Решение № 11304 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Л., гражданка на Република Украйна, чрез адв. В. Чолаков срещу решение 4022/06.02.2025 г., постановено по адм. дело 7529/2024 г. на Административен съд - София град. Касаторът релевира отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост, и моли настоящата инстанция да го отмени. Претендира разноски. Ответната страна консул към консулска служба при Посолството на Република България в гр. Атина, Гърция, не изразява становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 19.03.2024 г. Ю. Л. е подала заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D") до Посолството на Република България в гр. Атина, Гърция, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - като представител на чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Българската търговско-промишлена палата /БТПП/. С обжалвания административен акт е постановен отказ за издаване на виза. Като правно основание на постановения отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ. Като фактически основания за отказа е посочено недоказване на целта и условията на заявеното пребиваване. Посочено е, че са налице основателни съмнения за фиктивно изпълнение на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ и търговското дружество не може да докаже икономическата ефективност от разширяване на дейността си в България. Приобщена е и справка, изготвена от ОД на МВР Бургас Сектор "Миграция", с която е дадено отрицателно мнение, с оглед на заявените от дружеството приходи за предходната 2023 г. и новия собственик, като е направено заключение на базата на представени от чуждата гражданка декларации, че дружеството не разполага с достатъчно средства, за да осъществява ефективна икономическа дейност. Първоинстанционният съд приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и е мотивиран от фактическа и правна страна по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отчетено е и обстоятелството, че отказът е издаден след проведена съгласувателна процедура с Дирекция "Миграция" - МВР и ДАНС съобразно чл. 30а от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Направил е извод, че оспореният отказ не страда от липса на мотиви, формата отговаря на изискванията на Визовия кодекс, съдържа изискуемите реквизити, отбелязани са и правните основания за отказа чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ. За да потвърди тезата на административния орган за недоказаност на целта и условията на пребиваване в страната по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, както и хипотезата на чл.10, ал.1, т.24 от ЗЧРБ, съдът е приел, че от регистрацията на търговското дружество в БТПП не следва автоматично, че кандидатът отговаря на изискванията на чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Така постановеното решение е правилно. С постановения акт решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти като настоящата инстанция напълно ги споделя, поради което не следва да ги преповтаря. Неоснователно е възражението, изложено в касационната жалба, че след като в БТПП е регистрирано търговското представителство на ДК КОНСАЛТ ЕООД при извършване на всички необходими проверки, то следва, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Решението за вписване в единния търговски регистър на Българска търговска-промишлена палата (БТПП) и сертификатът, удостоверяващ вписването, сами по себе си не водят до задължително получаване на виза на основание чл.24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ. Съгласно действащата разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ към момента на постановяване на отказа, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България, като тази регистрация се извършва след проверка и оценка на представени документи относно икономическата активност и данъчната изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, както и на документи относно неговите планирани дейности. При това разрешение за продължително пребиваване могат да получат не повече от трима представители за всяко чуждестранно търговско дружество, а Българската търговско-промишлена палата е задължена своевременно да уведоми дирекция "Миграция" при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството. Следва да се отбележи, че производството по регистрация на търговско представителство в БТПП и производството по предоставяне на виза за дългосрочно пребиване са две различни производства и всеки орган извършва собствена проверка. В производството по издаване на виза за дългосрочно пребиваване, административният орган на собствено основание извършва проверка на заявените от кандидата обстоятелства. Не случайно в чл. 30 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР) е регламентирана допълнителна съгласувателна процедура със службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност", различна от регистрационния режим, поддържан от БТПП. Видно от представените доказателства по делото е налице отрицателно становище на Дирекция "Миграция", което допълва мотивите на оспорения отказ. Мотивите могат да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт и в конкретната хипотеза това е справка с рег. УРИ 5382р-3751 от 11.06.2024 г., изготвена от ОД на МВР Бургас- сектор "Миграция", в която е направен анализ на декларираните лично от Ю. Л. данни. От тях се установява, че дружеството, регистрирало представителството, е с нов собственик, както и че реализираната печалба през 2023г. е 63700 грн, или около 2850 лв., а задълженията на компанията са около 57 млн. грн., поради което правилно е прието, че не е изпълнено изискването за икономическата активност и данъчната изрядност на чуждестранното дружество. При тези обстоятелства правилно и административният орган и първоинстанционният съд са приели, че е налице хипотезата на чл.10, ал.1, т.17 и т.24 от ЗЧРБ и не са изпълнени условията да се издаде исканата виза. Относно издаденият от БТПП сертификат, същият удостоверява единствено обстоятелствата, осъществили се в производството пред палатата. Декларираното намерение за осъществяване на представителство само по себе си не представлява обективно реализиран проект, зад който стоят реални действия за кандидатстващия за виза да изпълнява дейности в Република България. Чуждестранно лице може да регистрира търговско представителство в България при условие, че има право да извършва търговска дейност съгласно националното законодателство на държавата, в която е установено. Търговското представителство на чуждестранно лице не е юридическо лице, а търговският представител и представителството не могат да извършват стопанска дейност от свое име. Сделките, които се сключват с неговото посредничество, са от името на чуждестранното лице принципал. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,