Решение № 836 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2008 г.

Решение № 836 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Стоянка П. П. лично и в качеството си на Е. търговец "С" гр. Б. е поискала да се отмени влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение № 361 от 18.06.2008 г. по гр. д. № 1529/2007 г. Ответникът О. Н. оспорва молбата и счита, че е неоснователна. С решение № 361 от 18.06.2008 г. по гр. д. № 1529/2007 г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение е отменил въззивното решение на Бургаския апелативен съд от 05.12.2006 г. по гр. д. № 35/2006 г. и се е произнесъл по съществото на спора като е отхвърлил исковете на С. П. П., действаща като едноличен търговец с фирма "С" гр. Б. срещу О. Н. с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 23 164 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от направени разходи по изготвяне на строителни книжа и преместване на подземни комуникации, за сумата 43 403 лв., представляваща имуществени вреди от погасяване на правото на строеж, за сумата 160 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от стойността на обектите в жилищната сграда, които е следвало да придобие в собственост. Върховният касационен съд е приел, че няма причинна връзка между отменената като незаконна от съда заповед на кмета на О. Н. за изменение на строителния и регулационен план на града и претърпените от ищцата по делото вреди, тъй като към момента на издаването й е бил изтекъл срока за изграждане на жилищната сграда. В молбата за отмяна се твърди, че решението на ВКС, III г. о. е неправилно, не установява истината и е постановено при превратно и изопачено тълкуване на събраните доказателства и фактите по делото. Развити са съображения, че касационният съд е изградил решението на невярното заключение, че делото срещу заповед № 102 от 26.05.1993 г., за извършена частична промяна на строителния и регулационен план на града, която е отменена е образувано през 1998 г., а не през 1996 г. каквито са данните по делото. Молителката твърди, че е открила нови доказателства от значение за решаването на делото, поради което са налице предпоставките за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ГПК. С молбата за отмяна се представят жалба вх. № 9* от 28.02.1996 г. до Бургаския окръжен съд, частна жалба от С. Т. С. и К. Т. П. вх. № 51 от 21.03.1996 г. до Върховния касационен съд срещу определение на Бургаския окръжен съд за отмяна на допуснато обезпечение, молба от 21.03.1996 г. по гр. д. № 332/1996 г. на Бургаския окръжен съд, с която се иска прекратяване на делото, заповед № 107 от 06.06.1995 г. за спиране на действието на строително разрешение № 174 от 10.12.1994 г., заповед РД -09-09 от 26.06.1995 г. за отмяна на заповед № 107/1995 г., заповед № 144 от 14.06.1994 г. за анулиране на строително разрешение, заповед № 145/1994 г. за спиране на строителството на жилищната кооперация,, заповед № 81 от 1995 г. за спиране на строителството, заповед № 76 от 10.05.1995 г. за спиране на строителството, заповед № 46 за спиране на строителството,, жалба от 16.05.1997 г. за спиране на строителството, протокол от 14.06.1994 г. относно освобождаване на парцел **** кв. 56 гр. Н. от съществуващата в него инфраструктура, удостоверения за данъчна оценка, постановление на Б. апелативна прокуратура, с което е отменен отказ на Бургаския окръжен прокурор за отказ да се образува наказателно производство. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303 ГПК, поради което доводите на касаторката за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона от съда не следва да се обсъждат като неотносими към предмета на делото. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови доказателства или нови обстоятелства от значение за решаването на делото. Доказателствата трябва да са съществували при разглеждането на делото, но да не са били известни на страната и тя да не е могла да ги представи по делото, въпреки проявената активност да ги издири. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Писмените доказателства, на които се позовава молителката З. № 107 от 06.06.1995 г., заповед РД-09-09 от 26.06.1995 г., заповед № 144 от 14.06.1994 г., заповед № 145 от 14.06.1994г, заповед № 81 от 22.05.1995 г., заповед № 76 от 10.05.1995 г., заповед № 46 и протокол от 14.06.1994 г. са били представени по делото, поради което не са новооткрити. Административните дела по повод обжалване на заповед № 102/1993 г. са били известни на молителката при разглеждането на спора от инстанциите по същество и тя е имала възможност да се снабди със съдържащите се в тях доказателствата, поради което те не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и отмяна въз основа на тях не може да се допусне. Представеното постановление на Б. окръжна прокуратура също не е новооткрито, защото то е адресирано до молителката и не може да се приеме, че й е било неизвестно, освен това то не е и от значение за решаването на спора. Въз основа на него не може да се допусне отмяна по чл. 303, т. 2 ГПК, защото в тази хипотеза е необходимо престъпното обстоятелство да бъде установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, т. 5 ГПК /чл. 97, ал. 4 ГПК-отм./. Не е налице и основанието по чл. 303, т. 4 ГПК, защото не са налице влезли в сила решения по дела между едни и същи страни с идентичен предмет. Решението по гр. д. № 2664/2000 г. на Бургаския окръжен съд е постановено по иск по чл. 1 от ЗОДОВ ПГ и по него молителката не е била страна. С оглед на изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение