Решение № 2496 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2008 г.

Решение № 2496 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 520/23.07.2008 г. по ахд № 314/2003 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, II състав, с което е отменена частта от данъчен ревизионен акт (ДРА) № 322/26.11.2002 г., издаден от данъчен орган на ТДД - Силистра, потвърдена с решение № 1572/27.01.2003 г. на директора на РДД - Варна, отнасяща се до определени на ЕТ "Агро - плам - Гинка Милчева" данъчни задължения, както следва:за м. 10.2001 г. - ДДС за внасяне в размер на 1333, 33 лв. и лихва, за данъчен период м. 05.2001 г. - ДДС за внасяне в размер на 600 лв., за данъчен период м. 11.2001 г. - ДДС за внасяне в размер на 1626, 52 лв. и лихва, както и данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2001 г. в размер на 3320 лв. и лихва. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, необоснованост, иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Гинка Иванова Милчева, действаща като ЕТ "Агро - плам - Гинка Милчева", с. Зафирово, общ. Главница, обл. Силистра, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, ВОС е приел, че с обжалвания ДРА незаконосъобразно е доначислен ДДС на ревизираното лице по фактури № 187/31.05.2001 г., № 37/6.11.2001 г. за продажба на тор и царевица, в които е вписано, че ЕТ "Агро - плам - Гинка Милчева" е издател и не са надлежно осчетоводени от нея и незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат за 2001 година с неотчетени приходи по тези два фактури. Съдът е посочил, че незаконосъобразно е доначислен и ДДС за м. 10.2001 г., тъй като не е издадена фактура, а по сметка на търговеца с платежно нареждане № 1235/9.10.2001 г. са преведени 8000 лв. от Сали Юсуф Али за амониева селитра. По делото е представено споразумение по чл. 381, ал. 5 от НПК, одобрено от РС, гр. Тутракан по нохд № 160/2007 г., с което Сюлейман Юсуфов Алиев се е признал за виновен в това, че през периода 31.05.2001 г. - 06.11.2001 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление е съставил неистински официални документи - фактура № 187/31.05.2001 г., фактура № 37/6.11.2001 г. и платежно нареждане № 1235/9.10.2001 г. с цел да бъдат използвани, с което е извършил престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Предвид изложеното обоснованият извод, че търговецът не е извършил описаните продажби, не е реализирал приходи по двете фактури, не е следвало да начисли ДДС както по фактури, така и по неиздадената фактура, тъй като липсват доставки по смисъла на ЗДДС (отм.) Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. Съдът правилно е зачел одобреното от съда по наказателното дело споразумение, което съгласно чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за административния съд относно извършването на деянието на основание чл. 300 ГПК вр. чл. 144 от АПК. Ответникът по касационна жалба е доказал твърдението си, че не е издавал тези фактури, не е осъществил доставки по тях и не е реализирал приходи. Липсва задължение по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) за начисляване на ДДС и за отразяване на вписаните в неистинските фактури суми като приходи в счетоводството. Дали търговецът е бил в състояние да упражни текущ контрол в счетоводството си и да установи, че счетоводителят му (Алиев) е издал процесните неистински фактури, по които няма престации, е без значение при преценка законосъобразността на решението. Ирелевантно е и дали съконтрагентите са ползвали право на приспадане на данъчен кредит без правно основание (след като фактурите не са издадени от търговеца и не е престирано по тях). Що се касае до преведената от счетоводителя сума с неистинското платежно нареждане от името на друго физическо лице, същата не е авансово плащане от съконтрагент, предшестваща прехвърляне на вещно право върху стока или извършване на услуга от страна на ревизирания субект, поради което не представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.), както твърди касаторът. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение