Решение № 78 от 7.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3691/2022 г.

Решение № 78 от 7.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3691/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Ц. и В. К. Ц. срещу решение № 195 от 7.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 346/2021 г. по описа на Окръжен съд – Монтана в частта му, с която е потвърдено решение № 260208 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2171/2020 г. по описа на Районен съд – Монтана в частта му, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено спрямо касаторите, че Кооперация "Рибине" е собственик на поземлен имот с идентификатор 43517.142.252 по КККР на [населено място], област Монтана и същите са осъдени да предадат на ищеца владението върху заградената от тях реална част от имота, намираща се в югозападната му част между букви А, В, С и Д по приложената по делото скица; на основание чл. 59 ЗЗД касаторите са осъдени да заплатят на Кооперация "Рибине" сумата от 11 223. 60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесната реална част от имота за периода 1.10.2015 г. - 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата и е отхвърлен искът на касаторите срещу Кооперация "Рибине" по чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 6 380. 40 лв., представляващи стойност на подобрения, извършени в спорния имот. С определение № 338 от 2.03.2023 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – поради съмнение за допустимост на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 260208 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2171/2020 г. по описа на Районен съд – Монтана в частта му, с която е отхвърлен искът на И. Г. Ц. и В. К. Ц. срещу Кооперация "Рибине" по чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 6 380. 40 лв., представляващи стойност на извършени подобрения. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд в частта му, с която е отхвърлен искът на И. Г. Ц. и В. К. Ц. срещу Кооперация "Рибине" по чл. 72 ЗС за сумата от 6380. 40 лв., е недопустимо и се иска обезсилването му. С писмен отговор ответникът по касационната жалба Кооперация "Рибине" оспорва касационната жалба. В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Производството по делото е образувано по предявен от Кооперация "Рибине" против И. Г. Ц. и В. К. Ц. иск по чл. 108 ЗС. С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска, поискали са и присъждане на направени подобрения в имота на основание чл. 72, ал. 1 ЗС, като с последваща молба са конкретизирали, че претенцията им е за сумата от 6 380, 40 лв., съставляваща стойност на направена от тях масивна ограда. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И. Г. Ц. и В. К. Ц. иск по чл. 72 ЗС. Въззивният съд е потвърдил решението в тази му част, като е изложил мотиви, че неправилно претенцията за присъждане стойност на извършени подобрения е разгледана от районния съд като иск по чл. 72 ЗС, защото се касае за възражение по чл. 72 ЗС. По същество съдът е приел, че И. Ц. и В. Ц. са държатели, а не владелци, поради което и не им се дължи сумата, с която се е увеличила стойността на имота, като не са и доказали, че материалите по представените от тях фактури са вложени в изграждането на оградата в имота. При така установеното въззивното решение, в допуснатата му до касационно обжалване част, е недопустимо и следва да се обезсили. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са упражнили правото си по чл. 211, ал. 1 ГПК да предявят насрещен осъдителен иск за присъждане стойността на извършени от тях подобрения и след като такъв иск не е бил предявен, то в нарушение на принципа на диспозитивното начало, визиран в чл. 6 от ГПК, съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. Не би могло да се приеме, че в посочената му част се касае за произнасяне по възражение по чл. 72, ал. 3 ГПК, защото възражение за право на задържане не е правено. С оглед изхода от спора в полза на касаторите следва да се присъдят 678 лв., представляващи разноски за касационното производство. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответната кооперация сумата от 2 666 лв., съставляващи разноски за производството пред ВКС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение