Решение № 6231 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2015 г.

Решение № 6231 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Поизводството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" срещу решение № 5349/28.07.2015 г. по адм. д. № 3696/2015 г. на Административен съд София град. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Тануки" ООД срещу Заповед № 60/09.04.2015 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център". Ответникът, "Тануки" ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Тануки" ООД срещу Заповед № 60/09.04.2015 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център", с която проектът "Вънкашните" с продуцент "Тануки" ООД и режисьор Д. Д. не е допуснат до финансиране по чл. 30 от Закона за филмовата индустрия на първа редовна конкурсна сесия за документално кино в секция "Проекти за дебютни документални и научно-популярни филми". За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото заповедта е издадена преди да са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Изводите в тази насока се споделят и от касационната инстанция: Страните не спорят, че жалбоподателят "Тануки" ООД, в качеството си на продуцент, е кандидатствал за финансиране на проект за реализация на документален филм - дебют, със заглавие "Вънкашните" с режисьор Д. Д. със заявление рег. № 15Д018/д от 30.01.2015 г. Проектът на жалбоподателя е разгледан на сесията на Националната художествена комисия по документално кино, проведена на 06.04.2015 г. За проекта е съставена оценъчна карта - Приложение № 3 към чл. 16, ал. 6 от Устройствения правилник на ИА "НФЦ", по която е определена крайна оценка в зависимост от поставените оценки от всеки един от членовете на комисията. Въз основа на оценъчните карти е съставен Протокол № 1 от 06.04.2015 г., подписан от председателя и останалите осем члена, съгласно който проектът на жалбоподателя е получил 473.00 точки обща оценка и средна оценка 54.43, като с този резултат е класиран на първо място в раздел "Документални и научно-популярни филми - дебют". Административното производство е продължило с издаване на процесната заповед № 60 от 09.04.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА "НФЦ", с която на основание чл. 30, ал. 4 ЗФИ проектът не е допуснат до финансиране на първа редовна конкурсна сесия за документално кино в секция "Проекти за дебютни документални и научно-популярни филми". Правилни са изводите на административния съд досежно фактическите основания, мотивирали органа да постанови оспорената заповед: 1. "установено несъответствие с § 1, т. 4 на ДР на ЗФИ, а именно - наличие на регистриран в БНФ с протокол изх. № 163/21.08.2014 г. предаден реализиран документален филм "Секция 59" /реж. Д. Д./ и 2. Несъответствие с т. IV. 4 от заповед № 75/30.07.2014 г. на ИД на ИА НФЦ за обявяване на специални изисквания разпоредени в чл. 30, ал. 2, т. 5 ЗФИ, а именно: "...продуцентът и режисьорът не могат да бъдат едно и също лице". Въз основа на анализ на събраните доказателства във връзка с приложимите правни норми, съдът е обосновал правилен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. За да обоснове неправилност на заповедта в частта досежно първото основание, съдът е базирал изводите си на анализ на нормите на § 1, т. 4 ДР на ЗФИ, на § 1, т. 1, т. 8 и т. 11 от ДР на ЗФИ, във връзка със събраните доказателства, в това число и изслушаната експертиза. Правилен е извода на съда, че "Секция 59" е аудиовизуално произведение, което не може да се квалифицира като филм по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗФИ. За това произведение няма издадена виза за разпространение и/или показ, като то не е вписано в публичния регистър на агенцията. Разпространението и/или показ на филм на територията на Република България преди издаване на виза не е възможно /арг. чл. 36 ЗФИ/, а материално компетентен да я издаде като квалифицира произведението правно като филм по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗФИ е изпълнителният директор на ИА НФЦ. Правилен е изводът на съда, че едва след приключване на това производство, едно аудио-визуално произведение може да бъде квалифицирано като филм и същото може да бъде разпространявано и /или показвано. Касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд в насока, че след като по отношение на това произведение не се е развило и приключило производство по чл. 37-39 ЗФИ, същото не е регистрирано като документален филм в Дирекция "Авторско право и сродните му права" на Министерство на културата, няма право на разпространение/показ - органът не доказва характеристиката му на филм по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗФИ. Необоснован и неподкрепен с доказателства е изводът на административния орган относно качеството на това произведение на "реализиран документален филм". В този смисъл са и констатациите на вещото лице по изслушаната експертиза, в насока, че по своето съдържание, форма и начин на създаване, както и реализация, "Секция 59" е типично публицистично-журналистическо разследване, чието излъчване е само за информационни и новинарски цели на БНТ и ТВ-каналите, но не и документален филм. Правилно съдът е отхвърлил възражението на ответника относно получената награда за това произведение. Характерът на филм, както бе посочено погоре не се определя от наградата, която произведението е получило, а от това дали отговаря на изискванията и легалната дефиниция за филм по смисъла на закона. По отношение на възражението относно произведението "Хоро на мъртвите" - твърденията в тази насока не са част от мотивите в заповедта и са извън предмета на спора. Правилни са и изводите на съда относно липсата на второто фактическо основание. Продуцент на филма е "Тануки" ООД - А. С., а негов режисьор Д. Д. Липсва съвпадение на лицата осъществяващи качествата продуцент и режисьор. Правилен е изводът на административния съд, че обстоятелството, че физическото лице Д. е управител на търговското дружество "Тануки" ООД по никакъв начин не сочи на идентичност между двата правни субекти, както неправилно е приел административният орган. Като е отменил обжалваната заповед, съдът правилно е върнал преписката на административния орган за продължаване на процедурата. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АССГ, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд