Решение № 2868 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2018 г.

Решение № 2868 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 286/27.06.2018 г. по адм. дело № 976/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т. (АСВТ). Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Счита, че оспорената ПАМ е нищожна като издадена от некомпетентен орган. Намира, че не е установено, че автомобилът е пречел на друг участник в движението. Сочи, че не е било налице нито едно от основанията за репатриране на автомобила, с оглед на което атакуваната ПАМ е издадена в нарушение на материалния закон. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, прогласяване на нищожността/респективно отмяната на оспорения административен акт и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи"ЕООД – В. Т. ("ОДВГ"ЕООД) не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. С. против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, наложена чрез устно разпореждане на служител на "ОДПГ"ЕООД, по "преместване на паркирано моторно преводно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", наложена на 03.12.2017 г. на площад [наименование] в [населено място] чрез преместване на собствения й лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС]. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, съдът въз основа на събраните доказателства е приел, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия закон и неговата цел. Прието е, че ПАМ е наложена по устно разпореждане на инспектор ПНП ППС Н. Г. - служител на "ОДПГ"ЕООД, което дружество е определено за служба за контрол по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП със Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на Кмета на Община В. Търново, респ. за административен орган по см. § 1 от ДР на АПК. Съдът е анализирал нормите на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и чл. 171, т. 5 от ЗДвП и е приел, че законодателят е дал право на всеки собственик на пътя по смисъла на § 6, т. 1 ЗДвП и на администрацията, която управлява пътя, да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство". Позовавайки се на длъжностната характеристика на служителя към службата за контрол по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП - "ОДПГ"ЕООД, наложил процесния ПАМ, и персоналното възлагане на компетентност към този служител със Заповед № Р № 22-1688/04.10.2017 г. на Кмета на община В. Търново, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентно лице, съобразно нормата на чл. 168, ал. 1, предложение първо от ЗДвП. По отношение на формата на акта – устно разпореждане, съдът е приел, че същата е законосъобразна. Приел е, че съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата мерки се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол, но доколкото процесната мярка е по чл. 171, ал. 1, т. 5 букви "б" от ЗДвП и не попада в обхвата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, то по аргумент на противното, следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извършва чрез нарочна заповед, а с нареждане на съответните оправомощени лица. Съобразно това и предвид чл. 59, ал. 3 от АПК, съдът е приел, че е допустимо издаването на устно разпореждане от овластените за това представители на службите за контрол. Съдът не е констатирал, а и по делото не е било спорно, че налагането на ПАМ е извършено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Материалната законосъобразност на акта е обоснована с оглед събраните по делото доказателства, чрез които се установявало еднозначно, че административният орган правилно е приложил закона като на основание чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ от ЗДвП е приложил ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по причина, че е паркирано в нарушение на правилата за движение, създаващо опасност за преминаването на другите участници в движението. Този извод е изведен като съдът е съобразил, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото е установено, че на 03.12.2017 г. лекият автомобил, преди 11: 40 часа, е бил паркиран върху участък от площад [наименование]във [населено място], означен с пътна маркировка от вида М-15, който участък по арг. от чл. 65, т. 6 от ППЗДвП е забранен за движение на пътни превозни средства, както и че е паркиран по начин, който създава опасност за преминаването на другите участници в движението. Съдът е приел, че опасността за преминаването на другите участници в движението следва от положението на автомобила, тъй като е паркиран на един от изходите на площада, на завой, който е със сериозна денивелация на терена, като част от автомобила заема част от лентата за движение на влизащите в площада МПС, като така накърнява технологично необходимата дъга, която е наложително да опише всеки автомобил, влизащ в площада. При тези мотиви е приел, че неправилно паркирания автомобил създава опасност при разминаване на влизащите и излизащи ППС от площада. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП предвижда, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Видно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания относно собственика на пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на § 1, т. 6 ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. Няма спор по делото, че собственик на пътя (площад [наименование] във [населено място]) е община В. Търново. Няма и спор, че по силата на заповед № РД-22-1490/17.09.2014 г. на Кмета на община В. Търново дружеството "ОДПГ"ЕООД е определено за служба за контрол с правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 168 от ЗДвП. Установено е, че по силата на заповед № РД-22-1688/04.10.2017 г. на Кмета на община В. Търново, като представляващ собственика на общинските пътища, е определил инспектор Н. Г. с правомощия по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Тези установявания еднозначно водят до извод, че процесната ПАМ е наложена от компетентен орган. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП предвижда три хипотези, при който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Мярката се прилага когато: б. "а" превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; б. "б" превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; б. "в" превозното средство е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи. Правилно съдът е приел, че фактическото основание (автомобилът е паркиран в зона на подход (вход/изход) към площад [наименование], с което създава опасност за другите участници в движението) се установява от събраните по делото доказателства. Обоснован е и изводът, че моторното превозно средство е паркирано на място, където създава опасност за останалите участници в движението, тъй като е на завой, който е със сериозна денивелация на терена и част от автомобила заема от лентата за движение на влизащите в площада МПС, като така накърнява технологично необходимата дъга, която е наложително да опише всеки автомобил, влизащ в площада. Изложените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на материалния закон поради неправилна преценка за наличието на компетентност на административния орган преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани обстойно в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им се възприема изцяло от настоящия касационен състав. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение