Решение № 8301 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3388/2010 г.

Решение № 8301 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3388/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Радков Петров, от гр. Лозница, срещу решение № 3/28.01.2010 г. по адм. д. № 530/2009 г. на Административен съд гр. Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-община Балчик не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 974/25.08.2009 г. на кмета на община Балчик, с която му е наредено да премахне монтирана от него барака от 20.25 кв . м. с навес -тераса от 10.45 км. м., върху бетонова основа като строеж, изпълнен върху улица без строителни книжа по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че обектът според вещото лице е преместваем, върху терен- общинска собственост-улица, без разрешение за поставяне и каквито и да са строителни книжа. Така постановеното решение е неправилно при следните съображения: На първо място, вещото лице в заключението си е описало наличието на спор за собственост, обстоятелството между жалбоподателя и други физически лица, както и че процесната улица е предвидена, но не е прокарана. Според вещото лице обектът е преместваем по смисъла на закона, без да сочи фактически съображения за това. По принцип преместваемите обекти са изброени, макар и неизчерпателно в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Преместваем е цял обект, който именно в неговата цялост може да бъде преместен или демонтиран. В конкретния казус размерите на обекта далеч надхвърлят допустимите такива за преместваем обект, което опровергава определянето му като преместваем. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да съди от неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена, както и от неговото предназначение. Това са увеселителни обекти и такива за търговски и други обслужващи дейности. В случая предназначението на обекта не е такова. По принцип строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. В случая в терена има положена бетонова настилка, което изменя субстанцията на земята и го характезиризира като строеж, а не като преместваем обект. Налице е и безспорно установеното обстоятелство за трайно прикрепяване към терена, промяна на целостта на терена. Освен това не е поставен върху терен-общинска собственост, тъй като улицата не е прокарана и не е проведено отчуждително мероприятие. В самата обжалвана заповед липсват изобщо фактически основания защо изграденото е преместваем обект, както и на кое от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ подлежи на премахване. Обстоятелството, че липсват строителни книжа не е сред тях. Предвид изложеното, като е приел, че са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 56, ал . 1 ЗУТ, поради което може да настъпи правната последица на чл. 57а ЗУТ, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Релевантните за премахването на преместваем обект факти не са осъществени, поради което административният орган е постановил заповед в противоречие с материалноправните изисквания, посочени като основание за издаването на заповедта. Решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а заповедта като незаконосъобразен административен акт -също. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение