Решение № 5618 от 30.5.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение30.05.2023 г.докладчик т Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 380/24.01.2023 г., постановено по адм. дело 4280/2022 г. на Административен съд София град.
ОСЪЖДА З. Профиров да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на З. Профиров, срещу Решение 380/24.01.2023 г., постановено по адм. дело 4280/2022 г. на Административен съд София град (АССГ). Твърди се неправилност на оспорвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Национална агенция за приходите, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на З. Профиров против Националната агенция за приходите, с която е предявен иск за имуществени вреди произтичащи от направени разноски в размер на 3 000 лева, представляващи заплатено възнаграждение за изготвяне на жалба срещу ревизионен акт Р-22221321001013-091-001/14.12.2021 г. на орган по приходите към ТД на НАП и подаването й пред по-горестоящия орган, във връзка с което е сключен договор за правна помощ с адв. Иванчева. От фактическа страна административният съд е установил, че РА е бил обявен за нищожен с решение 496/04.04.2022 г. на директора на дирекция ОДОП. Коментирал е и наличието на договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв. Иванчева, целящ да удостовери, че по него ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. в деня на подписване на договора 20.1.2022 г. Представен е и приемо-предавателен протокол за предаване на изготвена от адвоката жалба. Съдът е обърнал внимание, че представената жалба пред по-горестоящия орган не е подписана от адвокат, а от ищеца. Освен това видно от решението, като адрес за кореспонденция е посочен адресът на ищеца, който съвпада с този за клиента, обективиран в договора за правна помощ. Съдът е приел, че така предявената искова претенция е недоказана и неоснователна. Изложил е мотиви, че се претендират претърпени вреди, произтичащи от направени разноски в производството по административно обжалване на РА пред по-горестоящия орган, обявен впоследствие за нищожен. Съдът е сметнал, че ищецът не се е справил с нему възложената доказателствена тежест. При извършената съпоставка на ангажираните доказателства (договор и приемо-предавателен протокол) с другите документи съдът е установил, че ищецът е подал жалбата си пред по-горестоящия орган лично. Съдът е намерил, че липсват индиции, че действително е осъществено представителство в това производство. С тези мотиви АССГ е отхвърлил като неоснователна предявената от дружеството претенция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Националната агенция за приходите. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Ревизионният акт е бил прогласен за нищожен по административен ред от горестоящия орган и като такъв представлява административен акт, притежаващ най-тежкия порок на недействителността. След като РА е прогласен за нищожен, е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за репариране на вредите. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представлява имуществена вреда, която следва да бъде репарирана при отмяна на ревизионен акт, чрез ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, но само в случаите на доказаното им заплащане за извършване на процесуално представителство в конкретното производство. Направеният от лицето разход не може да бъде обвързан с оспорването на административен акт на съответния ред, според ДОПК е пред горестоящия орган. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,