Решение № 12930 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5330/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. О. Н. от гр. Кубрат, обл. Разград, действащ лично и чрез процесуалните представители адв. Николов и адв. Мянкова, срещу решение 216 от 12.03.2025 г., постановено по адм. дело 203/2024 г. по описа на Административен съд Разград. С обжалваното решение първоинстанционният съд: 1. отхвърля оспорването на А. О. Н. срещу решение РС-44-24-081 от 29.07.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в частта, с която установява конфликт на интереси по отношение на А. О. Н., кмет на община Кубрат и лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, във връзка със сключени договор за отдаване под наем на полски пътища от ОПФ с рег. 54/11.02.2021 г., 54/07.01.2022 г. и 43/23.02.2023 г. на община Кубрат със своите майка и сестра - съответно З. Н. и Е. Н., и свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), респ. § 1, т. 9, б. "а" от ДР на ЗПК, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК; 2. отхвърля оспорването на А. О. Н. срещу решение РС-44-24-081 от 29.07.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията в частта, с която налага глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лв. на А. О. Н., кмет на община Кубрат, на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. 113, ал. 1 от ЗПК, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. 70 от ЗПК, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК, в качеството му на лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК; 3. отхвърля оспорването на А. О. Н. срещу решение РС-44-24-081 от 29.07.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията в частта, с която отнема, в полза на община Кубрат, от А. О. Н., кмет на община Кубрат, сума в размер 585,75 лв. (петстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща полученото от него нетно дневно възнаграждение за 11.02.2021 г., 07.01.2022 г. и 23.02.2023 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 99, ал. 1 от ЗПК; 4. осъжда А. О. Н. да заплати на Комисията за противодействие на корупцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лв. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени решението на КПК в оспорените му части, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания. Възведена е и претенция за присъждане на сторените разноски за производството пред двете съдебни инстанции в размер на 3 480 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията, чрез процесуалния представител гл. юрк. Трифонов, в съдебно заседание и в представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, с оглед което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. От фактическа страна съдът е установил, че административното производство по издаване на оспореното решение е започнало със сигнал вх. С-44 от 22.01.2024 г., подаден срещу А. О. Н., в който е посочено, че през 2021-2023 г. има пряко сключени договори за наем на земя между него в качеството му на кмет на община Кубрат с майка му и сестра му. На 25.01.2024 г. служители на КПК провели телефонен разговор с лицето, подало сигнала, което е потвърдило, че е подало сигнала, за което съставили протокол от същата дата. С писмо изх. КПК-1652 от 29.01.2024 г. административният орган поискал от лицето, подало сигнала, да го оформи, съгласно изискванията на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушение във връзка с чл. 63 от ЗПК. С писмо вх. КПК-1652-1 от 29.01.2024 г. лицето потвърдило подаването на сигнал вх. С-44 от 22.01.2024 г. Впоследствие директорът на дирекция "Конфликт на интереси" изготвила доклад до КПК, с който въз основа на информацията от сигнала, писменото му потвърждение е изготвила проект за решение за образуване на производство за конфликт на интереси. С решение КИ-042 от 07.02.2024 г. КПК е образувала производство за установяване на конфликт на интереси по сигнал вх. С-44/22.01.2024 г. срещу А. О. Н.. С писма с изх. КПК-1652-2 от 28.02.2024 г. и с изх. КПК-1652-5 от 11.04.2024 г. КПК е изискала от председателя на постоянната комисия за противодействие на корупцията към Общински съвет - Кубрат доказателства за служебното качество на А. Н. и други относими документи, които са представени с писма вх. КПК-1652-4 от 08.03.2024 г. и вх. КПК-1652-6 от 24.04.2024 г. от председателя на ПК за противодействие на корупцията при Общински съвет Кубрат. С решение от 09.05.2024 г. КПК е удължила срока за приключване на производството по сигнал с рег. С-44 от 22.01.2024 г. с 30 дни до 06.06.2024 г. включително. На 28.05.2024 г. в КПК е постъпил сигнал вх. 417 от 28.05.2024 г., подаден срещу А. О. Н., в който е посочено, че за периода м. януари 2024 м. май 2024 г. има сключени договори за наем на земя между А. О. Н. в качеството му на кмет на община Кубрат и сестра му. С решение КИ-237 от 17.06.2024 г. КПК образувала производство за установяване на конфликт на интереси по сигнал вх. С-417/28.05.2024 г. С решение по протокол 45 от 17.06.2024 г. КПК е приобщила производството по сигнал вх. С-417/28.05.2024 г. към производството по сигнал вх. С-44/22.01.2024 г. срещу А. О. Н.. Във връзка с приобщения сигнал КПК е изискала от председателя на постоянната комисия за противодействие на корупцията към Общински съвет - Кубрат с писмо изх. КПК 1652/9 от 04.07.2024 г. заповедите на кмета на община Кубрат по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, протоколи и други документи от работата на комисиите по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, договори за наем на земи и допълнителни споразумения, сключени между община Кубрат и Е. Н. за 2024 г. С писмо вх. КПК-1652-13 от 15.07.2024 г. оспорващият е представил на КПК писмени обяснения и договори за отдаване под наем на полски пътища от ОПФ с рег. 54/2020 г., 54/2021 г., 54/2022, 43/2023 и 43/2024, заверени копия на заповеди 17/15.01.2020 г., 73/03.02.2021 г., 911/22.12.2021 г., 965/22.12.2022 г., 171/27.02.2024 г. В обясненията си А. Н. е посочил, че процесните договори са сключени при стриктно спазване на процедурата по глава пета "а" от ЗСПЗЗ. С писмо изх. КПК-1652/8 от 04.07.2024 г. КПК е изискала от ДФ "Земеделие" справка за предоставяните на З. Н. и Е. Н. субсидии за конкретно посочените в писмото поземлени имоти, находящи се в землището на гр. Кубрат, в т.ч. и по стопански години. В дадения от ДФ "Земеделие" отговор е посочено, че З. Н. е подала заявление за подпомагане за стопанската 2020 г., а Е. Н. за стопанските 2021-2024 г. включително и са посочени изплатените суми. На 08.07.2024 г. А. Н. е бил изслушан от КПК, съгласно протокол 48 от 08.07.2024 г., както и се е запознал с цялата административна преписка, съгласно декларация от същата дата. Въз основа на проведеното разследване и събраните доказателства КПК е постановила решение РС-44-24-081 от 29.07.2024 г., което е частично оспорено пред първоинстанционния съд. Като фактически основания за постановяване на решението в оспорената част административният орган е посочил, че между община Кубрат, представлявана от А. Н., и З. Н. е сключен договор за отдаване под наем на полски пътища от ОПФ с рег. 54/11.02.2021 г., с предмет общински поземлени имоти с начин на трайно ползване - полски пътища, с идентификатори 40422.256.279, 40422.259.610 и 40422.388.104, за срок от една стопанска година и годишна наемна цена в размер на 312,83 лева. Договорът е сключен на основание решение 185 по протокол 15 от 27.01.2021 г. на Общински съвет - Кубрат, което е прието по докладна записка от А. Н. кмет на община Кубрат, с изх. УД-03-07-10/14.01.2021 г. във връзка с искане от директора на ОДЗ - Разград с вх. УД-02-17-12/08.01.2021 г. на община Кубрат и негова заповед ПО-09-519-2/03.11.2020 година. Сключването на горепосочения договор се предхожда от заповед 73/03.02.2021 г. на А. Н., в качеството му на кмет на община Кубрат, за предоставяне за ползване на имоти с НТП - полски пътища на ползватели, участници в споразумения за създаване на масиви за ползване за стопанската 2020/2021 г., както и определяне на наемната цена за предоставените имоти по землища, съгласно приетото решение на Общински съвет - Кубрат. Между община Кубрат, представлявана от А. Н., и Е. Н. са сключени два договора за отдаване под наем на полски пътища от ОПФ. Първият договор е с рег. 54/07.01.2022 г., с предмет общински поземлени имоти с НТП - полски пътища, с идентификатори 40422.256.279, 40422.259.610 и 40422.388.104, за срок от една стопанска година и годишна наемна цена в размер на 312,70 лева. Договорът е сключен на основание решение 306 по протокол 26 от 30.11.2021 г. на Общински съвет - Кубрат, което е прието по докладна записка от Ж. П. - заместник-кмет на община Кубрат, с изх. УД-03-07-201/10.11.2021 г. на общината във връзка с искане от директора на ОДЗ - Разград с вх. УД-02-17- 667/04.11.2021 г. на община Кубрат и негова заповед ПО-09-275-2/16.09.2021 г. Сключването на горепосочения договор се предхожда от заповед 911/22.12.2021 г. на А. Н., в качеството му на кмет на община Кубрат, за предоставяне за ползване на имоти с НТП - полски пътища на ползватели, участници в споразумения за създаване на масиви за ползване за стопанската 2021/2022 г., както и определяне на наемната цена за предоставените имоти по землища, съгласно приетото решение на Общински съвет Кубрат. Вторият договор е с рег. 43/23.02.2023 г., с предмет общински поземлени имоти с НТП - полски пътища, с идентификатори 40422.256.279, 40422.259.610, 40422.264.613 и 40422.388.104, за срок от една стопанска година и годишна наемна цена в размер на 324, 29 лева. Договорът е сключен на основание решение 436 по протокол 38 от 30.11.2022 г. на Общински съвет - Кубрат, което е прието по докладна записка от Ж. П. - заместник-кмет на Община Кубрат, с изх. УД- 02-18-1876/23.11.2022 г. на общината във връзка с искане от директора на ОДЗ - Разград с вх. УД-02-17-677/09.11.2022 г. на община Кубрат и негова заповед ПО-09-440-2/13.10.2022 г. Сключването на горепосочения договор се предхожда от заповед 965/22.12.2022 г. на А. Н., в качеството му на кмет на община Кубрат, за предоставяне за ползване на имоти с НТП - полски пътища на ползватели, участници в споразумения за създаване на масиви за ползване за стопанската 2022/2023 г., както и определяне на наемната цена за предоставените имоти по землища, съгласно приетото решение на Общински съвет - Кубрат. При така приетото от фактическа страна КПК е приела от правна страна, че в качеството си на кмет на община Кубрат, А. Н. е лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респективно лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, поради което КПК е компетентна да се произнесе относно наличието или липсата на конфликт на интереси по отношение на него. Като орган на изпълнителната власт в общината, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в правомощията на кмета на общината е да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, да представлява общината пред физически и юридически лица, както и да организира изпълнението на актовете на общинския съвет. В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди, сключва договори и други. Установената родствена връзка между А. Н., З. Н. и Е. Н. обосновава и наличието на свързаност помежду им по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), респ. § 1, т. 9, б. "а" от ДР на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76 от ЗПК, лице, заемащо висша/публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. КПК приема за безспорно, че А. Н. е упражнил свои правомощия по служба по отношение на свързаните с него лица - З. Н. и Е. Н., като е сключил с майка си договор за отдаване под наем на полски пътища от ОПФ с рег. 54/11.02.2021 г. и със сестра си договори с рег. 54/07.01.2022 г. и 43/23.02.2023 г. на община Кубрат. Според Комисията тези правомощия са упражнени от него при наличието на частен интерес за свързаните с него лица. Предмет на посочените договори са имоти от ОПФ с начин на трайно ползване - полски пътища, които се отдават под наем от общината по реда на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ. КПК прави извод, че включвайки наетите поземлени имоти - полски пътища, към масивите им за ползване, З. Н. и Е. Н. увеличават площта, която може да бъде заявена за подпомагане от ДФЗ. Според КПК от получените по преписката писма от ДФЗ е станало ясно, че субсидии се изплащат от фонда, изчислени на база общо допустима за подпомагане площ по схемите и/или мерките, включени в заявление за подпомагане за съответната кампания. В тази връзка според Комисията безспорен е частният интерес за З. Н. и Е. Н. - свързани с А. Н. лица, от сключване на горепосочените договори с община Кубрат за наем на земеделски земи, в конкретния случай полски пътища. Посочено е, че от получената от ДФЗ информация е установено, че майката и сестрата на А. Н. са получавали и получават субсидии от фонда за обработваните от тях земеделски земи, в това число и наетите от община Кубрат полски пътища, а освен това тази субсидия като размер е многократно по-висока в сравнение със заплащаната от тях на общината наемна цена. Първоинстанционният съд е отхвърлил подадената пред него жалба като е приел, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, съгласно чл. 92 от ЗПК, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 92, ал. 2 от ЗПК, в т.ч. фактическите и правните основания за постановяването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е счел за неоснователни възраженията за нищожност на решението на КПК, обосновани с довода за постановяването му от незаконен състав, действащ извън пределите на предоставената му времева компетентност. По отношение на съответствието на решението с материалния закон първостепенният съд е приел, че е в правомощията на кмета на община Кубрат да сключва договори за отдаване под наем на земи от ОПФ с НТП полски пътища в хипотезата на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ след решение на Общинския съвет, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2, изречение второ от Наредба 16 за стопанисване и управление на земеделските земи, приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА с решение 313 по протокол 28 от 04.03.2014 г. от Общински съвет - Кубрат, публикувана на интернет сайта на община Кубрат. Според съда именно изпълнявайки тези правомощия, А. Н. е сключил горепосочените договори с майка си и сестра си в пряко нарушение на забраната по чл. 58, изречение второ от ЗПКОНПИ (отм.) Тази забрана е приета именно за избягване и преодоляване на потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес. Съдът е приел, че несъмнено при сключване на договор за наем на земи от ОПФ е налице частен интерес по смисъла на чл. 53 във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.), независимо в каква хипотеза и при каква процедура, в т.ч. и в хипотезата на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, тъй като от ползването на тези земи се получава облага било то от продукция, било то от подпомагане по ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 75б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ ползвателите на предоставените по реда на ал. 2 и 4 имоти, каквито са процесните, могат да кандидатстват за подпомагане по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), при условие, че е извършено плащане в 3-месечен срок от възникването на правното основание за ползване на имотите. Посочено е също така, че с оглед разпоредбата на чл. 75б, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, под наем в процесните договори в хипотезата на чл. 37в, ал. 16 от с.з. са отдадени проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите. Съдът е счел, че от представената в хода на съдебното производство справка от ДФ "Земеделие" е видно, че имотите, посочени в процесните договори, са декларирани от Е. Н. при кандидатстване за подпомагане по ЗСПЗЗ и са оторизирани и изплатени суми за подпомагане. Според съда от посоченото в писмото на ДФ "Земеделие", че полските пътища не следва да бъдат подпомагани с оглед на трайното им предназначение, не следва, че отдадените с процесните договори земи за полски пътища не са подпомогнати, тъй като тези земи по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ са само проектирани в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, а и в разпоредбата на чл. 75б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ изрично е посочено, че ползвателите на този вид имоти могат да кандидатстват за подпомагане по реда на ЗСПЗЗ. Преценено е като ирелевантно твърдението на оспорващия, че е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като достатъчно и необходимо условие за наличието на конфликт на интереси е извършването на действията в частна полза да е във връзка с правомощията на овластеното лице. Според съда оспорващият е следвало на основание чл. 33, ал. 1 от АПК да се отведе от производството и да не подписва договорите, като в случая не е налице хипотезата на чл. 33, ал. 2, изр. второ от АПК, тъй като подписването на тези договори не са действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Настоящият състав счита за неоснователно релевираното възражение за липса на компетентност, поради изтичането на 06.01.2024 г. на предвидения в § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗПК тримесечен срок, в рамките на който Народното събрание не е избрало членове на КПК. На първо място, разпоредбата на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК е достатъчно ясна и безпротиворечива, като същата предвижда, че до избирането на състав на КПК, заварените при влизането в сила на закона членове на КПКОНПИ изпълняват функциите на членове на съответните комисии, т.е включително на членове на КПК. Както съгласно отменената разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗПКОНПИ, така и според сега действащата норма на чл. 7, ал. 2 от ЗПК, КПКОНПИ, респ. КПК, е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията (съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗПКОНПИ), съответно за осъществяване на политиката по превенция, противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси (съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗПК). Една от посочените от законодателя характеристики на всяка от комисиите е, че същите са постоянно действащ орган. Също така следва да бъде отчетено, че съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 7, изр. второ от ЗПКОНПИ и чл. 8, ал. 5, изр. второ от ЗПК членовете на Комисията осъществяват дейността си до конституирането на новия състав на Комисията. Очевидна е целта на законодателя да гарантира приемственост при осъществяване на дейността на Комисията. Освен това Комисиите са специализиран орган и разполагат с изключителна компетентност при упражняването на посочените функции по отношение на лицата, заемащи висши публични длъжности по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. публични длъжности по чл. 6, ал. 1 от ЗПК. Настоящият състав отчита различията в правния статут и част от функциите на КПКОНПИ и КПК, но счита, че спецификата на функциите им по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси предполага осигуряване и обезпечаване на приемственост и непрекъснатост при осъществяването им и при упражняването на правомощията по тяхното реализиране. С оглед гореизложеното, по мнение на настоящия съдебен състав изпълнението на функциите на членовете на органа се прекратява едва с избирането на членове на КПК от Народното събрание, независимо дали същото е осъществено в рамките на посочения срок или извън него. Противното тълкуване би довело до нарушаване на принципа на непрекъснатост на функционирането на държавните органи. Предвид посоченото неоснователни са доводите на касатора за нищожност на административния акт и искането за нейното прогласяване. Основателно е обаче наведеното от касатора възражение за неправилност на формирания извод за наличие на конфликт на интереси. Видно от решението на Комисията в оспорената му част е прието, че със сключването на процесните 3 броя договори за отдаване под наем на земи полски пътища, общински поземлен фонд, А. Н. е извършил дейност в частен интерес на свързани с него лица (неговите майка и сестра), като извършените от него деяния са квалифицирани като нарушение на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ, съответно на чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК. В тази връзка следва да се посочи, че описаните в акта нарушения, по отношение на които е установен конфликт на интереси, са извършени при действието на ЗПКОНПИ. Съставомерноста на деянията следва да се преценява с оглед действащата към момента на извършването им нормативна уредба, които в случая са извършени в периода 2021-2023 г., поради което с оглед времето на извършването им правилно са квалифицирани като нарушения на действащите към релевантния момент разпоредби на ЗПКОНПИ, но неточно по отношение на същите е приложена и материалноправната разпоредба на чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК. Фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, заемащо висша публична длъжност/публична длъжност, съответно приравнените на тях длъжности по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ(отм.)/ § 2, ал. 1 от ДР на ЗПК; 2. частен интерес на това лице или на свързано с него лице; 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. Конфликтът на интереси следва да бъде доказан безспорно от административния орган. От данните по делото е видно, че Комисията не е доказала наличието на конфликт на интереси главно и пълно в съдебния административен процес пред първоинстанционния съд. Безспорно е, че А. Н. и неговите майка и сестра - З. Н. и Е. Н., са свързани лица по смисъла на § 1, т. 15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ. Върховният административен съд в своята практика нееднократно е посочвал, че наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси. Предоставянето на ползването на проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, се осъществява по специална процедура, по отношение на която намират приложение разпоредбите на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б от ППЗСПЗЗ. Процедурата представлява сложен фактически състав. Сключването на договорите за отдаване по наем на имоти с НТП полски път, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, в хипотезата на приемане на решение по чл. 37в, ал. 16, изр. второ от ЗСПЗЗ от общинския съвет, каквато е процесната, предполага осъществяването на множество предхождащи и обуславящи го елементи на този фактически състав, включително наличието на няколко влезли в сила административни актове издаването на заповед от директора на областна дирекция Земеделие по чл. 37в, ал. 4 за разпределение на масивите в съответното землище; приемането от общинския съвет на решение за предоставянето на имотите полски пътища, попадащи в масивите за ползване; издаването на заповед от кмета на община за предоставяне за ползване на имоти с НТП полски пътища, както и извършването на други правни или фактически действия подаване на заявление от ползвателя на съответния масив до председателя на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изготвяне на доклад от комисията, искане от директора на ОДЗ до съответния общински съвет за предоставяне на имотите - полски пътища, заплащане на дължимия наем от посочените лица. В тези влезли в сила административни актове са конкретизирани както ползвателите, така и имотите, които ще бъдат отдадени под наем, а в решенията на Общински съвет Кубрат е посочена и наемната цена на декар за съответното землище. Във връзка с последното следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност, като решението му е предпоставено от преценка за наличието единствено на направено валидно искане от директора на ОДЗ. Освен това разпоредбата на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ определя по императивен начин и наемната цена, която следва да се заплаща за включените в масивите за ползване имоти, представляващи проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите и попадат в масиви за ползване на съответния ползвател, като размерът ѝ е еднакъв за всички полски пътища в съответното землище на общината. В условията на обвързана компетентност действа и кметът на община при издаването на заповедта, с която се разпорежда сключването на договори за наем на имотите с начин на трайно ползване - полски пътища, със съответните ползватели на масиви за ползване, създадени по реда на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В тези заповеди е определена и наемната цена на декар за съответното землище на населено място. Необходимо е да се посочи, че в процесния случай отговорността на лицето не е ангажирана за издаването на такива заповеди, обстоятелство, което изрично е обсъдено в мотивите на решението на КПК. С оглед гореизложените обстоятелства, основателно е твърдението на касатора, че сключването на договорите се обуславя и съдържанието и съществените им елементи се предопределят от предхождащите го в процедурата приети/издадени и влезли в сила административни актове. Освен това основателно е и наведеното от касатора възражение, че в решението на КПК не са посочени вида и формата на облага. Единствените относими мотиви в административния акт са, че чрез включването на наетите поземлени имоти - полски пътища, към масивите за ползване, свързаните с А. Н. лица увеличават площта, която може да бъде заявена за подпомагане от ДФЗ, като съгласно писма от ДФЗ субсидии се изплащат от фонда, изчислени на база общо допустима за подпомагане площ по схемите и/или мерките, включени в заявление за подпомагане за съответната кампания, поради което е прието за установено, че свързаните лица са получавали и получават субсидии от фонда за обработваните от тях земеделски земи, в това число и наетите от община Кубрат полски пътища. Действително, обсъдената от КПК и първостепенния съд разпоредба на чл. 75б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ предвижда възможността за кандидатстване от ползвателите на предоставените по реда на ал. 2 имоти за подпомагане по реда на ЗПЗП, но видно от нормите определящо за тази възможност е наличието на правно основание за ползването им, което предполага или направеното искане от директора на съответната ОДЗ, прието решение на общинския съвет и издадена заповед на кмета за предоставянето им или при липса на такова решение издаването на заповед от директора на областната дирекция Земеделие за определяне на цена на имотите, както и заплащането на сумата, които обаче предхождат сключването на договора. От друга страна, видно от писмо с вх. 1770 от 12.11.2024 г./изх. 10-1100 от 11.11/2024 г. от ДФЗ, З. Н. е подавала заявления за подпомагане до кампания 2020, като за трите стопански години са декларирани парцели само от Е. Н.. В писмото също така е посочено, че полските пътища не следва да бъдат подпомагани чрез плащания, тъй като начинът на трайно ползване е неземеделски земи, а оторизираната площ се определя на база допустимата площ след прилагане на всички проверки от страна на Разплащателна агенция. Посоченото кореспондира и с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, според които полските пътища не са земеделски земи, поради което са трайно неподходящи за подпомагане и не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане". Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че в процесния случай наличието на частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба, не е доказано от административния орган, който носи доказателствената тежест в процеса за това. Поради това съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано и като такова следва да бъде отменено. След отмяната следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което решението на Комисията бъде отменено като незаконосъобразно в обжалваните му части. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбоподател акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Същите следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт - Комисията за противодействие на корупцията. От представените доказателства и списък на разноските, се установява, че заплатените и претендирани от жалбоподателя деловодни разноски за двете съдебни инстанции по спора са в общ размер на 3480 (три хиляди четиристотин и осемдесет) лева, от които 80 (осемдесет) лева за заплатени държавни такси и 3400 (три хиляди и четиристотин) лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение