Решение № 103 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 829/2011 г.

Решение № 103 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 829/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 40 от 24 01.2013 г. по касационна жалба на Държавно горско стопанство [населено място], като представител на държавата, съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗВСГЗГФ е допуснато касационно обжалване на решение № 745 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 532/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3840 от 17.12.2010 г. г. по гр. д. № 3970/2007 г. на РС [населено място]. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу [община] за признаване за установено, че широколистна гора с издънков произход с площ 1500 дка в землището на [населено място] м. "Големите колиби" и широколистна гора с издънков произход с площ 600 дка в същото землище м. "Селската кория", възстановени на ответната община като имоти № 000343, 000344, 000345, 000346, 000347, 000348, 000349, 000350, 000351, 000352, 000356, 000357, 000358, 000366, 000368 в м. "Воден камък" и имот 000355 в м. "О." са били и по настоящем са държавна собственост. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон - ЗВСГЗГФ и процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че процесните гори са балталъци, защото са дадени за ползване за вечни времена на общината и за тях общината не притежава правото на възстановяване, съгласно § 5 от ЗВСГЗГФ. Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба тъй като даденото тълкуване на понятието "балталък" съответства на закона. По същество моли съдът да се съобрази с приетото ТР № 5/2011 г. на ОСГК. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато служебно на основание т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК за проверка допустимостта на обжалвания съдебен акт. По делото се установява следното: Със съдебно решение от 7.02.2002 г. по а. х.. д. № 7761/2000 г., постановено в производство по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ на РС [населено място] е признато правото на възстановяване на собствеността върху, подробно описани гори и земи в землището на [община], обл. Пловдивска и въз основа на него при условията на чл. 4, ал. 2 ЗВСГЗГФ, с влязло в сила решение от 5.06.2000 г. е възстановено правото на собственост върху същите имоти. Държавно лесничейство, преобразувано в Държавно горско стопанство е предявило установителен иск да се признае за установено, че държавата е била и сега е собственик на признатите за възстановяване на Общината гори, тъй като те са били балталъци - гори, дадени на общината за вечно ползване и върху тях правото на собственост не се възстановява на основание § 5 от ЗВСГЗГФ. РС е приемал, че предявеният иск е недопустим и на два пъти е прекратявал производството поради това, че държавата, включително и чрез своите органи, на които са предоставени функции да стопанисват и управляват горите, не може да оспорва възстановеното на общината право на собственост. С определение № 314 от 10.06.2009 г. по ч. гр. д. № 126/2009 г. на I гр. о. на ВКС е отменено определението, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството и е прието, че предявеният иск е допустим. Повторно постановеното определение за прекратяване на производството на същото основание е отменено от ОС предвид дадените задължителни указания по приложението на процесуалния закон. Настоящата касационна инстанция не е обвързана от тях. По въпроса "обвързана ли е държавата от постановения административен акт, или решение на съда по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу държавата, тя да иска да се упражни косвен съдебен контрол за нищожност, или унищожаемост на този административен акт" се прие ТР № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. на ОСГК на ВКС. С него се прие, че при спор за собственост държавата е обвързана от съдебно решение за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и е недопустимо упражняване на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от и срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. В настоящия случай правото на възстановяване е признато в административното производство по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, по което административният орган, като част от структурите на държавата, е бил страна и е могъл да ангажира доказателства. а съдът е извършил пряк контрол за законосъобразност на административният акт, с който първоначално е постановен отказ за възстановяване и е решил спора по същество - признал е правото на възстановяване на собствеността върху процесните гори. По въпроса за правото на възстановяване в полза на Общината е формирана сила на пресъдено нещо между нея и ОСЗГ и този въпрос не може да бъде пререшаван, а държавата в това производство е представлявана от административния орган. Съгласно чл. 302 ГПК, влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали админисративния акт е валиден и законосъобразен. Затова държавата е обвързана от решението, с което е признато правото на възстановяване на Общината в административното съдебно производство и не може да предявява иск за установяване съществуването на същото право за нея. Въззивното решение не е съобразено с посочената задължителна съдебна практика. Съобразно приетото, то е недопустимо, поради което следва да се обезсили, а производството - да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение