Решение № 241 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 643/2015 г.

Решение № 241 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 643/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител Г. Ш. С. срещу решение от 23.10.14 по дисциплинарно дело № 12/14 на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България - с което му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 2000 лв. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо като постановено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ от откриване на нарушението, а евентуално - че е незаконосъобразно. Министърът на правосъдието и К. на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното: I. По възражението за недопустимост на решението на Дисциплинарната комисия поради погасяване на дисциплинарната отговорност с изтичане на шестмесечен срок от откриване на нарушенията: Съгласно чл. 69, ал. 1 пр. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители дисциплинарната отговорност се погасява с шестмесечна давност от откриване на нарушението. В ал. 2 на същия чл. е посочено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който Министърът на правосъдието или С. на камарата са узнали за нарушението. В т. 12 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС е разяснено, че този шестмесечен срок е предназначен за сезиране на наказващия орган, тъй като съществува нормативно уредено дисциплинарно производство. В това производство наказващият орган не може да действа служебно, а трябва да бъде сезиран от друго лице. С. лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване, но не е в състояние да влияе върху бързината, с която действа наказващият орган, нито върху бързината, с която правораздава съдът. Затова дисциплинарната отговорност се погасява, когато Председателят на Дисциплинарната комисия не е сезиран в рамките на давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/. В случая дисциплинарното производство срещу частния съдебен изпълнител е образувано по искане от Съвета на КЧСИ с вх. № 645/14.05.14 до Председателя на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, като самото искане е предхождано от решение на Съвета, взето на заседание от 28.02.14 и обективирано писмено в Протокол № 120/28.02.14 г. При тези обстоятелства срокът по чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ е спазен, като без значение се явява обстоятелството кога съставът е разгледал делото и е постановил обжалваното в настоящето производство решение. Същото съставлява допустим акт и съдът следва да се произнесе по неговата правилност. II. По твърденията за неправилност на обжалвания акт: ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: Жалбоподателят е наказан с глоба в размер 2000 лв. за три дисциплинарни нарушения, които са ясно дефинирани и приети за установени от Дисциплинарната комисия на КЧСИ - за това, че: 1/ не е спазил изискванията на чл. 485 вр. с чл. 468 ГПК - на 3.10.12 извършил опис на недвижими имоти с помощта на вещо лице, като лицензираният оценител определил общата пазарна стойност на имотите на 828378 лв. /оценката е била връчена на длъжника на 23.11.12 г./; при тези обстоятелства началната цена, при която е била обявената публичната продан /1.02-1.03.13 г./, е била 385962,20 лв. - вместо следващата се съобразно посочената от вещото лице такава - 621283,50 лв.; отразено е и, че това е направено без нарочен акт на съдебния изпълнител, с който той да определи оценката на недвижимите имоти - което не позволява да се определи с точност каква оценка е определена в действителност; 2/ отменил е вече изтекла публична продан, проведена от 17.05.12 до 18.06.12 г., и протокола за обяваване на купувач на недвижимия имот - като е извършен нов опис и оценка - без наличие на законоустановените предпоставки; 3/ в нарушение на чл. 434 ГПК е извършил корекции на съдържанието на протокол за опис на движими вещи от 11.01.13 г., което не съответства на волята на подписалите го лица и които промени е следвало да направи чрез съставяне на нов протокол. Приетата от Дисциплинарната комисия фактическа обстановка е установена от приложените към делото документи. Така например от протокола за опис от 3.10.12 г., извършен с участието на вещото лице П. И., докладите от същата за оценка на описаните недвижими имоти /на обща стойност 828378 лв./, съобщението за връчването им на длъжника, обявлението за насрочване на публична продан /при начална цена на имотите в размер на 385962,20 лв./ и съобщаването му, се установява, че ЧСИ не е определил началната цена на база наличното заключение на вещото лице. Формирана съобразно същото тя възлиза на 621283,50 лв., а вписаната в обявлението за насрочване на проданта - 385962,20 лв., е определена произволно, по начин и механизъм който не е ясен, не е закрепен в - а и не произтича от, отделен акт на ЧСИ. При тези обстоятелства следва да се приеме, че ЧСИ не е спазил разпоредбата на чл. 485 вр. чл. 468 ГПК. Визираното от Дисциплинарната комисия на КЧСИ дисциплинарно нарушение по чл. 67 ЗЧСИ е налице и оплакването на ЧСИ в тази връзка е неоснователно. Аналогично е положението и с останалите нарушения, за които е наложено дисциплинарно наказание. Безспорно с Протокол от 20.09.12 ЧСИ е отменил действията си по насрочване на публична продан за времето 17.05.12-18.06.12 и Протокол от 19.06.12 г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач на недвижим имот. Редът, по който могат да се атакуват и отменят актове на ЧСИ във връзка с приключила публична продан, е изрично предвиден в закона. Предхождащите възлагателното постановление действия не подлежат на обжалване; последното може да се обжалва пред съд от лицата и в случаите, предвидени в чл. 435, ал. 3 ГПК, като ЧСИ не разполага с компетентност да отменя сам резултатите от вече извършена публична продан. Като го е направил, той е допуснал нарушение на закона. Такова е налице и предвид нанесените в Протокол за опис от 11.01.13 г. корекции, касаещи описани в същия движими вещи. В протокола са направени корекции /зачертавания и добавки на текст/ от друга дата /10.04.13 г./, без да е видно и да се установява, че същите са били извършени в присъствието и в съответствие с волята на страните, респективно без да е съставен отделен протокол, обективиращ горните промени. При това положение не е спазено изискването на чл. 434 ГПК - за всяко предприето и извършено от ЧСИ действие да се съставя протокол, в който да се посочва деня и мястото на извършването му и направените от страните искания и заявления. Предвид всичко изложено по-горе следва да се приеме, че жалбоподателят е извършил посочените в решението на дисциплинарната комисия към КЧСИ нарушения, за които му е наложено общо наказание в размер на глоба 2000 лв. Жалбата му е неоснователна и атакуваното решение трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на К. на частните съдебни изпълнители следва да се присъдят претендирните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 370 лв., определени съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, съдът