Решение № 9139 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2014 г.

Решение № 9139 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Детелина Геврекова, Елка Христова, Анна Петкова и Николай Фердинандов против решение № 376/10.07.2014 г., постановено от Плевенския административен съд по адм. д. № 196/14 г. С обжалваното решение е отхвърлен иска им против Областна дирекция "Земеделие" Плевен, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 17535 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева за периода от 27.09.1994 г. до 26.02.2014 г., претърпени от обявеното за нищожно решение № 10-Б от 11.06.2003 г. на Общинска служба "Земеделие"-Червен бряг. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се също така, че решението е неистинско. Касаторите твърдят, че са лишени от ефективна правна защита, както и че са нарушени правата им по Европейската конвенция за правата на човека. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие" - Плевен оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежни страни в рамките на законоустановения срок за това. По основателността й приема следното: Съдът е разгледал и отхвърлил искове за присъждане на вреди, претърпени в резултат на действието на прогласеното за нищожно решение на ОбСЗГ-Червен бряг. за периода от 27.09.94 г. до 18.02.2014 г. Исковете са за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от доходи от земята в размер на 8,3 дка, изразяващи се в рента и европейски субсидии, както и искове за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищците, изразяващи се в емоционални и психически страдания и дискомфорт. Съдът е отхвърлил исковете като недоказани. Решаващите изводи на съда са, че с прогласеното нищожно решение на ОбСЗГ на ищците не се предоставя в обезщетение земя, както и че те не са ангажирали доказателства за това, че биха били получили доходи от земята, ако тя им беше предоставена. По отношение на претенциите за неимуществени вреди, съдът е приел за установено, че двама от ищците страдат от определени заболявания, без обаче да е налице причинна връзка между тях и прогласеното за нищожно решение на ОбСЗГ-Червен бряг. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Видно от решение № 104/27.06.2013 г. на Районния съд в гр. Левски, постановено по гр. д. № 218/2013 г. е, че съдът е обявил нищожността на решение № 10.Б от 11.06.2003 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Червен бряг поради това, че не е влязло в сила решението на ОСЗ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а именно № 10-ОБ/17.05.2003 г. на ОСЗ гр. Червен бряг. И двете решения на ОбСЗГ-Червен бряг се намират в приложените към делото други съдебни дела. С решението, което е прогласено за нищожно, е решено на основание решение № 10-ОБ от 17.05.2003 г. за определяне правото на обезщетение на наследниците на Симеон Петров Гетов и заявения по чл. 18д, ал. 3, чл. 19б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ начин на обезщетение и § 29, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, наследниците на Симеон Петров Гетов да бъдат обезщетени за земя от 8,300 дка с поименни компенсационни бонове на стойност 4424 лева. С решение № 10-ОБ/17.05.2003 г. на ОбСЗГ-Червен бряг на основание влязло в сила решение на поземлена комисия по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ № 10/24.08.1992 г. е определено на наследниците на Симеон Петров Гетов правото на обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове, за признато, но невъзстановен право на собстевност върху 8,300 дка земя. В това решение е посочено, че обезщетението със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците по чл. 18д, ал. 3 и чл. 19б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 10б и чл. 10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Посочено е също така, че лицата, които не са заявили писмено начина на обезщетение в посочените срокове се обезщетяват с поименни компенсационни бонове, на осн. чл. 29 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От съвкупната преценка на данните от описаните документи не може да се направи обоснован извод, че законосъобразният начин на обезщетяване на ищците за невъзстановената им земя от 8,300 дка е следвало да бъде именно със земя. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на предпоставките за обезщетяването им именно по този начин. От документите, съдържащи се по делото, вкл. и в приложените дела, не може да се изведе наличието на воля в ищците да бъдат обезщетени именно със земя. Видно от първоначалната им исковата молба с вх. № 2501/13.07.2011 г. в Административен съд-Плевен е, че ищците поддържат, че против волята им, с решението, което е прогласено за нищожно е предрешено обезщетението им вместо с акции с поименни компенсаторни бонове. От друга страна, предпоставка за предоставянето на обезщетение със земя е наличието на свободна такава от държавния и общински поземлени фондове. Относно наличието на тази предпоставка, ищците не са ангажирали доказателства по делото. Ищците са твърдяли, че са пропуснали възможността за получаването на европейски субсидии. Настоящият съдебен състав преценява като обоснован и правилен извода на съда за неоснователност на това твърдение. За получаването на финансово подпомагане за земеделска площ следва да са налице нормативноустановените за това изисквания в Закона за подпомагане на земеделските производители и наредбите, издадени във връзка с него. Наличието на тези изсквания за ищците или за някои от тях не е доказано по делото. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилен формирания решаващ извод на съда за недоказаност, поради което и неоснователност на предявените искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди. Правилно, административният съд е приел за неоснователни и предявените искове за присъждане на неимуществени вреди. Безспорно е, че голямата продължителност на реституционно производство по ЗСПЗЗ, сама по себе си е способна да предизвика безпокойство и чувство на несигурност в лицата, които очакват решението, с което то да приключи окончателно, но в случая, не това е наведеното фактическо обстоятелство, от което се претендират неимуществените вреди от ищците, а едно конкретно опорочено решение на ОбСЗГ-Червен бряг. Правилен е изводът на административния съд за недоказаност на причинно-следствената връзка между твърдяните от ищците неимуществени вреди и прогласеното за нищожно решение на ОбСЗГ-Червен бряг. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, съдът