Решение № 12655 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2016 г.
ВАСV отделение23.10.2017 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 639/23.03.2016 г. по адм. д. № 3385/2015 г. на Административен съд В., в обжалваната му част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12655 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на "Боримпекс 2011"ЕООД, чрез пълномощник адвокат Д. И., срещу решение № 639/23.03.2016 г. по адм. д. № 3385/2015 г. по описа на Административен съд В., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 168048/22.10.2015 г. на Директора на ТД на НАП В..
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски.
Твърди се, че съдът бил постановил неправилен съдебен акт, отхвърляйки жалбата в частта, в която е обжалвана заповедта, с която е наложена ПАМ "Запечатване на обект", тъй като не бил съобразил, че при липса на наложено административно наказание "Лишаване от право да упражнява дейност като обменно бюро" за административния орган не са били налице предпоставките на чл. 18, ал. 7, вр. ал. 6 от Валутния закон /ВЗ/ за налагане на ПАМ "Запечатване на обект". Излагат се доводи, свързани със законосъобразността на обжалвания пред първата инстанция административен акт, а именно че административният орган не е имал компетентност да издаде заповед за налагане на ПАМ "Лишаване от право на упражняване на дейност като обменно бюро", такава ПАМ не съществувала в правния мир и издадената заповед в тази и част се явявала нищожна.
Ответната страна Директора на ТД на НАП В. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на ВАП намира решението за недопустимо и смята, че същото следва да бъде обезсилено, а жалбата да бъде изпратена по подсъдност на районния съд, в района на който е извършено нарушението, за разглеждане по реда на ЗАНН.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 639/23.03.2016 г. по адм. д. № 3385/2015 г. по описа на Административен съд-В., по жалба на "Боримпекс 2011" ЕООД, съдът е:
1.отменил Заповед за налагане на ПАМ № 168048/22.10.2015 г., на директора на ТД на НАП-В., в частта, в която е наредено прилагането спрямо "Боримпекс 2011" ЕООД на ПАМ "Лишаване от право да упражнява дейност като обменно бюро" за срок от един месец на осн. чл. 18, ал. 6 от ВЗ, поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила - липса на изискуема форма по отношение налагане на административното наказание лишаване от право;
- отхвърлил жалбата в частта, касаеща налагането с оспорената заповед на ПАМ "Запечатване на обект": валутно обменно бюро, находящо се на адрес: гр. Р., ул. Канлъ дере № 55А, за срок от един месец на осн. чл. 18, ал. 7 от ВЗ, като неоснователна.
Съдебното производство пред административния съд е започнало по жалбата на "Боримпекс 2011" ЕООД против заповед № 168048/22.10.2015 г. на директора на ТД на НАП - В., с която са осъществени следните видове административна принуда:
1.На основание чл. 18, ал. 6 от ВЗ и във връзка с наложена имуществена санкция по чл. 18, ал. 3 от ВЗ е наложено административно наказание "лишаване от право на упражняване на дейност за срок от един месец", което издателят на акта определя като принудителна административна мярка,
2.На основание чл. 18, ал. 7 вр. с ал. 6 от ВЗ е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" за срок от един месец.
Посочено е, че заповедта може да бъде оспорена по реда на АПК.
В обжалваното решение съдът е приел, че административнонаказващия орган неправилно квалифицира предвиденото в чл. 18, ал. 6 от ВЗ "лишаване от право на упражняване на дейност за срок от един месец" като принудителна административна мярка. Същото не представлява принудителна административна мярка, каквито са предвидените в чл. 17 от Валутния закон, а административно наказание по чл. 13, б. "в" от ЗАНН, което се налага по реда на ЗАНН с издаване на наказателно постановление. Съдът е намерил, че по отношение административното наказание "лишаване от право" е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по налагането му-липса на изискуема форма, поради което е отменил заповедта в тази част.
В частта, в която е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че органа правилно е наложил процесната ПАМ, като е действал в условията на обвързана компетентност, при наличието на безспорно установено нарушение на правилата за дейността на обменните бюра, определени с наредба по чл. 3, ал. 5 от ВЗ.
Касационният съд намира решението на Административен съд В. за правилно в обжалваната му част, по следните съображения:
Валутният закон съдържа специални процесуални разпоредби за за прилагане на административна принуда. Принудителната административна мярка, като вид административна принуда се прилага и съответно отменя с индивидуален административен акт, а защитата е по реда на АПК.
В процесния случай правилно Административен съд В. е счел, предвид събраните пред първата инстанция доказателства, че по отношение на "Боримпекс 2011" ЕООД са налице условията за прилагане на принудителна административна мярка, предвидена в чл. 18, ал. 7 от ВЗ "запечатване на обект" за срок от един месец. С наказателно постановление № 168042/22.10.2015 г. на директора на ТД на НАП В., за извършено административно нарушение по чл. 18, ал. 3, вр. § 1, т. 13, б. "в" от ПЗР на ВЗ, вр. чл. 4 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията за дейността на обменните бюра, на касатора е наложена имуществена санкция. В този случай, действайки при условията на чл. 18, ал. 7 от ВЗ наказващия орган е приложил процесната ПАМ.
Пред настоящата инстанция не се представиха доказателства, опровергаващи изводите на първоинстанционния съд в тази насока.
Не се кредитират възраженията в касационната жалба и доводите на прокурора от ВАП. В конкретния случай без значение за приложената ПАМ по чл. 18, ал. 7 от ВЗ е по какъв ред е наложено административното наказание "лишаване от право да упражнява съответната дейност" по чл. 18, ал. 6 от ВЗ, тъй като към момента на прилагане на ПАМ "запечатване на обект" са били налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 18, ал. 6 от ВЗ за нейното прилагане. Въпросите, касаещи материалната компетентност на наказващия орган да наложи административното наказание "лишаване от право за упражняване на дейност" и реда за налагане на цитираното административно наказание, касаят частта от решение № 639/23.03.2016 г. по адм. д. № 3385/2015 г. по описа на Административен съд В., която не е обжалвана. Решението в тази му част е влязло в законна сила, поради което посочените по-горе доводи / пространно развити в касационната жалба/ не се обсъждат от настоящата инстанция.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
Разноски пред касационната инстанция не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение