Решение № 533 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 529/2010 г.

Решение № 533 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 529/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия В. Д. /ДИЛОВ/, депозирана чрез упълномощения му защитник срещу решение № 199/28.06.2010 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдена обявената по нохд № 3043/2009 г. присъда на Софийски градски съд. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в еднопосочен анализ и повърхностна оценка на приобщените доказателства, и в констатирана непълнота в тях, логическа последица от които е постановяването на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения. Предлага се отмяна на атакуваните първоинстанционна присъда и въззивно решение, и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд. В съдебно заседание на 02.11.2010 г. подсъдимият и неговият процесуален представител се явяват лично пред касационната инстанция и поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения. При условията на алтернативност те пледират за правоприлагане на чл. 354, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НПК. В настоящото производство не участвува гражданският ищец-Й. М., редовно призован. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 27 от 26.01.2010 г., по нохд № 3043/2009 г., Софийски градски съд е признал В. Д. Д. /Дилов/, за виновен в това, че на 20.11.2008 г., в гр. София, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи /златен ланец и златен синджир/, на обща стойност 2 076 /две хиляди седемдесет и шест/ лева, от владението на Й. Т. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК и чл. 54 от материалния закон му наложил наказание - СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице за причинените с престъпното посегателство имуществени вреди. С обжалваното решение № 199/28.06.2010 г., Апелативен съд-София, в производство по внохд № 219/2010г, образувано по жалба на подсъдимия В. Д. /Дилов/ е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. При осъществения съдебен контрол ВКС не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в доказателствената дейност на съдебните инстанции, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние със съответните обективни и субективни характеристики, и неговото авторство. Акцентираните доводи за превратно тълкуване и непълнота в инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност са неоснователни. Мотивирано първостепенният съд и Софийски апелативен съд са приели, че свидетелските показания на Й. М. - жертва на инкриминираното престъпление са последователни, убедителни и житейски правдиви досежно релевантната фактология за повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Пострадалото лице пресъздава с подробности и в детайли обстоятелствата, сочещи на времето, мястото, механизма на осъществяване на неправомерните действия и предмета на посегателство, като същият е категоричен, че В. Д. /Дилов/ е извършител на престъпния акт. П. и точно е описана конкретиката по отношение на насилственото издърпване на висящите на врата на М. златни верижка и кръст от непознат мъж на 20.11.2008 г., в района на ул. "Братя М. ", гр. София, последвано от издирване на нападателя и неговото безусловно идентифициране при срещата им пред 02 Р. на МВР. Достоверността на доказателственото средство е проверена чрез задълбочено обсъждане и при компетентно съотнасяне с останалата доказателствена маса. Фактическите данни за инкриминирания грабеж и неговия автор, съдържими се в разказа на дъщерята на пострадалия З. М. - очевидец на процесния инцидент; в заявеното от свидетеля Е. М. за начина, по който е намерен В. Д. /Дилов/, известен с прозвището "Руснака"; и в приложения сертификат от 19.02.2008 г. за закупени 44,2 грама златни бижута, с изискуемата се степен на доказателствен интензитет обосновават обвинителната теза. Формулираното заключение не се опровергава от твърденията на подсъдимия и неговата позната Б. А., че на 20 срещу 21 ноември В. Д. /Дилов/ е бил ангажиран със закупуване на билет за пътуване на неустановено по делото лице и не се е намирал на местопрестъплението, насочени към осигуряване алиби. Визираните доказателствени източници са интерпретирани с юридически усет и демонстриран професионализъм, при съблюдаване характера на дадените от подсъдимия обяснения на доказателствен способ и средство за защита, и в контекста на близостта на В. Д. /Дилов/ с разпитания процесуален участник А., като с оглед особеностите на депозираното, индициращо на фрагментарност, неопределеност и вътрешна противоречивост, и предвид липсата на кореспондираща връзка със съвкупния доказателствен материал, правилно не са кредитирани. Промяна в очертаната позиция за доказаност на инкриминираното посегателство срещу собствеността и съпричастността на подсъдимия към него, не предпоставят и наведените от упълномощения адвокат на В. Д. /Дилов/ налични несъответствия във възрастта на нападателя, изведени при съпоставяне на коментираните свидетелски показания с отразеното в депозираната от Й. М. до 02 Р. на МВР жалба, с която е пострадалото лице надлежно е сигнализирало органите на реда за извършения грабеж. Посоченият писмен акт, словно обективиращ извънпроцесуални волеизявления, установяеми в хода на наказателното производство чрез предвидените в чл. 115 - чл. 124 от НПК гласни доказателствени средства, не представлява документ с правно значение и доказателствена стойност, по смисъла на чл. 127 от НПК. Извън обсега на предложената аргументация, констатираните различия, дължащи се на посттравматичното състояние на жертвата и на субективна преценка на относимите към този индивидуализиращ външния облик на човека признак, обстойно анализирани в корелация с останалите лимитирани от М. отличителни белези при изчерпателното описание на извършителя на неправомерната проява, и внимателно преценени в контекста на безспорното разпознаване на нападателя при реализирания визуален контакт, не внасят никакви съмнения в авторството на инкриминираното посегателство, и не разколебават доказателствената обезпеченост на обвинението, обусловила отговорността на подсъдимия за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Първостепенният и въззивен съд не са допуснали претендираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение по фактите, значими за правната квалификация на инкриминираното престъпно деяние. Съдебните инстанции са извършили следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в наказателния процес, и изпълнили възложените им от разпоредбите на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК предписания при обсъждането и оценката на доказателствата, поради което и ВКС счита, че не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, налагащи отмяна на атакуваното съдебно решение. Мотивиран от изложените съображения, касационният състав счита, че в рамките на предоставената му компетентност в настоящото съдебно производство следва да остави в сила постановения въззивен акт на Апелативен съд-София, по внохд № 219/2010 г., с който е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда № 27 от 26.01.2010 г. на Софийски градски съд. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение