Решение № 7788 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2014 г.

Решение № 7788 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три броя касационни жалби и допълнителна касационна жалба, подадени: 1/ от "Аудиовидео Орфей" ЕАД, гр. София, през процесуалния му представител - адв. Иванов, против Решение № 3297/17.05.2013 г. по адм. дело № 2835/2013 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството и против Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 157/08.01.2014 г. по адм. дело № 2835/2013 г. на Административен съд София-град; 2/ от Стоян Братанов Шукеров, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Илиева, против Решение № 3297/17.05.2013 г. по адм. дело № 2835/2013 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на същия против Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК - София, в частта й относно поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1016; и 3/ от Уляна Александрова Хаджийска, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Илиева, против същото решение по адм. дело № 2835/2013 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК-София, в частта относно поземлен имоти с идентификатор 68134.1945.1017. Касаторът - "Аудиовидео Орфей" ЕАД, поддържа искания за отмяна на първоначалното решение, в посочената му част и на решението за поправка на ОФГ, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът - Стоян Братанов Шукеров поддържа искане за отмяна на първоначалното решение, в посочената част, като неправилно и изразява становище за неоснователност на касационната жалба на дружеството. Касаторът - Уляна Александрова Хаджийска поддържа също такова искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно и идентично на втория касатор становище спрямо касационната жалба на дружеството. И двамата претендират за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби и за правилност на обжалваното решение и на решението за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби и допълнителната касационна жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното такова от касационната инстанция, съдът е отхвърлил подадените от "Аудиовидео Орфей" ЕАД, гр. София, Стоян Братанов Шукеров, от гр. София и Уляна Александрова Хаджийска, от гр. София, жалби против Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК-София, като неоснователни. Със заповедта, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, е одобрена КККР за част от район "Витоша", СО, включваща кв. Павлово, ж. к."Бъкстон", кв. "Манастирски ливади-запад", кв. Киноцентъра, в. з."Бояна", кв. Бояна и в. з."Беловодски път". "Аудиовидео Орфей" ЕАД е оспорил заповедта, в частта й относно поземлени имоти с идентификатори: 68134.1945.1029, 68134.1945.1032, 68134.1945.152, 68134.1945.1016, 68134.1945.1017 и 68134.1945.77, както и в частта относно недвижим имот с площ от 582.68 дка, намиращ се в м. "Национален киноцентър-Бояна", като неотразен правилно по площ, местоположение и граници. Стоян Братанов Шукеров и Уляна Александрова Хаджийска са оспорили заповедта, в частта й относно поземлени имоти с идентификатори 68134.1945.1016 / за първия/ и 68134.1945.1017 /за втората/, по отношение на КР, относно вписването на "Аудиовидео Орфей" ЕАД, като собственик на тези имоти, ведно с тях. Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и заключение на СТЕ, е намерил жалбите на Шукеров и Хаджийска, за неоснователни. Приел е, че, след като е налице легитимация и на оспорващото дружество "Аудиовидео Орфей" ЕАД, като собственик на тези два имота, наред с легитимацията на оспорващите физически лица, органът законосъобразно е записал в КР всички тях като собственици на тези два имота. По отношение жалбата на ЕАД-во, касаеща описаните по-горе шест поземлени имота, е приел, че е неоснователна, тъй като органът се е съобразил с подаденото от дружеството възражение срещу обявения проект на КККР по отношение на тези имоти, като е извършил корекция на КР и е вписал дружеството като собственик на същите, видно от извлечението на КР за тези имоти към приложената административна преписка. По отношение на недвижимият имот от 582.68 дка в м."Национален киноцентър-Бояна" е приел, че жалбата е също неоснователна. Позовал се е на данните за този имот по акта за собственост - АЧДС № 4613/13.04.1970 г. и заключението на вещото лице, според които имота не е индивидуализиран с тази площ и съседи по АЧДС, а също така и по предходни кадастрални и регулационни планове и в действащия към момента ПУП за местността, съгласно изискванията за граници на поземлените имоти по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР /ред. Д. в. бр. 16/2006 г./. Освен това е установил, че за него няма и материализирани граници на място. Поради това е приел, че при тази липса на данни за границите на този имот, същия законосъобразно не е нанесен. Така постановеното решение е правилно. I. По касационните жалби на Стоян Братанов Шукеров и Уляна Александрова Хаджийска: Касационните жалби са неоснователни. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Константна е съдебната практика на ВАС, че при колизия между документи за собственост, притежавани от две лица, относно един и същи имот, нанесен в първоначално одобрена КККР на името на едно от тях, както е в случая, административния съд не е компетентен да разреши спора на кой от тях принадлежи правото, респ. кой документ следва да бъде предпочетен, при подадена жалба от другото. Спорът е материалноправен и е от компетентността на общите граждански съдилища. В такива случай органът или е следвало да откаже записването им в КР, или да запише всички лица като собственици на съответния имот, поради безспорната им легитимация като собственици с надлежни документи. В случая от данните по делото правилно е установено, че легитимация като собственици на имот 68134.1945.1016 и на имот 68134.1945.1017 имат, както касатора Шукеров / за имот 1016/ и касатора Хаджийска / за имот 1017/, с надлежни документи за собственост- нот. актове, така и ответното дружество "Аудиовидео Орфей" ЕАД - за двата имота, на основание АЧДС № 4613/1970 г., АДС № 3342/2003 г., РМС № 9/2002 г. и № 4/2005 г., Решение от 01.06.2005 г. на министъра на културата и туризма, поради което в КР като техни собственици законосъобразно са записани всеки от тях, ведно с търговското дружество. Като правилно в тези части обжалваното решение следва да се остави в сила. II. По касационната жалба на "Аудиовидео Орфей" ЕАД: а/ По отношение на ПИ с идентификатори: 1029, 1032, 152, 1016, 1017 и 77. Касационната жалба е неоснователна. Съдът правилно е установил, че КККР по оспорената заповед, съдържат данни относно площа, границите и собствеността на тези имоти, съгласно представените документи от дружеството-касатор и ответниците Стоян Шукеров / за имот 1016/ и Уляна Хаджийска / за имот 1017/. Съобразно това за тези имоти, за които няма други собственици, а именно за имоти 1029, 1032, 152 и 77, в КР дружеството правилно е записано като единствен собственик, на основание АЧДС № 4613/1970 г. и заключението на вещото лице за идентичност, а за имоти 1016 и 1017 в КР като собственици са записани освен дружеството и ответниците Шукеров и Хаджийска, на основание представени от тях документи - нот. акт № 159/2002 г. и нот. акт № 158/2002 г. на СВ-София. Ето защо, като неоснователна жалбата на дружеството по отношение на тези имоти правилно е отхвърлена. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. б/ По отношение на недвижим имот с площ от 582.68 дка. За този имот, по делото е установено, че в оспорената КККР няма никакви записвания на основни кадастрални данни по чл. 27, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 2, т. 1-4 от ЗКИР. От приетото заключение на СТЕ е установено, че имота по съставения АЧДС № 4613/1970 г. в кв. "Киноцентъра" м."Бояна", на който документ се позовава касатора, е с площ от 1118 дка, без описание на съседи и други граници. С кадастрален и регулационен план, одобрен 1972 г., за м. "Национален киноцентър - Бояна" и във връзка с частично изменение на ОГП, с Решение № 13 по протокол № 54/15.02.1999 г., тази площ графически е обособена в V зони и територии за В и К съоръжения. Процесният имот по жалбата на касатора /стр. 6/, с площ от 582.68 дка, попада в I-ва, III-ра и IV-зона, отразени на Скица № 1 към заключението на вещото лице -стр. 165. В тези зони за него няма обособен поземлен имот, с отделен пл. №, няма отреден УПИ и няма вписан собственик към разписния лист по предходни кадастрални и регулационни планове. По сега действащия ОУП на гр. София, одобрен с решение № 697 по протокол № 51/19.11.2009 г. и Решение на МС от 16.12.2009 г., южната част от територията, попадаща в тези I, III и IV зони по Генплана не е заснета в оспорената КККР, поради това, че е извън обхвата на ОУП и попада в границите на парк "Витоша" / виж Скица № 2 и № 4 към заключението на в. лице/. Северната й част е заснета, но за нея няма обособени имоти с пл. № и отредени УПИ-та, на името на "Аудиовидео Орфей" ЕАД. В тази част попадат заснетите имоти с идентификатори 1016 и 1017, както и останалите 4 имота, посочени по-горе в б. а/. Вещото лице е дало заключение, че не може да изготви комбинирана скица на този имот с площ от 582.68 дка по предходен кадастрален план, по предходен регулационен план и по действащ кадастрален и регулационен план спрямо границите и площа по оспорената КККР, тъй като същия не е отразен по предходен КП и РП, а също и в действащия ПУП за м. "Национален киноцентър-Бояна", поради което не е отразен и в оспорената КККР. При тези данни, изводите на решаващия съд за законосъобразност на оспорения кадастър по отношение на този имот, са правилни. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ. А съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 1-5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /в. ред. Д. в. бр. 16/2006 г./, границите на поземлените имоти се установяват по определени критерии, като отсъствието на който и да е от тях в поредицата от изброяване прави невъзможно определянето им, което възпрепятства заснемането им. В случая е налице хипотезата на невъзможност да бъдат определени границите на претендирания от касатора имот, с площ от 582.68 дка, на основание законовите критерии посочени от цитираните разпоредби на ЗКИР и Наредба № 3/2005 г., поради липса на трайни знаци на място, означени от касатора, определящи местоположението на този имота върху общата територия от 1118 дка по АЧДС № 4613/1970 г., липсата на материализирани на място граници на имота, както и неотразяването му в предходни кадастрални и регулационни планове за местността, както и в действащия ПУП, служещи като основа при изработването на кадастъра по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Това, че вещото лице посочва някакви граници на територията, попадаща в I, III и IV зони, не означава, че това са границите на процесния имот, тъй като същите не отговарят и не са определени по някой от законовите критерии на ЗКИР и Наредба № 3/2005 г., посочени по-горе, които единствено биха имали значение. При невъзможност да бъдат установени границите, а и площа на претендирания имот, за който касаторът твърди, че е собственик на основание АЧДС № 4613/1970 г., обжалваното решение, ведно с поправката му, в частта, с която е отхвърлена жалбата му по отношение на този имот, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. За касатора съществуват други правни средства за защита на правото му на собственост по отношение на имота, след използването на които, може да поиска изменение на влязлата в сила КККР, за допълването й с този имот. При този резултат по касационните жалби исканията на касаторите за разноски се явяват неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение