Решение № 1696 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11010/2009 г.

Решение № 1696 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11010/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Бургас срещу Решение № 627 от 3.06.2009 г. по адм. д. № 1271/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, 7 състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът "Дива-прим" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Поморие не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 627 от 3.06.2009 г. по адм. д. № 1271/2008 г., Административен съд гр. Бургас, 7 състав е отменил Решение № 64 от 24.07.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 1855 от 19.06.2008 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Бургас. Решението предмет на касационното производство не страда от отменителните основания посочени в касационната жалба. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Зайнеб Мустафа Емин е била в трудови правоотношения с ЕТ Пламен Иванов от 15.08.2000 г., а Нина Динева Тодорова - от 12.08.2003 г. Правното основание на цитираните договори е чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. По делото няма данни за прекратяване на трудовите правоотношения до 5.03.2004 г. На 5.03.2004 г. цитираните лица са сключили трудови договори с "Дива-прим" ЕООД. Това се е наложило поради продажба на търговското предприятие на едноличния търговец на цитираното дружество, като собственика и на двете е Пламен Иванов Иванов от гр. Поморие. От казаното по-горе става ясно, че посочените работнички имат трудов и осигурителен стаж повече от шест месеца. Лицата не са полагали труд в новосъздаденото дружество, но независимо от това са получавали процесните обезщетения за бременност и раждане, респ. обезщетения за отглеждане на малко дете. Съгласно чл. 48а от КСО, в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Разпоредбата на чл. 52а от КСО в съответната й редакция създава право за осигурените лица за посочените по-горе социални рискове да получават обезщетение за отглеждане на малко дете, при условие че са придобили осигурителен стаж с продължителност шест месеца. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 /нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г./. Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете /т. 1/, на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане /т. 2/ и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановените посочени по-горе отпуски. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Стигайки до същите правни изводи решаващият състав на Административен съд гр. Бургас не е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. подобни. В конкретния случай грешки от подобно естество не са били допуснати. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,