Решение № 1455 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5044/2007 г.

Решение № 1455 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5044/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по реда на параграф 2, ал. 3 ПЗР от ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на С. С. А. и С. Й. А., чрез процесуалния им представител адв. А от гр. П., против въззивното решение № 1* от 29.05.2007 г. по гр. д. № 453/2007 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния Пловдивски районен съд по гр. д. № 807/2005 г., постановено на 5.06.2006 г. С него е отхвърлен предявения от касаторите против С. С. Б. и С. Е. Б. иск за преустановяване на незаконните действия по отношение на собствения им имот, представляващ УПИ ХIV - 1423 в кв. 32 по плана на гр. К., чрез премахване на незаконния трети жилищен етаж от построената на калкан жилищна сграда, премахване на навлизащата в имота им незаконна нежилищна постройка откъм улицата, премахване на частта от жилищната сграда, с която са навлезли в собствения им имот и са долепили до външната стена на къщата им, премахване на незаконни постройки, използувани като баня и тоалетна, долепени до външната стена на стопанската постройка в собствения им имот. Касаторите поддържат становище за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд. Искат отмяната му и уважаване на иска, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Ответниците С. и С. Б. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият си съдебен състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото, съобразно чл. 218ж ГПК (отм.), намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните доказателства е установено от фактическа страна, че страните са собственици на два съседни имоти в регулация. От години между тях съществуват спорове относно местоположението на регулационната линия между тях, както и относно построените от ответниците до същата тази линия жилищна сграда, гараж и спомагателни постройки. Спорът за регулационната линия между съседните УПИ и обусловеният от него предявен от ищците положителен установителен иск за спорното място, придаваемо се по регулационния план от 1987 г., не е предмет на настоящето производство, а е приключен с влязлата в сила заповед на кмета на общината № 158 от 13.10.2004 г. С нея е одобрен проект за изменение на ПУП - ПР на част от кв. 32 за УПИ ХIV - 1423 /на ищците/ и УПИ ХIII - 1422 /на ответниците/, като е постановено дворищно-регулационната граница да минава по одобрената кадастрална такава. Установено е по делото, че на регулационната граница са изградени от ответниците жилищната им сграда, гараж пред нея и стопански постройки- склад, постройка за живеене и тоалетна, като жилищната им сграда е застроена на калкан с тази на ищците, сега касатори. При изграждането й ответниците са допуснали отклонение от одобрените строителните книжа, изразяващо се в по-висока кота на билото и обособяване на трети тавански етаж, а за останалите постройки липсват издадени строителни книжа. По повод тези нарушения на ответниците са съставени множество констативни актове и предписания на техническите органи, вкл. и спиране на строителството. За да отхвърли предявеният иск по чл. 109 ЗС въззивният съд е приел, че наличието на незаконното строителство не е достатъчно за успешното му провеждане, тъй като не е установен факта то да пречи по някакъв начин на упражняването правото на собственост на ищците по отношение на техния имот. Данни за такова неоснователно въздействие върху правата им не се установяват и от събраните показанията на разпитания свидетел Ю. Б. Освен това са събрани доказателства за одобрен проект на изменение на ПУП - ПЗ за допълващо застрояване и за основното застрояване, промяна характера на застрояването - средно застрояване и работен устройствен план за двата съседни урегулирани поземлени имота и продължаване процедурата по узаконяване на жилищната сграда и гаража на ответниците. Въззивното решението е правилно и обосновано. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу действие или срещу създадено състояние, които му пречат да упражни своето право. Такъв иск може да се води успешно само, ако действията на ответника са противоправни и е налице конкретно нарушаване в резултат на това на собственическите правомощия на ищците. Направеният извод за липса на нарушаване правото на собственост на касаторите вследствие допуснатите от ответниците нарушения е правилен с оглед липсата на ангажирани в тази насока доказателства, вкл. и показанията на свидетелката Ф. И., разпитана пред въззивния съд в производството по жалбата по установителния иск за собственост. Дори и да е вярно твърдението, че жилищната сграда и гаража са построени върху разрушения стар зид между имотите, с ширина 0.65 кв. м., и той да се намирал в имота на ищците, /макар от заключението на вещото лице М. М. това да не е констатирано/, то това обстоятелство по отношение на построената жилищна сграда няма как да пречи на касаторите, с оглед осъщественото застрояване на калкан на жилищните сгради и на двете страни. Същите съображения се отнасят и за постройките на ответниците в дъното на парцела, където на самата регулационна линия съществува старата постройка /сайвант/ на касаторите, поради което и премахването им не би довело до друг начин в ползуване на имота в тази му част от касаторите. Относно гаража на ответниците, макар и незаконен, с оглед данните по делото за наличието на заповед № 71 от 29.05.2003 г. на кмета на общината за одобряване проект за изменение на ПУП - ПЗ за допълващо застрояване и за основното застрояване, промяна характера на застрояването - средно застрояване, то и в имота на касаторите е предвидено застроително петно на калкан с този гараж. Т. е. за същите е предвидена възможност за построяване на гараж, в какъвто смисъл впрочем са били и намеренията на страните преди възникване на споровете между тях, за което говори представената по делото декларация за съгласие от 1990 г. Поради това и въззивният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), приемайки, че ищците не са установили с какво построените от ответниците сгради на границата между имотите им пречи на тяхното право на собственост относно собствения им имот с оглед поддържаните твърдения за неоснователно въздействие от засенчване и влага, както и навлизане в имота им, поради което и правилно, съгласно чл. 109 ЗС е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Оплакванията на касаторите за наличие на касационни основания за отмяна на решението са неоснователни, поради което и същото следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС