Решение № 7596 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2014 г.

Решение № 7596 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Любомир Костадинов Лазов е подал касационна жалба срещу решението от 30.04.2014 г. по гр. дело № 2/2014 г. по описа на Административния съд - Габрово, с което са били отхвърлени предявените от него срещу Техническия университет - Габрово иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева ведно със законната лихва в размер на 934,74 лева, считано от датата на приемане на решението по точка 7 от протокол № 10 от 3 юли 2012 г. от заседанието на Академичния съвет на Техническия университет - Габрово до 14.01.2014 г. - датата на подаването на исковата молба, и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лева ведно със законната лихва в размер на 311,59 лева, считано от 3 юли 2012 г. до датата на подаването на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Техническият университет - Габрово е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд - Габрово е било образувано по исковата молба на Любомир Костадинов Лазов срещу Техническия университет - Габрово, с която са били предявени иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - решение по точка 7 от протокол № 10 от 3 юли 2012 г. от заседанието на Академичния съвет на Техническия университет - Габрово, в размер на 6000 лева ведно със законната лихва в размер на 934,74 лева, считано от датата на приемане на решението до 14.01.2014 г. - датата на подаването на исковата молба, и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - решение по точка 7 от протокол № 10 от 3 юли 2012 г. на заседанието на Академичния съвет на Техническия университет - Габрово, в размер на 2000 лева ведно със законната лихва в размер на 311,59 лева, считано от 3 юли 2012 г. датата на подаването на исковата молба. Административният съд е установил, че с обява в Държавен вестник, брой 34 от 4.05.2012 г. Техническият университет - Габрово обявил конкурс за заемане на академичната длъжност "професор" в областта "природни науки, математика и информатика", професионално направление "Физически науки", специалност "Физика". Любомир Лазов, който заемал академичната длъжност "доцент" в катедра "Физика, химия и екология" на Техническия университет - Габрово, подал документи за участие в конкурса. С решение на Академичния съвет на Техническия университет - Габрово по точка 7 от протокол № 10 от заседанието на 3.07.2012 г. било прието, че до участие в конкурси за заемане на академичните длъжности "професор" и "доцент" се допускат кандидати, на които им остават най-малко две години до навършване на пенсионна възраст. Като чл. на Академичния съвет Лазов гласувал "за" приемането на решението. На заседание на 11.07.2012 г. комисията за провеждане на конкурса приела решение, с което не допуснала до участие в конкурса Любомир Лазов, тъй като не отговарял на условието, въведено с решението по точка 7 от протокол № 10 от 3.07.2012 г. на Академичния съвет, както и поради това, че представените от него документи не съответствали на изискванията на приложение № 1 от Правилника за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в Техническия университет-Габрово. Лазов не обжалвал решението на комисията, но оспорил пред съда решението по точка 7 от протокол № 10 от 3.07.2012 г. на Академичния съвет на Техническия университет-Габрово. С влязло в сила решение от 11 април 2013 г. по адм. дело № 209/2012 г. по описа на Административния съд - Габрово решението на академичния съвет било обявено за нищожно. Тъй като в края на декември 2012 г. Лазов навършвал 65-годишна възраст, което е основание за прекратяване на трудовия му договор с висшето учебно заведение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, той поискал удължаване на договора му с една година. С решение от 27.11.2012 г. Академичният съвет отказал продължаването на договора, считано от 30.12.2012 г. Със заповед № 5/29.01.2013 г. ректорът на Техническия университет - Габрово прекратил трудовото правоотношение на Любомир Лазов поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От правна страна съдът приел, че не е налице основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на висшето учебно заведение. Недопускането на Лазов до участие в конкурса произлязло от решението на конкурсната комисия. Решението на конкурсната комисия било прието и поради липсата на изискващите се документи, поради което не можело да се направи извод, че има пряка причинна връзка между обявеното за нищожно решение на академичния съвет и понесените от ищеца по негово твърдение вреди. Същевременно събраните по делото доказателства не сочели, че за ищеца са възникнали имуществени и неимуществени вреди. Според свидетелските показания и представените медицински документи, Лазов преживял психически срив, изпаднал в депресия, чувствал се недооценен, без обаче това да е довело до трайно увреждане на здравословното му състояние. По отношение на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди в размер на месечното трудово възнаграждение за период от 12 месеца, каквото ищецът би получил, ако беше останал на работа, административният съд отбелязъл, че продължаването на срока на трудовия договор с една година е възможност, чието осъществяване не е в пряка причинна връзка с участието на Любомир Лазов в конкурса за академичната длъжност "професор", както и че тази възможност съществува и за лицата, заемащи длъжността "доцент". Спечелването на конкурса и приемането на решение на академичния съвет за продължаването на трудовия договор на ищеца са бъдещи събития, чието настъпване не може със сигурност да се прогнозира, така че отстраняването на Любомир Лазов от конкурса да бъде непосредствено свързано с вреди от такъв характер. С оглед отсъствието на законоустановените предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди административният съд отхвърлил предявените искове. Решението съответства на материалния закон. Съгласно чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Като е анализирал елементите на фактическия състав, от който възниква имуществената отговорност за вреди, първоинстанционният съд обосновано се е позовал на отсъствието на пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото незаконосъобразно решение на академичния съвет и вредите, които се твърдят от ищеца. При положение, че конкурсната комисия е отстранила Любомир Лазов не само и единствено поради приетото от академичния съвет решение, и че продължаването на трудовия му договор е възможност, а не сигурна последица от участието му в конкурса, съдът законосъобразно е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва. Административният съд основателно не е оценил като безпристрастни и убедителни показанията на свидетелите, разпитани във връзка с твърденията на ищеца за причинените му неимуществени вреди. Не би могло да се даде вяра на показанията, че ищецът е преживял психически срив, че се е почувствал морално ощетен, че е бил пренебрегван от колегите си поради факта на приетото решение на управителния орган на висшето учебно заведение, при положение, че недопускането му до конкурса не е израз на насочена към него негативна личностна или професионална оценка. Самият той е гласувал положително за приемането на решението и е подал жалба срещу него не веднага, а чак след влизането му в сила, което разколебава убеждението, че като следствие е бил подложен на травмиращи душевни преживявания. Не би могло да не бъде отчетено и обстоятелството, че конкурсът се е провел няколко месеца преди ищецът да навърши възраст за пенсиониране и да приключи академичната си кариера, което изключва възможността за възникването на значителни по своя характер и степен морални вреди, които да подлежат на обезщетяване. Постановеното при точно приложение на материалния закон решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд