Решение № 10692 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2015 г.

Решение № 10692 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез юрисконсулт Боян Митев, против решение № 206 от 26.03.2015 г., постановено по адм. дело № 998/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено като незаконосъобразно негово Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/4426 от 13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., с което е отказано финансово подпомагане на Димитър Иванов Пашкулев по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярката за плащания на земеделски стопани за природно ограничения в планинските райони (НР1), като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъден да заплати в полза на жалбоподателя съдебно-деловодните разноски. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. По подробно развити съображения касаторът моли решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се остави без уважение жалбата срещу оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответната страна - Димитър Иванов Пашкулев чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник, в писмен отговор и в писмено становище оспорва жалбата, като намира решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административен съд Пазарджик е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно нормативната уредба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на Димитър Иванов Пашкулев срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/4426 от 13.08.2014 г. издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министерство на земеделието и продоволствието (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ - РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Съдът обаче е приел, че уведомителното писмо в частта, с която са отказани оторизираните суми по СЕПП и НР1, поради извършени само административни проверки, е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на жалбоподателя да вземе пълноценно участие в административното производство. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Както вече се каза, предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/4426 от 13.08.2014 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и Наредба № 11 относно прилагане на схемата за единно подпомагане на площ и мярката плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. Приложим към конкретния казус е Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 Ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Основателно се явява направеното от касатора възражение относно неправилното тълкуване на материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая ответникът Димитър Иванов Пашкулев е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2013 г. В заявлението си за подпомагане същият е декларирала парцели по СЕПП и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от Димитър Иванов Пашкулев общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с УИН: 13/190613/72309, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Ето защо неправилен е изводът на решаващия съдебен състав, че административната проверка е формална и неточна поради това, че не е извършена проверка на място. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. в действащата към процесния период редакция в ДВ, бр. 101 от 18.12.2012 г. и преди изм. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от този текст, РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. В настоящия случай издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. не е обжалван от Димитър Иванов Пашкулев в законоустановения срок, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА, както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Неоснователна е тезата на ответника, че не е надлежно уведомен за заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г., защото от събраните по делото доказателства е видно, че в настоящият случай Димитър Иванов Пашкулев е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на проекта на слоя "ПДЗС" с рег. № ПО-03-2791/10.12.2013 г., за резултатите от което е уведомен с писмо № 94-1433/16.04.2014 г., като изрично е посочено, че може да обжалва крайния акт /заповед № РД 09 -114 от 27.02.2013 г./, с който се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". На това място следва да се посочи, че тази заповед се намира на стр. 328 от първоинстанционното дело и в писмото неправилно е посочена годината 2013 вместо 2014. Освен това за яснота е необходимо да се направи разграничение между двата вида заповеди на министъра на земеделието и храните - едната е за одобряване на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и се издава на основание чл. 16б от Наредба № 105/2006 г., а другата е за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и се издава на основание чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. Само за прецизност следва да се посочи още, че след изменението на наредбата в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., окончателния специализиран слой вече е наречен "Площи, допустими за подпомагане", както всъщност е било в една предходна редакция на наредбата в ДВ, бр. 21 от 13.03.2012 г. Видно от приетата по делото експертиза, всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън одобрения със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", поради което правилно административният орган приел за недопустими тези площи по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схема за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Правилно административният орган е изчислил и процента на наддеклариране спрямо установената площ възлизащ на 39.20 %, като правна последица от така констатирания процент недопустимост съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е санкциониране на цялата заявена площ от страна на административния орган. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Димитър Иванов Пашкулев срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/4426 от 13.08.2014 г. При този изход на спора, на касационния жалбоподател се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, но такива не са поискани, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение,