Решение № 35 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2008 г.

Решение № 35 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Дамянова Йорданова от гр. София срещу решение № 247 от 30.04.2008 г. по адм. дело № 529/2008 г. на Административен съд, София град, като са изложени доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Лиляна Дамянова Йорданова от гр. София срещу заповед № РД-09-04-147 от 28.12.2007 г. на Кмета на Столична община, с която е наредено на същата да премахне за своя сметка изграден дървен навес над гараж в УПИ IV-1019, кв. 66А, м. "Слатина-Христо Смирненски" като неоснователна. Видно от представен по делото нотариален акт № 135 от 1998 г. срещу учредено право на строеж, приобретателят "Вила Парк" ООД се е задължил да построи на Лиляна Йорданова конкретизирани в нотариалния акт обекти - два апартамента, два магазина и един гараж, заедно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното място. Същата с нотариален акт № 106 от 1999 г. е дарила на сина си Пламен Йорданов процесния гараж, но по отношение на дворното място и идеалните части от общите части на сградата, същите са в режим на съсобственост. При тези доказателства, които са обсъдени от съда, правилно е наложен извода, че Лиляна Йорданова е посочена като адресат на заповедта в това й качество, поради което административния орган издал заповедта не е допуснал нарушение на административно производствените правила. Обсъдена е фактическата обстановка изложена в заповедта, сочеща, че построеният пред процесния гараж дървен навес със щори е "не на място", поради което е налице правното основание, посочено от кмета на Столична община - чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за премахване на обекта. Заповедта е издадена след назначена комисия от кмета на общината, съставила констативен акт, установяващ нарушението. Съдържанието на констативния акт не е опровергано от жалбоподателката както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, поради което заповедта издадена на основание на същия, е законосъобразна. В подкрепа на извода на съда за законосъобразността на оспорената заповед са изложени обосновани мотиви, поради което доводите в касационната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 211, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което