Решение № 4978 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител - гл.юрк. Р.Михайлова, против решение 250/24.07.2023 г. постановено по адм. д. 172/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменена негова Заповед 8121К-3261/03.04.2023 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е прекратено служебното правоотношение на старши комисар В. Момчилов заместник-директор на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд се е позовал на справка рег. 8121р-12646 от 16.06.2023 г., съдържаща информация за свободните длъжности в МВР към 25.03.2023 г., при положение че Момчилов е отказал да приеме предложените му, с протокол рег. 3286р-15194/24.03.2023 г., свободни щатни бройки в МВР, отчетени към датата на издаване на процесната заповед. Счита за неправилен и извода на съда, че предложените длъжности формално ръководни, не са били подходящи за Момчилов. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на В.Момчилов срещу оспорената заповед като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - В. Момчилов от гр.Кърджали, чрез процесуален представител адв. А.Икономов, с писмена защита и в с.з. оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 8121К-3261/03.04.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на старши комисар В. Момчилов заместник-директор на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Подробно е обосновал извода, че независимо от съкращаването на длъжността на Момчилов, на 24.03.2023 г. на същия са били предложени свободни ръководни длъжности, които не са били подходящи за него /предложени са му осем броя длъжност началник сектор, поставена на девето място в йерархията на ръководните длъжности в МВР и 15 броя длъжности началник група и приравнени, поставени на четиринадесето място в същата йерархия/, при положение че към 25.03.2023 г. в МВР е имало 86 незаети ръководни длъжности, сред които седем с наименование комисар, които са само с една степен по-ниски от заеманата от Момчилов длъжност, които не са му предложени. Заключил е, че в случая е налице превратно упражняване на власт от страна на административния орган и предвид изложеното постановил оспореното решение. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. "второ" от АПК. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба за необоснованост на обжалваното решение. За да е спазено изискването на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР целта на закона изисква на служителя да бъдат предложени подходящи, в смисъл на равностойни вакантни длъжности, които да отговарят на неговата квалификация и практически да е възможно да бъдат заети от него. Действително ЗМВР не дефинира белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като "подходяща". Но преценката има ли друга длъжност, която да е подходяща за служителя, е винаги дължима и следва да бъде надлежно изразена в прекратителната заповед, тъй като обуславя проверката за наличието на юридически факти с изключващо прекратяването на правоотношението действие. Тя трябва да е конкретна и подчинена на изследването дали съпоставяната друга длъжност съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява. По този начин правно-логически се очертават и принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към категорията на подходящите. Съобразявайки горното настоящият състав намира за несъстоятелно твърдението на касационния жалбоподател, че на Момчилов са предложени подходящи свободни ръководни длъжности и то отчетени към датата на издаване на процесната заповед. Служебното му правоотношение е било прекратено на 03.04.2023г., при което положение административния орган, в съответствие с разпоредбата на чл.35 от АПК, е следвало да съобрази и наличните към 25.03.2023 г. свободни ръководни длъжности в системата на МВР, а не само тези които са му били предложени на 24.03.2023 г. Настоящият състав се солидаризира с изводите на решаващия съд, че предложените на Момчилов ръководни длъжности не са били подходящи за него, тъй като не са съответствали на нивото и мястото в йерархията на длъжностите на заеманата от него длъжност, съгласно Приложение 6 към МЗ 8121з-141/24.01.2017 г., както и на притежаваните от служителя професионален стаж, образование, специализация и опит. Установеното, че към 25.03.2023 г. е имало налични други свободни ръководни длъжности, които са и подходящи за заемане към датата на издаване на заповедта ( чл. 142, ал. 1 АПК), е отрицателна предпоставка на упражненото правомощие по чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР - служебното правоотношение е могло да бъде правомерно прекратено само при отказ на служителя да заеме не всяка предложена, а само длъжност с признака по ал. 5 на чл. 226 ЗМВР. Неизпълнението на това условие, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, квалифицира незаконосъобразността на акта по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на оспорения съдебен акт при разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение не са допуснати процесуални нарушения, спазен е материалният закон и същото е обосновано с доказателствата по делото. Ето защо, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид представените доказателства, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Настоящия съдебен състав смята, че искането следва да бъде уважено в пълния претендиран размер от 1 500 лева, като съответстващо на действителната фактическа и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,