Решение № 9099 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1531/2009 г.

Решение № 9099 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1531/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Спас Ангелов Ташев, гр. Бургас против Решение № 1172/15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 3688/ 2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател развива доводи неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът нарушил служебните си задължения, защото е ценил недостоверен документ, а в административното производство не намира приложение чл. 193 от ГПК. Нарушил е доказателствената тежест. Приложил неправилно закона, защото не е доказано извършване на конкретни действия, с които да е оказвал негласна помощ на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Регистрационните дневници и протоколите за унищожаване на документи не установяват дейност на секретен сътрудник. Решението на комисията не трябва да се обявява, когато лицето изразило готовност да дава информация е било на възраст до 18 години. Разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА противоречат на Конституцията на РБ и к. р. № 10/1997 г. Лицето, чиято принадлежност към органите на ДС е установена с решение на КРДОПБГДСРСБНА, няма правна възможност да докаже, че не е сътрудничило. Иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на жалбата за отмяна на решението на административния орган. Представителят на Комисията за РДОПБГДСРСБНА оспорва касационната жалба. За лицето има съставени документи, когато жалбоподателят е навършил 18 години. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Спас Ангелов Ташев против Решение № 27/18.03.2008 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - агент, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Решението е правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първостепенният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. Неоснователно е оплакването, че съдът е нарушил процесуалния закон като се е обосновал с писмени доказателства, за които касационният жалбоподател твърди, че са недостоверни. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК е приложима, предвид чл. 144 от АПК и възможността за субсидиарно приложение на ГПК за неуредените в дял III от АПК въпроси. След като истинността на документ не е оспорен, съдът правилно е обосновал съдебния акт с писменото доказателство. Административният съд няма служебно задължение да проверява извън хипотезата на чл. 193 от ГПК истинността на документ по делото. Служебното начало е очертано в чл. 171 от АПК и се свежда до разпит на лица, дали сведения пред административния орган, на вещи лица, оказване на съдействие за отстраняване на грешки и неясноти в изявленията на страните и да указва, че някои обстоятелства от значение за спора не сочат доказателства. Събирането на нови доказателства, допустими по ГПК, съдът събира само по искане на страните. По молба на жалбоподателя е допусната съдебна почеркова експертиза, заключението на което е ценено. Фактите от значение за решаване на спора са установени при спазване и на чл. 170, ал. 1 от АПК относно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът следва да събира доказателства съобразно обхвата на производството, т. е. доказателства за установяване на правно релевантните факти, очертаващи предмета на конкретния спор, което е сторил в случая. Решението е постановено при спазване на материалноправните разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган правна норма, са съответни на доказателствата и на специалния материален закон. Административното производство е започнало по заявление от 18.02.2008 г. на касационния жалбоподател на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБН. С Решение № 27/18.03.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА е установила принадлежност на Спас Ангелов Ташев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН. Спорно по делото е било дали обещанието е написано и подписано от жалбоподателя и дали това е относимо към обявяването на същия за секретен сътрудник-агент в ОУ на МВР Стара Загора, отдел ДС, отделение 06. Съдебният експерт е изследвал оригинала на "обещание" от Спас А. Ташев, ученик от ТВИ "И. П. Павлов", гр. Стара Загора от "3.VI.1985 г. " Установено е подправяне на документа, като цифрата "8" е преправена на "3", а месецът от "I" е преправен на "VI" чрез дописване. Вещото лице е дало заключение, че документът не е подписан от жалбоподателя, но е "възможно да е написан от лицето, посочено като негов автор". Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява, съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБН въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник по чл. 25, т. 3 от закона става с документи примерно изброени, като законодателят на първо място посочва "написана или подписана декларация за сътрудничество". Под "написана декларация" следва да се разбира документът, който е изготвен и подписан от страна на лицето, посочено за негов автор. А под "подписана декларация" следва да се разбира тази, която не е изготвена като съдържание, но е подписана от лицето посочено за неин автор. В случая съдът обосновано е приел, че обръщението представлява декларация, която не е написана от Спас Ташев, защото не носи неговия подпис, а е подписана от неизвестно лице. Но установяването на дейност на секретен сътрудник, според нашият законодател в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН е допустимо да се доказва и с други документи, посочени примерно в закона, както и на други информационни носители. Такива са приложени към делото, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материално-правното основание и въз основа на предвидените от закона документи, се явява обоснован и законосъобразен. В производството пред Комисията не се събират доказателства за извършването на фактическа дейност изразяваща се в съзнателно доставяне на информация като секретен сътрудник, в какъвто смисъл жалбоподателят развива оплаквания. Всъщност начинът на установяване на такава дейност сочи за законова презумпция, според която при наличието на съответните документи или данни в справочни масиви, протоколи за унищожаване или други информационни носители, законът предполага наличието на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН, като лицето се счита за извършвало дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник на посочените органи. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА приключва с решението на комисията, което няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона или не. Дейността като агент, за какъвто е обявен жалбоподателя, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. А обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност. Анализът на чл. 25, т. 3 от закона сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно и наличието на който и да е тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочените в решението на комисията документи, освен обръщението са: документ на ръководилия го щатен служител от 5.06.1985 г., регистрационна бланка от 6.06.1985 г., регистрационен дневник, картон обр. 4, лично дело IА-3280, протокол № 5/1990 г. с предложение за унищожаване на работно дело IР-1239Р от 4.11.1986 г., обосноваващи издаването му, и безспорно са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона писмени доказателства, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДРДОПБГДСРСБНА за "документ". Данните в наличните документи съдържат информация за идентификация на лицето - трите имена, дата на раждане и месторождение. Тъй като лицето е родено на 24.02.1967 г. към м. юни 1985 г., когато са изготвени останалите документи извън обръщението, е било пълнолетно, поради което всички възражения свързани с чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА са неоснователни. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е сторила. Касационният жалбоподател навежда оплакване, че законът противоречи на Конституцията на РБ, като посочва и к. р. № 10/22.09.1997 г. по к. д. № 14/1997 г., с което са обявени за противоконституционни чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ДВ, бр. 63 от 1997 г.) и § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на същия закон. Но не Върховният административен съд, а Конституционният съд на РБ има правомощието да обяви законът или негови разпоредби за противоречащи на конституционни норми. Освен това конституционното решение се отнася за правни норми от отменен закон, а не за действащия ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което не може да бъде приложено. В т. 3 от конституционното решение е посочено, че справочната картотека и регистрационните дневници се съставят и съхраняват едностранно от органите на ДС и съдържанието им се пази в тайна от сътрудниците, поради което са съществували условия за вписване на картотеката и в регистрационните дневници на лица без тяхно знание и без тяхно съгласие и без да са извършвали дейност по доставяне на информация на бившата ДС. Със същото решение е посочено, че унищожаването на някои лични и работни дела на картотекиране и регистрирани лица не е доказателство за наличието на такова сътрудничество. Въпреки това в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА (обн. ДВ бр. 102/2006 г.) законодателят отново е посочил, че наличието на определени документи, сред които са посочени "наличието на данни за лицето в справочните масиви (регистрационните дневници и картотеки), протоколите за унищожаване, представляват доказателства, с които се установява дейност на секретен сътрудник. По този начин законодателят с действащия закон отново не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност, в какъвто смисъл е било к. р. № 10/1997 г. по к. д. № 14/1997 г. на КС на РБ, на което се позовава жалбоподателя. Като е приложил действащия закон, съдът е постановил правилно решение. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК