Решение № 15632 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2019 г.

Решение № 15632 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Медицински одит", гр. С., чрез процесуалния и представител ст. юрк. Търнева, срещу Решение № 1356 от 05.03.2019 г., постановено по адм. дело № 12377/2018 г. по описа на Административен съд С.-град с доводи, че е постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск, при евентуалност да бъде намален размера на присъдените вреди до законно предвидения минимум. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, А. Янева, от [населено място], чрез процесуалните си представители адвокат Занев и адвокат Занева в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд С.-град е уважил предявения от А. Янева против Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИА "МО"), гр. С., иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, както и за лихва върху нея, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния акт. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от зам. директор на ИА "МО", с което на ищцата е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева. За осъществената в производствата пред Софийски районен съд и Административен съд С.-град адвокатска защита Янева е заплатила адвокатско възнаграждение в общ размер от 1200 лева, съгласно представени по делата договори за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника в претендирания размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключени договори за правна помощ, за осъществена в съдебни производства правна защита по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищцата, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производствата, развили се пред Софийски районен съд и Административен съд С. град са представен изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Видно от доказателствата по делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебните производства по обжалване на отменения акт. В тези производства, развили се пред посочените съдилища, са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договорите по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по него правна защита. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. В настоящият случай размерът на заплатената адвокатска защита, съответства на договореното и платено в производствата по оспорване на административния акт. С това е доказана реално причинена вреда от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. На следващо място, правилно са приети за основателни и исковете за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника по делото за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 08.04.2019 г. и списък на разноските, договореното за осъществяване на правна помощ по настоящото дело възнаграждение в размер на 600 лева е заплатено в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение