Решение № 11209 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2019 г.

ВАСIII отделение24.08.2020 г.докладчик Румяна Лилова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117 от 25.06.2019 г. постановено по адм. д. № 83 по описа на Административен съд - Шумен за 2019 г. в обжалваните части. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11209 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Агенция по заетостта (АЗ, Агенция/та), чрез упълномощен юрисконсулт и от А. М., приподписана от упълномощените адв. С. Стоичков и адв. Г. Георгиева, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 117 от 25.06.2019 г. постановено по адм. д. № 83 по описа на Административен съд - Шумен (АС - Шумен) за 2019 г., с които съдът се е произнесъл по съществото на спора, както и в частта за разноските. Решението, в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на предявените искови претенции срещу Министерство на труда и социалната политика и Дирекция "Бюро по труда" – Шумен, което е с характер на определение, не е обжалвано. Със съдебното решение в обжалваните части, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), АЗ е осъдена да заплати на М. сума в размер на 600, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди следствие на незаконосъобразните действия на служител при Дирекция "Бюро по труда" - гр. Шумен, осъществени в периода 03.10.2018 г. - 05.02.2019 г. във връзка с допускането й до участие в Програма "Старт на кариерата", ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, като посочената претенция срещу АЗ в частта над 600, 00 лв. до пълния претендиран размер от 3000, 00 лв., както и искът за мораторна лихва върху главница от 3000, 00 лв., считано от 03.10.2018 г. до 22.02.2019 г. в размер на 119, 17 лв., като неоснователни, са отхвърлени. Отхвърлени са и предявените искове от М. срещу АЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3250, 00 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализиран трудов доход с друг работодател, ведно с мораторна лихва от датата на увреждането - 03.10.2018 г. до 22.02.2019 г. в размер на 129, 10 лв., и законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Предвид изхода на спора, АЗ е осъдена да заплати на М. 10, 00 лв. за сторените по делото разноски, представляващи платена държавна такса и сумата 40, 63 лв. за деловодни разноски. С касационната жалба на АЗ решението се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Твърди се, че в тази част то е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно приел, че критериите за кандидатстване по Програмата "Старт на кариерата" са публикувани на сайта на АЗ към момента на приключване на съдебното дирене. Сочи се, че според казаното от свидетелката А., М. активно се интересувала от посочената програма, което, според този касационен жалбоподател, не можело да стане без обявяване на условията навреме на сайта на Агенцията и от служителите в бюрата по труда. Поддържа се становище, че така неправилно възприетите факти от съда обусловили и неправилни изводи. Твърди се, че всъщност преживяното е резултат на прекратяване на трудовото правоотношение с М., а не поради срещите с трудовия посредник за включване в програмата. Стресовото състояние, в което изпаднала тя от своя страна е в резултат на собствените й действия и избор. Тъй като съдът неправилно и не в пълнота тълкувал фактите, постановил неправилно съдебно решение в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което този касационен жалбоподател моли да бъде отменено в съответната част. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба на АЗ се поддържа от упълномощен юрисконсулт, а по същество се иска уважаването й. Ответникът по тази касационна жалба не представя писмен отговор. С касационната жалба на М. съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 600, 00 лв. до претендираната такава от 3000, 00 лв., ведно с лихвата както е предявена и в частта, с която предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен изцяло, ведно с лихвата, както е предявена. Поддържа се становище, че решението в тези части е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен, като необоснован, бил изводът на съда, че твърдяната от М. пропусната полза била евентуална, а не реална вреда. Твърди се, че приобщените по делото писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да обосноват и докажат сигурност по отношение увеличаване на имуществото на М. "в случай, че същата не беше включена незаконосъобразно в програмата "Старт на кариерата" от служител при Дирекция "Бюро по труда" към Агенция по заетостта и съответно не беше отказала по тази причина заемането на спечелената позиция чрез интервю... ". Твърди се, че по делото било безспорно доказано, че твърдените имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на служител в "Бюро по труда". В тази касационна жалба се изразява и недоволство от размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Твърди се, че този размер не е определен правилно и в съответствие с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Поддържа се становище, че той е силно занижен предвид това, че по делото бил доказан накърнен обществен престиж, пропусната възможност за реализация на млад специалист в неговата област, страдания от психическо естество, свързани със занижено самочувствие и обида. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната иска за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди част и на иска за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, присъждане на пълните размери на обезщетенията, ведно с лихвите, както са претендирани и увеличаване на размера на присъдените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото преди съдебното заседание е постъпило писмено становище с характер на писмени бележки по съществото на спора, с което дословно се преповтаря изложеното в касационната жалба. Ответникът по тази касационна жалба не представя писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се оспорва от представляващия го юрисконсулт. Моли се съдебното решение в обжалваната от М. част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби изхождат от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Съдът приел предявените искове за допустими, а въз основа на подробно и обстоятелствено изясненото по делото от фактическа страна, направил извод за частичната основателност на иска за присъждане на обезщетение за претърпените от М. неимуществени вреди, ведно с лихвата от датата на предявяване на исковата молба, за неоснователност на този за присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, ведно с претендираната лихва и за неоснователност в останалата част на претенцията за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Обстойно аргументирал извода си досежно наличието на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – твърдените незаконосъобразни действия като неотговарящи на критериите за кандидатстване по Програмата, осъществени по повод на административна дейност на административен орган с властнически характер. Приел, че релевираните от М. незаконосъобразни действия са предизвикали настъпването на неприятни изживявания за нея, които се явяват последица от увреждането. Позовал се на казаното от свидетелите Е. А. и Н. А., което намерил за логично, в съответствие с останалите приобщени към делото доказателства и съдържащо обективна информация относно психоемоционалното състояние на М., относимо по време към началото на процедурата по кандидатстване за Програмата и прекратяването на участието й в нея. Направил извод, че причинените на лицето негативни преживявания са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на администрацията, поради което приел, че по делото са установени и доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на АЗ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като съобразил характера на действията, извършени от служител на АЗ, естеството и степента на претърпените вредни последици от М., които се изразяват в преживян стрес и силно разочарование от внезапното прекратяване на дългоочакваната професионална реализация, съдът приел, че сума в размер на 600, 00 лв. е разумен и справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от лицето във връзка с незаконосъобразното й допускане до участие в Програма "Старт на кариерата", което ще репарира претърпените неимуществени вреди. Съдът мотивирано отхвърлил направеното от АЗ възражение за съпричиняване на вредите от страна на М. Макар да отчел, че в случая тя е участвала съзнателно в процеса, съдът приел, че не следва да понесе евентуални последици от нарушаване на условията му, тъй като по делото не били представени доказателства, че е била надлежно запозната с изискванията по Програмата. В тази връзка съдът отчел, че по делото не били представени доказателства, че към м. октомври 2018 г. са били публикувани критериите за участие, че М. е имала задължение да посети сайта на АЗ, както и за това, че на информационното табло в сградата на "Бюро по труда" са били поставени критериите за подбор. Присъдил сумата на обезщетението ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 22.02.2019 г. като претенцията за лихва в размер на 119, 17 лв. за периода от 03.10.2018 г. до 22.02.2019 г. отхвърлил като неоснователна по подробно изложени мотиви. По отношение на втория обективно съединен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3250, 00 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализиран трудов доход с друг работодател, съдът намерил, че твърдяната пропусната полза е евентуална, а не реална. Позовал се на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г., постановено по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Приел, че пропуснатите ползи не са от категорията на преките и непосредствени вреди, които подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Наред с това посочил, че от фактическа страна не се доказала причината за направения отказ за заемане на длъжността в кредитната институция, за която М. е била одобрена. Претендираните лихви върху главницата от датата на увреждането - 03.10.2018 г. до депозирането на молбата в съда в размер на 129, 10 лв. и законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като акцесорно задължение, също отхвърлил. Предвид изхода на спора присъдил на М. разноски за производството. В обжалваните части решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на решението в частта досежно претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди: Обосновано на приобщените по делото писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е направил извод за частична основателност на така предявения иск. Правилна е направената от съда преценка за наличието на всички предпоставки за уважаване на така предявения иск, както и относно размера на присъденото обезщетение. Обосновано на доказателствата по делото съдът е направил извод, че са налице твърдените от М. незаконосъобразни действия, така както те са конкретизирани от нея в молбата й от 26.03.2019 г. и докладвани от съда в съдебното заседание на 11.04.2019 г. Съображенията му по този въпрос се споделят от настоящия състав и не следва да се преповтарят. Съдът е съобразил и всички относими към дефиниране на размера на обезщетението обстоятелства и е определил такъв, който да е в състояние да обезщети М. без да доведе до обогатяването й. В този смисъл определеното обезщетение е справедливо по критерия на чл. 52 ЗЗД и не се явява силно занижено, както твърди тя. По делото не е установено и доказано, че М. е претърпяла по-големи неимуществени вреди, които да обосноват извод за присъждане на обезщетение в размер, който да е по-висок от присъдения. Не е установено и доказано също така, че като следствие на незаконосъобразните действия е "накърнен обществен престиж" на това лице, нито, че е "... пропусната възможност за реализация на млад специалист в неговата област... ", доколкото предвид възрастта на М., тя не е имала въобще възможност за участие в Програмата, която да е пропуснала. Неоправдани са и оплакванията на АЗ, свързани с приетото от съда относно обявяването и свеждането до знанието на М. на критериите за участие в Програмата и по-конкретно на изискването за възраст, с които съображения е отхвърлено и възражението, направено от този касационен жалбоподател за съпричиняване за настъпване на увреждането. Въз основа на представените доказателства в тази насока съдът е извел обосновани изводи, които се споделят от настоящия състав. В допълнение следва да се посочи, че видно от съдържанието на подаденото на 03.10.2018 г. заявление, в него не се съдържа волеизявление на М., че е запозната с критериите по Приложение № 1 към заповедта на министъра на труда и социалната политика от 28.09.2018 г., а само такова, че е наясно относно извършването на последваща служебна проверка на посочените данни. Информирана е също така, че на сайта на АЗ и в Дирекция "Бюро по труда" текущо ще се публикува информация за етапите и сроковете за изпълнението им съгласно Процедури по Програма "Старт на кариерата". В хода на производството пред АС – Шумен АЗ не е ангажирала доказателства за твърденията, направени в отговора на исковата молба, че всички условия за кандидатстване на младежи до 29 ненавършени години по Програмата "Старт на кариерата" са били публикувани на сайта на АЗ и за установяване на факта, че Дирекция "Бюро по труда" – Шумен запознава с тях всеки кандидат за участие – безработен младеж и работодател, в частност М. Отбелязванията във формулярите "План за действие на безработно търсещо работа лице", че М. е консултирана за Програмата "Старт на кариерата" не води до обратни изводи, предвид липсата на изрично отбелязване, че е уведомена за критериите за кандидатстване в частта относно възраст и самото допускане до участие в нея. Въз основа на показанията на свидетелите не може да се направи друг извод. Тъкмо обратното, въз основа на казаното от свидетелката Кръстева може да се приеме, че въпросът за възрастта на М. въобще не е обсъждан, доколкото тя установява: "Счетох, че е подходяща за тази работа, защото е младеж, но за съжаление съм направила техническа грешка при пресмятане на възрастта при приемането на документите". В този смисъл следва да се приеме, че казаното впоследствие от свидетелката относно уведомяването на кандидатите за условията не се отнася към процесния случай - в частта относно критерия "възраст". Във връзка с възражението на АЗ за освобождаване от отговорност на основание чл. 5 ЗОДОВ следва да се посочи, че отговорността на Агенцията не би могла да се ангажира, ако увреждането е причинено по изключителна вина на М., каквато в настоящия случай не се установява. Предвид приетото за установено по делото, не се установяват и предпоставките за намаляване на обезщетението по причина, че тя е допринесла за увреждането. Правилни са и направените от съда изводи по отношение началния момент, считано от който се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение. Предвид изложеното и като се позовава на мотивите на първоинстанционния съд, на основание на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият състав намира, че решението в така коментираната част следва да остане в сила. По отношение на решението в частта досежно претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди: Не се споделя от настоящия съдебен състав приетото от съда, че пропуснатите ползи по принцип не са от категорията на преките и непосредствени вреди, които подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба (сега чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ) "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Приетото от съда в обратна насока обаче не влияе на правилността на крайните му изводи във връзка с предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по следните съображения: Вярно е приетото от съда, че по делото не е установено и доказано, че направеният отказ за заемане на длъжността в кредитната институция е във връзка именно с незаконосъобразните действия на служител от АЗ. От представеното писмо от "Общинска банка" АД – Филиал Шумен се установява, че А. М. е отказала заемането на длъжността заради "... прието предложение от друг работодател", за който по делото не се установява нищо конкретно. Предвид посочената в писмото дата, няма основание да се приеме, че се касае за приета работа в Областна дирекция "Земеделие" – Шумен. Отказът на М., направен към 04.10.2018 г. да започне работа в банката (вж. приложените по първоинстанционното дело писма на л. 90 и това на л. 113), мотивиран от решението да направи това, за да работи по своята специалност и да се развива като специалист в тази област, е взето на неин риск. Към този момент тя не е имала конкретна позиция, за която да е била одобрена да заеме в резултат на кандидатстването и участието й в Програмата. Съобразно твърденията от исковата молба едва на 07.11.2018 г. на М. е разяснено, че предвид одобреното нейно участие в Програмата трябва да се яви на 14.11.2018 г. и на 15.11.2018 г. на интервюта в Областна дирекция "Земеделие" по повод избраните от нея две длъжности, а на 06.12.2018 г. научила за одобрението й за двете длъжности. Видно от насочващо писмо от 05.02.2019 г. на л. 60 от първоинстанционното дело, М. се е подписала като "кандидат за работа". Договор подписала едва на 11.02.2018 г. На 06.02.2019 г. бил подписан и договорът за заетост между АЗ и Областна дирекция "Земеделие" – Шумен. По така изложените съображения, правилен и обоснован на доказателствата по делото е направеният краен извод от първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, доколкото не се установява настъпването на такива, които да са във връзка с установените незаконосъобразни действия. Предвид изложеното, решението на АС – Шумен в обжалваните части, предмет на касационна проверка, е правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК следва да остане в сила в тези части. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

Цитирани разпоредби

2