Решение № 9322 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2012 г.

Решение № 9322 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител. Образувано е по касационна жалба на Валентина Димитрова Димова от гр. Сливен, против Решение № 50/25.04.2012 г., постановено по а. д. № 25/2012 г. по описа на Административен съд Ямбол (АСЯ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСЯ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димова против Заповед № РД-12-1813-143/13.06.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Ямбол (ОДЗ) с която и е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" в качеството и на началник на Общинска служба "Земеделие", гр. Стралджа (ОбСЗ) при ОДЗ.

Недоволна от решението, Димова го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на "административнопроизводствените" правила и неспазване на материалния закон. Моли да бъде отменено по посочените причини. Алтернативно развива тезата за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира за направените от нея разноски по делото.

Ответната страна - директорът на ОДЗ, не взима становище по касационната жалба.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установеното от фактическа страна от АСЯ. Фактическите изводи на съда на практика не се оспорват от касаторката. Предмет на касационната `и жалба са правните изводи на съдебния състав.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна.

Доводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неотносим към настоящото касационно съдебно производство. Предмет на проверка в него е решението на АСЯ, поради което всички доводи за нарушение на "административнопроизводствените" правила не го касаят. Същите могат да бъдат относими само към издадения административен акт, но предвид фазата, в която е проверката на последния, те не могат да бъдат разглеждани от касационната инстанция.

Доводът за допуснато нарушение на материалния закон касае коментара на съда по приложимия закон, с оглед събраните и отчетени в решението на АСЯ, подадени "Декларации" по чл. 70, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). В касационната жалба е направено коректно и точно изброяване на подадените декларации от арендатори и собственици на земеделска земя в землището на с. Войника, Община Стралджа. Коментирайки така изброените в жалбата декларации, следва да се има предвид наличието и на такива в том V, подадени на 27.10.2009 г. (от Георги Димитров Колев) и на 05.11.2009 г. (от Иванка Георгиева Георгиева), които следва да се приемат за подадени за стопанската 2010/2011 г.

Анализът на декларациите, подадени до 31.05.2010 г. и тези след тази дата, сочи на действително извършено нарушение на служебните задължения от страна на касаторката. Така, съобразно чл. 37в от ЗСПЗЗ (редакция ДВ бр. 62/10.08.2010 г.), Споразумението за ползване на земеделска земя от землището на с. Войника, сключено между собственици и/или ползуватели на земята, съобразно чл. 37в, ал. 2, изр. последно, "влиза в сила при условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище". Ако посочените в касационната жалба 5 бр. декларации плюс посочените две от 2009 г. действително обхващат по-малко от 2/3 от общата площ на масивите в землището на с. Войника, Димова е била длъжна да инициира и изработи, в качеството `и на председател на комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ, проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 август 2010 г., съобразно задълженията й по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Такъв проект тя не е направила. Т. е., поради неизпълнение на служебните задължения от страна на Димова, като председател на посочената комисия, за ползването на земите от землището на с. Войника няма нито споразумение между собствениците и/или ползвателите по реда на ал. 2, нито проект за разпределение на ползването на земите по масиви по реда на ал. 3 от посочената норма, въпреки, че едно от двете задължително трябва да съществува. Отговорна за това положение е именно Димова.

Изложените в касационната жалба доводи за засягането на правата на собствениците на земеделски земи, при проявена инициатива от комисията и нейния председател, не касаят спора по делото. Като лице, натоварено с решаването на въпроса за ползването на земите, тя е била длъжна да направи всичко необходимо за да изясни волята на собствениците, длъжни при това на основание чл. 37б от ЗСПЗЗ, да подадат декларации за формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите, и да действа съобразно нея. При това, горното разсъждение не касае ползването на земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, които задължително подлежат на разпределение за ползване.

По въпросите за вменени на касаторката нарушения по смисъла на т. 2 и 3 от обжалваната Заповед № РД-12-1813-143/13.06.2011 г. - такива на Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, АСЯ е изложил мотиви защо счита, че такива нарушения не са извършени (стр. 4, абз. 5 - 7 от обжалваното решение). Изводите се възприемат изцяло от настоящия състав на ВАС, който счита за безпредметна да ги повтаря.

При служебната проверка на решението ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС