Решение № 4362 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2020 г.

Решение № 4362 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2020 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА. Образувано е по касационна жалба на Общинска избирателна комисия – С., представлявана от председателя С. С. и зам.-председателя М. Селиман, против решение № 13 от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5 по описа за 2020 г. на Административен съд – Р.. С него е отменено Решение № МИ-79/13.01.2020 г. на Общинска избирателна комисия – С., с което са прекратени пълномощията на Б. Шефкъ, като общински съветник избран от листата на КП "Демократична България – О." (ДСБ, ДА България и Зелено движение). Излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че ОИК има основание да постанови решението, тъй като председателят на ПК за установяване на конфликт на интереси при ОбС – С. е уведомил ОИК, че е констатирано нарушение на чл. 34, ал. 5, т. 3 от ЗМСМА – установена е несъвместимост за общинския съветник Б. Шефкъ, изразяваща се в наличие на сключен договор с Община С.. Комисията е констатирала, че общинският съветник не е предприел действия за отстраняване на тази несъвместимост и е постановила решение в съответствие със закона. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да се отхвърли жалбата на общинския съветник, като неоснователна. Ответникът – Б. Шефкъ, редовно призован не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Смята, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като не е спазена процедурата, регламентирана в чл. 30, ал. 6 ЗМСМА, и не е дадена възможност на общинския съветник в тридневен срок да подаде възражение преди вземане на решение за прекратяване на пълномощията му. Това е констатирал и съдът, който е счел, че не са спазени тези разпоредби и те са съществени по силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 4 от АПК, което прави решението му правилно и законосъобразно. Според прокуратурата не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 13 от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5/2020 г. на Административен съд – Р., е отменено Решение № МИ-79/13.01.2020 г. на ОИК – С., с което са прекратени предсрочно пълномощията на Б. Шефкъ като общински съветник в Общински съвет – С.. С обжалваното решение съдът е приел, че процедурата по предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник на основание чл. 30, ал. 4, т. 10 от ЗМСМА във връзка с чл. 34, ал. 5, т. 3 е подробно регламентирана в чл. 30, ал. 6 от същия закон. Съдът е приел, че на общинският съветник не е уведомен и не му е дадена възможност да направи възражения. Съдът е приел, че решението на ОИК е незаконосъобразно постановено в нарушение на чл. 146, т. 4, т. 5 от АПК, поради което го е отменил. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение приема възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства и върху приложимия материален закон. Административният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото относими към преценката на материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. В съответствие с чл. 30, ал. 10 от ЗМСМА пълномощията на общински съветник се прекратяват когато, не са изпълнени задълженията по чл. 34, ал. 6. Освен това в съответствие с чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА, ОИК е задължена в тридневен срок от получаване на документите да уведоми общинския съветник, който може да направи възражения в тридневен срок, след изтичането на който ОИК взема решението относно прекратяване на пълномощията. Административният съд правилно е изследвал в мотивите си процедурата по прекратяване на пълномощията на общински съветник в конкретната хипотеза, както и че по проведеното административно производство не е дадена възможност на общинския съветник да участва и вземе отношение за наличието или отсъствието на материалните предпоставки за прекратяване на пълномощията му като общински съветник. Допуснатите нарушения от ОИК са обусловили изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано в тази връзка съдът е приел, че предвид липсата на данни по преписката Шефкъ да е уведомен от ОИК за образувано срещу него административно производство, да му е дадена възможност да се запознае с административната преписка и приложените към нея доказателства и да направи възражение, както и да представи доказателства в своя защита, то следва да се приеме, че при издаване на процесното решение тези пропуски са довели до нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, както и специалната разпоредба на чл. 30, ал. 6 изр. първо от ЗМСМА. В резултат на нарушаване на посочените по-горе разпоредби оспорващият е бил лишен от възможността да участва като страна в производството по издаване на процесния АА, което съобразно чл. 168, ал. 4 АПК съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и обуславя незаконосъобразността на акта. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение