Решение № 11955 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу Решение 7234/14.12.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 10955/2019 г., с което е отменена негова Заповед РА-30-216/31.07.2019 г., нареждаща премахването на строеж Преустройство на таванско помещение към ап. 2, в съществено отклонение от одобрен проект за сградата на 13.02.1954 г. на СГНС и позволителен билет 55/15.02.1954 г., изграждане на капандура, санитарно помещение със съответните ВиК и електро инсталации и завземане на общи части, находящ се в таванския етаж във вх. А на жилищна сграда с административен адрес: гр. София, [улица], разположена в УПИ I, кв. 11, м. ГГЦ, зона Г-14 по плана на гр. София, като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Ответникът Н. Михайлов в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Административният съд е формирал правилен правен извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта. В съобразителната и разпоредителната части на заповедта възприетият за подлежащ на премахване строеж изрично включва завзети общи части от сградата. Тази част от волеизявлението на административния орган противоречи на установената фактическа обстановка по делото. Съгласно приетата в открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2020 г., съдебно-техническа експертиза, преустройството е извършено без отнемане на общи части. По-конкретно, отбелязаното в скицата към констативния акт като завзета чужда собственост е изяснено по същество от експерта, че представлява обзидан вентилационен и канализационен щранг на сградата и не следва да се включва към квадратурата на обекта. Заключението е прието без възражения от процесуалния представител на касатора. Изводът на административния орган за осъществено разширение на таванското помещение е обоснован в съставения констативен акт и издадената заповед с разликата между описаната в Нотариален акт 116, том IV, рег. 8831, дело 720/1999 г. квадратура и тази по архитектурното заснемане на преустроеното таванско помещение. Не са обсъдени твърденията на оспорващия за несъответствие на съществувалото таванско помещение с предвиденото в проекта от 1954 г. Главният архитект мотивира заключението си за разширение на обекта единствено с разминаване в площта по документи, опровергаването на която констатация от вещото лице сочи на определяне на параметрите на разпореденото за премахване строителство в противоречие с фактическата действителност. Порокът на акта при индивидуализацията на обекта на премахване е достатъчен за отмяната му като незаконосъобразен издаден в колизия с дължимото по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Липсата на събрани доказателства за действителните измерения на незаконното строителство и то при нарочно възражение срещу констативния акт в тази насока, съставлява неизпълнение от страна на административния орган на процесуалните му задължения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК вр. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено и поражда самостоятелно основание за отмяната на заповедта чл. 146, т. 3 АПК. Законосъобразността на административния акт се преценява според фактическите основания на упражненото правомощие. Ако е налице съществен порок в дейността по установяване на фактите в административното производство, както е в случая, недопустимо е предполагаемата воля на органа да бъде извеждана, респ. допълвана или изяснявана, в съдебната фаза на процеса. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение