна и е преценил, че няма процесуални пречки за провеждане на съдебното заседание. Този извод на съда е законосъобразен. Към посочената дата съдът не е бил уведомен за наличието на Протокол № 24 от 3.09.2019 г. на САдвС нито от адв. В. Иванов, нито от ищеца. В касационната си жалба г-н Сайфи не отрича, че е бил уведомен както за датата на съдебното заседание, за допускането до разпит на поисканите от него свидетели при режим на довеждане, така и за отписването на адв. В. Иванов от регистъра на адвокатите. Като причина за неявяването си той сочи, че: "... не е имал достатъчно време да организира защитата си и това е единствената причина, поради която в съдебното заседание пред първоинстанционния съд не е имало процесуален представител, както и не са доведени допуснатите до разпит свидетели". Пропуснал е обаче да информира съда за наличието на процесуална пречка за разглеждане на делото. Правото на защита е субективно, публично право, което възниква в конкретния процес и означава процесуална възможност на неговите носители да участват активно в защита на своите права и законни интереси. Активността, с която ще се упражни това право, зависи изцяло от неговия носител. Правото на защита в административния процес е гарантирано от процесуалните разпоредби, които го уреждат, както и от всички други процесуални норми, които осигуряват правилното решаване на делото. В конкретния случай правото на защита на ищеца не е било засегнато от процесуалните действия на съда, които кореспондират на процесуалните норми и съответно са законосъобразни. Налице е процесуално бездействие на ищеца и неговия защитник, които в периода от 03.09. до 18.09.2019 г. не са изпълнили свои процесуални задължения. А бездействието на страната не обуславя процесуално нарушение от страна на съда. Неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон следва да се докаже, че е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, при изпълнение на административната им дейност, от които са настъпили вреди – имуществени и/или неимуществени, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи посочените елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отсъствието на който и да е от тези елементи води до отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна. В случая обосновано съдът е приел, че ищецът, поради процесуалното си бездействие и незаинтересованост, не се е справил с доказателствената тежест и не е установил както наличието на неимуществени вреди, настъпили вследствие на отменената, като незаконосъобразна, заповед така и пряката и непосредствена причинна връзка. Ето защо извода на съда, че искът на г-н Сайфи е недоказан се споделя напълно от настоящия съдебен състав. При така изложените съображения касационната жалба се преценява за неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважена в минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение