Решение № 2376 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15299/2008 г.

Решение № 2376 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15299/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 239, ал. 1 т. 4 от АПК. Образувано е по подадена от Благойка Софрониева Томова от гр. Лом молба за отмяна на влязлото в сила решение № 10366/13.10.2008 г., постановено по административно д. № 4827/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решението от 28.01.2008 г. на Административен съд - Монтана, по адм. д. № 497/2007 г. , с отхвърлена жалба срещу заповед № ДК-02-М-22/14.09.2007 г. на Началника на РДНСК-Монтана, за премахване на установения незаконен строеж "дървена покривна конструкция над плоча на I етаж", находящ се в УПИ V-3587, кв. 188 по плана на гр. Лом, ул. "Кирил и Методий" № 4, извършен от молителката и Николай Румянов Трифонов, без необходимите строителни книжа. В молбата се сочи, че решението е необосновано и се иска преразглеждането му, тъй като с друго решение, от 13.07.2006 г. , постановено по адм. д. № 15/2006 г. на Окръжен съд - Монтана, е отменена като незаконосъобразна, заповед № ДК-09-31/14.10.2005 г. на Началника на РДНСК - Монтана, за спиране изпълнението на строително-монтажните работи на строеж "пристройка на жилищна сграда" находящ се в УПИ V - 3587, кв. 188 по плана на гр. Лом. В съдебното заседание молителката се явява лично, поддържа искането си за отмяна на решението на тричленния състав на ВАС, по съображенията, изложени в молбата. Сочи, че по първото дело, през 2006 г. на ОС - Монтана, съдът е излязъл с решение за отмяна на заповед за спиране извършването на строителните дейности, тъй като бил изтекъл петгодишния срок. В това решение съдът точно и ясно е казал, че петгодишния срок не касае ремонт на жилищната сграда. След влизане на решението в сила, ремонтът е извършен. Относно него е искан конструктивен проект за изграждане на бетонна плоча и възстановяване на покривната конструкция. Новото дело, във връзка с издадената заповед за премахване на покривната конструкция, се счита неправилно - при проверката в протокола е отбелязано, че покривът е съществувал и е трябвало да бъде възстановен. Поради тези причини не е представен такъв проект. След като е издадено разрешението за строеж някой, ако е имал възражение, че липсва проект, е могъл да направи възражение в срок пред съответните органи. Ответните по молбата страни не взимат становище по нея, не се представляват. Върховният административен съд, петчленен състав, намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 240 от АПК, но разгледана по същество същата е неоснователна. Поддържа се, че в случая е налице хипотезата на чл. 239, ал. 4 от АПК. Съгласно сочената разпоредба, отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. " Така очертаните от законодателя предпоставки не са налице. Адм. д. № 15/2006 г. на ОС - Монтана е приложено към адм. д. 497/2007 г. на АС - Монтана, (решението по което е оставено в сила със съдебния акт на ВАС и чиято отмяна се претендира), но от проверката на доказателствата се установяват различия, които и самата молителка не оспорва. Предмет на обсъждане в производството от 2006 г. е била законосъобразността на заповед за спиране на строителни работи, а във второто - на заповед за премахване на незаконен строеж. С оглед това, не е налице идентичност на основанието и твърдяното противоречие на решенията, които имат различен предмет. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове е извънредно и извънинстанционно и почива на строги, формални правила, които в случая не се констатират. Доводите си, сведени до незаконосъобразност на заповедта за премахване на строежа, на оборване на констатациите в нея поради наличие на разрешение за строеж, обсъждано в процеса от 2006 г. , на утвърдени проекти и пр., молителката е следвало да навежда пред решаващия съд - в хода на адм. д. №497/2007 г. на АС - Монтана, респ. - пред касационната му инстанция. В настоящето производство основания за отмяна, в хипотезата на чл. 239, ал. 1 т. 4 от АПК, не са налице, подадената молба следва да се остави без уважение, като неоснователна, поради което и Върховният административен съд, петчленен състав,