Решение № 6305 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16175/2009 г.

Решение № 6305 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16175/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Красимир Стоянов Моллов, в качеството му на управител на "АКВАРЕЛ" ООД срещу решение № 1274 от 15.10.2009 г., постановено по адм. дело № 888 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение за определяне на нов тарифен номер № 423 от 20.02.2008 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0274/10.04.2008 г. на Директора на РМД -Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по жалбата Заинтересуваната страна - ТД на НАП - гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение за определяне на нов тарифен номер № 423 от 20.02.2008 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0274/10.04.2008 г. на Директора на РМД -Пловдив, с което по ЕАД № 08ВС003000Н0013103 от 28.01.2008 г. е определено ново тарифно класиране на декларираните стоки, както следва: за стока № 1 -код по Тарик - 8305100019, допълнителен код 8900, за стока № 2 код по Тарик - 8305100050, допълнителен код А999, а за стока № 3 код по Тарик -83089000090, с постановена промяна на съответната кл. ЗЗ 'Тарифен номер", както и на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от процесната ЕАД от 28.01.2008 г., като е определено ново митническо задължение за дружеството, представляващо антидъмпингово мито в размер на 4153,77 лв. и данък добавена стойност в размер на 830,75 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че на 28.01.2008 г. дружеството жалбоподател поставя под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление с ЕАД № 08ВС003000Н0013103 от 28.10.2008 г. стока, с пореден № 1-механизъм за производство на класьори с 4 ринга РR-292-4-16/20, с притискач LА 055+МСВ 122, с 4 ринга РD 210-4-16/20, с деклариран тарифен номер 8305100099 и № 2 -части за събиране на листа радо капса LA-RS, с произход Китай. След осъществения внос за нуждите на правилното тарифно класиране на стоките от страна на митническата администрация на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 е осъществена последваща документална проверка, следваща разрешението за вдигане на стоките. За резултатите от проверката е изготвен доклад от началника на отдел "Тарифна политика", подаден до началника на Митница Пловдив с вх. № 2-9300-0166 от 13.02.2008 г., в който е констатирано неправилно тарифно класиране на внесената стока. Съобразно предоставените мостри е установено, че стока № 1 отговаря на описанието в кл. 31, но механизъм за производство на класьори с 4 ринга РК-292-4-16/20 и РD 210-4-16/20 следва да се класира в код по Тарик 8305100019, допълнителен код 8900 и антидъмпингово мито 78,8%, и механизъм за производство на класьори LA 075+ МСВ 122 и LA 055+ МСВ 122 да се класира в код по Тарик 8305100050, с допълнителен код А999 и антидъмпингово мито - 47.4%. За стока № 2 се установява, че тя не представлява част за събиране на листа, а е капса за поставяне на папка и следва да се класира в тарифен номер № 8308900090. В хода на съдебното производство с молба от 13.02.2009 г. /л. 101/ жалбоподателят е заявил изрично, че не оспорва обстоятелството, че определения с решението на митническия орган тарифен номер е верен. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че спорът между страните е свързан със законосъобразността на определените задължения, ако са пропуснати сроковете, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. Според съда, сроковете, определени в чл. 218 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. са инструктивни, а не преклузивни, след като са предвидени правомощия на митническите органи да извършват последващ контрол и проверка на декларираните данни. Нормата на чл. 220, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. изчерпателно изброява случаите, в които последващо вземане под отчет не се допуска, но процесният случай не попада в нито една от изброените хипотези. Не може да се сподели становището, че е приложима разпоредбата на чл. 220, § 2 б."б", доколкото не може да се приеме, че се касае за грешка на митническите органи, които са се съобразили с посочените от декларатора характеристики на процесните стоки в ЕАД. Поради това, се поставя въпросът за добросъвестността на същия като елемент от състава на посочения текст. Уведомяването за вземане под отчет е станало на 20.02.2008 г., т. е. на датата на постановяване на административния акт, от което следва, че срокът по чл. 220, § 1 е спазен. Не може да се приложи срокът по чл. 218, § 2, ал. 2, тъй като в случая не се касае за изравнително или временно антидъмпингово мито. Съдът е приел, че е спазен и срокът по чл. 221, § 2, ал. 2, който е 3-годишен от датата на възникване на задължението. От страна на съда служебно е приобщено към доказателствата по делото писмо на Генералния директор на Службата за официални публикации на Европейските общности, в което се съдържа удостоверително изявление за това, че в печатното издание на Официален вестник на Европейските общности на български език е публикуван Регламент (ЕО) № 2074/2004 г. на Съвета от 29 ноември 2004 г. в том 11-37 на дата 4.12.2007 г. и съобразно правилото на чл. 3 и правилото на чл. 254, § 2 от ДЕО, същият е влязъл в сила на деня след публикуването му, а именно на 5.12.2007 г. Към момента на осъществяване на процесния внос е бил задължителен нормативен акт за неговите адресати в Република България. Решение е правилно, като не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон. Както е правилно е приел АС, Регламент (ЕО) № 2074/2004 г. на Съвета от 29 ноември 2004 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на механизми за подвързване с произход от Китайската народна република е публикуван на български език в печатното издание на Официален вестник на Европейските общности на 4.12.2007 г. и съобразно чл. 3 от същия влиза в сила на 5.12.2007 г. Съдът е аргументирал защо този регламент е приложим към процесния внос като е обсъдил текста на чл. 254, § 2 от Договора за създаване на Европейската общност, който ясно посочва кога регламентите влизат в сила, както и изискването на чл. 2 от ПРОТОКОЛА относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС. Неоснователен е доводът на касатора, че АС не е взел предвид решението на Съда на Европейските Общности по дело С-161/06 /Skoma - Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc. Според същото, не се допуска задълженията, предвидени в общностна правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на езика на дадена нова държава-членка, да могат да се налагат на частноправни субекти в тази държава, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. В случая обаче се касае за общностна правна уредба, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на езика на дадена нова държава-членка и задължителна за частноправните субекти на тази държава. Следва да бъдат споделени като правилни и законосъобразни изложените от съда доводи относно хипотезата, предвидена в чл. 220, § 2, б."б" от от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. В решението си по дело № С-38/07 Р от 20 ноември 2008 г. СЕО приема следното: т. 61 "Общностните разпоредби, приложими в областта на митническата тарифа, задължително се публикуват в Официален вестник на Европейските общности. Считано от датата на това публикуване, те представляват единственото позитивно право в тази област - право, което всеки трябва да познава; т. 62 - Регламентът, който е надлежно публикуван в посочения Официален вестник на Европейските общности и който следователно е пряко приложим и задължителен в своята цялост, описва по недвусмислен начин стоките, който следва да бъдат класирани в съответната позиция; т. 63 - От горепосоченото следва, че жалбоподателят не може да твърди, че е можел добросъвестно да счита, че този регламент не се отнася до внасяните от него стоки. т. 64 - допускането на обратното би било равнозначно на насърчаване на операторите да се възползват от грешките на техните митнически власти. Извън хипотезите на чл. 220 неспазването на сроковете не преклудира правото на митническата администрация да събере дължимите мита и ДДС, както е приел и първоинстанционния съд. По отношение до чл. 218, § 2, ал. 2, на който се позовава касаторът и в касационната си жалба, той действително се отнася само за изравнително или временно антидъмпингово мито, а не за окончателно антидъмпингово мито, каквото е конкретното. При така установеното се налага извода, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение