Решение № 6065 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2013. г.

Решение № 6065 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2013. г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1486 от 02.07.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 681 по описа за 2013 г., с което по жалба на ЕТ "Славена -Кръстю Кръстев" със седалище и адрес на управление с. Войводово, обл. Хасково, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261203374/07.12.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 134/06.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и на данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 08.2011 г. в размер на 4000 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 508,63 лв. по фактури, издадени от "Методиев 09" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно реалното изпълнение на фактурираните доставки при липса на доказателства за произход и транспортиране на стоките по фактурите. Съдът, в нарушение на материалния закон, се позовал на цитираната от него съдебна практика на СЕС при недоказана реалност на доставките. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Славена -Кръстю Кръстев" със седалище и адрес на управление с. Войводово не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 000 лв., отказано на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради липса на действително извършени доставки по 3 броя фактури, издадени от "Методиев 09" ЕООД, а именно: № 2200000011/03.08.2011 г., № 2200000012/10.08.2011 г. и № 2200000013/24.08.2011 г. с предмет на доставките три броя машини за производство на пластмасови изделия, платени в брой, за което са представени фискални бонове, издадени от регистрирано устройство. При насрещната проверка на дружеството-доставчик са представени копия на фактурите, приемо-предавателни протоколи, хронологичен регистър на сметка 411 "Клиенти" и извлечение от главна книга за м. 08.2011 г., в които са отразени издадените фактури. Представени са дневник за продажбите и СД, както и обяснение. В обяснението е посочено, че машините са придобити при събаряне на завод "Верила" София, където дружеството било подизпълнител. Договор не е сключван. Транспортът е извършен със собствен превоз и не се представят товарителници и пътни листове. Спецификата на доставката не изисквала складова база. Доставчикът не е представил първични счетоводни документи за придобиване на шприц-формите. Във връзка с процесните доставки ревизираното лице е представило фактурите, фискални бонове, приемо-предавателни протоколи, опис на наличните активи по сметка 206 "Стопански инвентар", в който фигурират машините, заведени като ДМА. Според обяснението от ревизираното лице машините са втора употреба, представляват шприц-форми и служат за изработка на пластмасови изделия. Машините са доставени в производствения цех на ревизирания търговец, където са приети с приемо-предавателни протоколи. Машините са инсталирани и въведени в експлоатация от работници на ЕТ "Славена - Кръстю Кръстев", които имат необходимата квалификация и работят с тези машини. Транспортът е осъществен за сметка на доставчика. Според данните в информационната система на НАП в "Методиев 09" ЕООД е имало назначени по трудов договор лица на длъжност продавач-консултант през 2008 г. и 2009 г., а след това и до момента само две жени на длъжност счетоводител. Извършена е проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че спорните фактури са включени в СД по ДДС и в дневника за продажби в месеца, в който са издадени м. 08.2011 г. Установено е още, че от страна на доставчика е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО, където приходите от продажба, които са декларирани са в размер на 3 952 527,69 лв. Дружеството има и фискален касов апарат с номер на ФУ и индивидуален номер на ФП, съответстващ на изписаните на фискалните бележки приложени към фактурите. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че е безспорно наличието на предмета на доставките в патримониума на ревизираното лице, като процесните машини са инсталирани в предприятието на търговеца и са използвани за независимата му икономическа дейност; счетоводството на търговеца е водено редовно и в него, както и в това на доставчика, са осчетоводени процесните фактури, плащането по тях в брой е доказано с представените фискални бележки от регистрирано фискално устройство. При тези факти, в нарушение на задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, органите по приходите са изисквали от ревизираното лице доказателства за произхода на стоките при прекия доставчик, както и за транспортирането им до предприятието на ревизираното лице, без мотиви въз основа на обективни данни получателят по фактурите да е знаел или да не е могъл да не знае, че участва в данъчна измама. Произволни, според съда, са фактическите констатации на органите по приходите, че "ревизираното лице само е добило машините независимо от къде, а е използвало фактури от процесния доставчик, за да се възползва от данъчния кредит". При безспорен предмет на процесните фактури, получен от ревизираното лице и наличен в предприятието му, където се използва за последващи облагаеми доставки, осчетоводяване на фактурите при доставчика и получателя, и доказано плащане по тях и липсата на обективни данни за участие на ревизираното лице в данъчна измама, съдът в съгласие с цитираната съдебна практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и в по-новото решение по дело С-18/12 е приел, че не следва да възлага на жалбоподателя доказателствена тежест откъде прекият доставчик се е снабдил с продадените машини и как ги е транспортирал до предприятието на ревизираното лице. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение