Решение № 11044 от 4.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2011 г.
ВАСIII отделение04.08.2011 г.докладчик т Веселина Кълова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 15/19.01.2011 г. по адм. дело № 549/2010 г. на Административния съд - Стара Загора и вместо него постановява: ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган - областен управител на област Стара Загора, за ново произнасяне. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11044 от 4.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Паулина Паунова Марчева, Ивелин Енчев Дичев и Данаила Енчева Димитрова, всички от гр. Стара Загора срещу решение № 15/19.01.2011 г. по адм. дело № 549/2010 г. на Административния съд - Стара Загора. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № РД 09-738/28.10.2010 г. на областен управител на област Стара Загора, с която е признато право на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ на тяхната наследодателка Йорданка Кочева Илиева. Приел за недоказано твърдението им, че наследодателката им не е получавала до сега обезщетение по реда на ЗПГРРЛ, за да има основание административният орган да извърши приспадане на първото получено обезщетение от общия размер на доказаната репресия, изтърпяна от Кочо Георгиев Бонев - баща на наследодателката им. Областният управител правилно е приел като доказателство дадената декларация от наследодателката им, с твърдение че до сега е получила през 1992 г. еднократно обезщетение 50 000 лв. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснато нарушение по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. Областният управител се позовал на дадената декларация от наследодателката, че е получила веднъж еднократно обезщетение през 1992 г. без да цитира конкретно, в коя хипотеза на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за приложение на чл. 4 от закона попада случая, а те са цитирани в три букви, сочещи различни постановления на МС, касаещи получени обезщетения по "досегашния ред". Не е посочен и размера на определеното възнаграждение, нито има данни дали е било преведено по сметка и получено. Правилно жалбоподателите са направили възражение в този смисъл. След като съдът е приел, че това е било тяхно задължение, то е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато като преписка на административния орган, за ново произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,