Решение № 15173 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2013 г.

Решение № 15173 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Райнов" ЕООД, гр. Благоевград, представлявано от управителя Иван Георгиев Райнов против решение № 6756/10.12.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7998/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 9600-0035 от 07.02.2012 г., издадено от началника на митница Столична, потвърдено с решение № 222/23.04.2012 г. на директора на Агенция "Митници. В касационната жалба се твърди, че изводите на съда са неправилни, тъй като е извършена неправилна преценка на подлежащите на установяване в хода на проверката факти. Касаторът твърди, че за едни и същи сертификати са извършени две отделни проверки от митница Столична и митница Югозападна, като всяка от тях завършва с различна констатация. Счита, че неправилно началникът на митница Столична е счел за невалидни представените от дружеството сертификати по процесните ЕАД само въз основа на констатациите на митническите органи на Конфедерация Швейцария. Касаторът посочва, че според принципите на Регламент 2913/92 на ЕИО за установяване произхода на стоките митническите служители са длъжни да проверят всички факти и обстоятелства, а не да черпят изводите си, въз основа на неверни констатации от страна на митническите органи на Конфедерация Швейцария. Искането е за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решение № 9600-0035 от 07.02.2012 г., издадено от началника на Митница Столична ведно със законните последици от това. Ответникът - началникът на Митница Столична, чрез процесуалния си представител юрк. Осенов, оспорва касационната жалба и моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционният съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото, наведените касационни основания и извърши дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Райнов" ЕООД срещу решение № 9600-0035 от 07.02.2012 г. на началника на митница Столична, потвърдено с решение № 222/23.04.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е определено за заплащане допълнително мито и ДДС по внос на стоки под № 1,2,3 и 4, декларирани с ЕАД № 11ВG005807Н0016317/23.02.2011 г. и на стоки № 8 и № 9 по ЕАД № 11ВG005807Н0035764/20.04.2011 г., ведно с дължимите законни лихви от датата на възникване на задължението до момента на окончателното му погасяване. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с процесните ЕАД, дружеството е оформило внос от Конфедерация Швейцария на употребявани автомобили, поставени под митнически режим "свободно обръщение - крайно потребление", като ползва преференциално тарифно третиране за процесните стоки, въз основа на представени от него сертификати за движение на стоките EUR. 1 с № А0156491 от 17.02.2011 г. и № А0363513 от 15.04.2011 г. Поради възникнали съмнения относно редовността на посочените сертификати EUR. 1, по искане на българските митнически власти е извършена последваща проверка от швейцарските митнически власти по реда на чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, на представените сертификати. В писмо на Федералната митническа агенция FCA - Генерална дирекция "Митници", рег. № 4425/567 от 25.10.2011 г. по описа на Агенция "Митници" се посочва, че износителите не са представили доказателства за произхода на автомобилите по EUR. 1 с № А0156491 и № А0363513, поради което същите следва да се разглеждат като автомобили с неопределен произход и доказателствата за произхода им са невалидни. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на §, т. 9 от ДР на ЗМ, мотивиран е от фактическа и правна страна, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение материалната законосъобразност на определените допълнителни митнически задължения, съдът е приел, че със Споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцарската конфедерация е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна от ЕАСТ, който се ползва при условията на чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол Б. Цитираната норма изисква при ползването на преференциалния режим за продуктите с произход от страна от ЕАСТ да се представят сертификат за движение EUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1 - декларация, изготвена от износителя върху фактура, известие за доставка или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. От доказателствата по делото съдът е приел за безспорно установено, че съобразно правомощията си по чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумение между ЕС и Швейцарската конфедерация, митническите органи са извършили последваща проверка на достоверността на представените документи за произход. В резултат на извършената от швейцарските власти проверка е констатирано, че износителите не са доказали произхода на автомобилите, поради което моторните превозни средства следва да се считат с неопределен произход, а издадените документи за произход - за невалидни. В тази връзка съдът е приел, че издадените от швейцарските митнически власти документи са официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, като изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, които съставляват годно доказателство за извършените действия. Като официален документ писмото от 10 октомври 2011 г. на Федералната митническа агенция FCA - Генерална дирекция "Митници" притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверително волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. Съдът е посочил, че материалната доказателствена сила на този документ не е оспорена, респ. оборена в хода на съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че доставчиците му не съхраняват тези документи съдът е посочил, че според чл. 28, т. 1 от Протокол Б към Споразумението износителят, подаващ молбата за издаване на сертификат за движение EUR. 1, има задължение да съхранява най-малко 3 години документите, посочени в чл. 17, ал. 3. Решението е правилно постановено. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. Правните изводи за законосъобразност на оспорения административен акт са формирани при правилно приложение на материалния закон. Страните не спорят, че по процесните ЕАД касаторът е осъществил внос от Конфедерация Швейцария на употребявани пътнически автомобили, поставени под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба, като е ползвал преференциално тарифно третиране на база представени сертификати за движение на стоки EUR. 1. При извършена последваща проверка от швейцарските митнически власти, по реда на чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, на представените сертификати за движение на стоките EUR. 1 е установено, че за вноса по посочените ЕАД износителите не са представили необходимите доказателства за произхода на стоките, цитирани в сертификатите, поради което автомобилите следва да се считат с неопределен произход. При тази фактическа обстановка правилно съдът е приел, че при извършените проверки швейцарските митнически власти са взели предвид всички налични данни за произхода на автомобилите, а получените отговори са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, и съставляват годно доказателство за извършените от него действия. След като е установено, че документите, въз основа на които е ползвано преференциалното тарифно третиране са невалидни и не са налице други доказателства по смисъла на чл. 16 от Протокол 3 за произхода на стоките, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за определяне на допълнителни митнически задължения, представляващи разликата между платените такива за конкретно описаните стоки по ЕАД № 11ВG005807Н0016317 от 23.02.2011 г. и по ЕАД № 11ВG005807Н0035764 от 20.04.2011 г. и дължимите при нормално тарифно третиране мито и ДДС. В този смисъл е и съдебната практика по аналогични случаи - решение № 10671 от 15.07.2013 г. на ВАС, I отд. по адм. дело № 11743/2012 г. и решение № 9872/06.07.2012 г. на ВАС, I отделение по адм. дело № 14057/2011 г. Правилно съдът е приел за неоснователни твърденията на касатора, че доставчиците му не съхраняват тези документи, тъй като на основание чл. 28, т. 1 от Протокол Б към Споразумението износителят, подаващ молбата за издаване на сертификат за движение EUR. 1, има задължение да съхранява най-малко 3 години документите, посочени в чл. 17, ал. 3. На това основание се явяват неоснователни и релевираните в касационната жалба възражения относно примерните причини, поради които износителите не представят доказателства за произхода на стоката пред местните митнически власти. Твърдението на касатора, че по случая е извършена друга проверка от митница Югозападна, за която е съставен доклад № КД 2/22.06.2011 г., което е поддържано и пред първата съдебна инстанция, е недоказано. По делото не са налице данни, че така извършената проверка за 2011 г. касае именно стоките, посочени в сертификати EUR. 1 № А0156491 и № А0363513, въз основа на които "Райнов" ЕООД е ползвало преференциално тарифно третиране при оформяне на митническия режим по процесните ЕАД. Този въпрос е изследван в производството по административно обжалване на решение № 9600-0035/07.02.2012 г., като в мотивите на решение № 222/23.04.2012 г. на директора на Агенция Митници изрично е посочено, че втора проверка по тези сертификати не е извършвана. С оглед на изложеното доводите в касационната жалба, че по реда на чл. 33 от Протокол 3 са установени други факти и обстоятелства от значение за ползването на тарифната преференция по Споразумението, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение, с което жалбата на Райнов ЕООД е отхвърлена е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на началника на митница Столична искане, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,