Решение № 11551 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13435/2018 г.

Решение № 11551 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13435/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Дунавски район - гр. Плевен срещу решение № 556/25.09.2018 г., постановено по адм. д. № 1125/2017 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Л. Чомаковски в качеството му на ЕТ "Л. Чомаковски" със седалище: с. Търнава, община Бяла Слатина срещу Решение № ПВЗ-00099/28.11.2017 г. за отказ за издаване на разрешително за водовземане и ползване от / на повърхностен воден обект чрез изграждане на съоръжения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, директорът на Басейнова дирекция Дунавски район- гр. Плевен, не се явява. Представлява се от юриск. Христова, която поддържа касационната жалба, ангажира нови писмени доказателства, а по същество твърди основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът, Л. Чомаковски в качеството му на ЕТ "Л. Чомаковски" със седалище: с. Търнава, община Бяла Слатина, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К. Колев, който оспорва касационната жалба на директора на БДДР. Поддържа доводи за нейната неоснователност и правилност на обжалваното съдебно решение, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение АС-Плевен е отменил по жалба на ЕТ "Л. Чомаковски" със седалище: с. Търнава, община Бяла Слатина, ЕИК 202237306 Решение № ПВЗ-00099/28.11.2017 г. на директора на БД Дунавски район- Плевен за отказ за издаване на разрешително за водовземане и ползване от/ на от повърхностен воден обект чрез изграждане на нови съоръжения в река Грезница с цел капково напояване по подадено заявление вх. № ПВЗ-00099/22.11.2016 г. /корегирано със заявление № ПВЗ-00099/03.05.2017 г. / и е върнал преписката на директора на Басейнова дирекция Дунавски район за постановяване на ново решение съобразно мотивите на съдебния акт в 14-дневен срок от влизането му в сила. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че административният акт, макар издаден от компетентен при условията на чл. 52 от Закона за водите орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити на акта и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда неправилно административният орган, за да откаже издаване на разрешително за водоползване в конкретния случай, се е обосновал с наличието на вече изградено водохващане и водовземане без разрешително. Водовземането без издадено разрешително съставлява административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, а изграждането на водовземно съоръжение е административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В рамките на образуваното срещу жалбоподателя ЕТ "Л. Чомаковски" - с. Търнава административно наказателно производство, инициирано именно с констативния протокол № З-РР-28 от 23.11.2017 г., срещу същия е издадено НП, с което са му наложени административни наказания и за двата вида административни нарушения, цитирани по-горе. Сред изчерпателно изброените материалноправни пречки за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, изброени в Закона за водите, не фигурира издаване на НП срещу заявителя по чл. 200, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗВ. Според АС-Плевен защитата на обществения интерес в случая се осъществява по друг ред, подобен на уредения в § 9 от ПЗР на ЗВ, изискващ заплащане на ползваното количество вода и в случаите, в които това ползване е без разрешително. Административният съд е приел, че относима в настоящата хипотеза е разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, съгласно която не се издава разрешение за нов строеж на изпълнителя на наличен незаконен такъв, докато същият не премахне незаконния строеж. Издаването на разрешение за строеж за изграждането на новите съоръжения за водовземане е етап, следващ издаването на разрешителното за водовземане, а към момента на огледа, извършен от вещото лице, незаконни съоръжения за водовземане не са налични на място. Съдът е заключил, че не са налице и другите материалноправни пречки за издаване на административния акт, визирани в мотивите на същия. Неправилно административният орган бил приел, че не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Видно от приобщеното към преписката писмо на ЕТ / л. 15 от адм. д. № 760/2017 г. на АС-Плевен/ са изложени съображения защо не е необходимо изграждането на рибен проход. Налице е изискуемата съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата схема с текстово описание на пътя на водата от мястото на водовземане до мястото на потребление. Не е налице и необходимост от представяне на съгласувателни становища от компетентните органи по см. на чл. 60, ал. 3, т. 5 от ЗВ, тъй като инвестиционното предложение не засяга изградена инфраструктура, същото е изцяло в имота на жалбоподателя и не засяга горски територии. По горните съображения АС-Плевен е отменил административния акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебното решение. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е отменил решението за отказ да се издаде разрешително по ЗВ като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно квалифициране на обжалвания административен акт като ПАМ по чл. 199 от ЗВ, довело до неправилното приложение на материалния закон-от една страна, а от друга – до недопустима подмяна на правния спор. АС-Плевен е разгледал обжалваното решение на директора на БДДР като решение за отказ за издаване на разрешително за водовземане, а не като ПАМ. Развитите от него в мотивите на решението му съображения относно ПАМ по чл. 199 от ЗВ са точно в обратния смисъл и с цел да обосноват обстоятелството, че ако едно лице извършва водовземане и водоползване от повърхностен воден обект без разрешително, този факт не съставлява материалноправна пречка по смисъла на ЗВ на същия да бъде издадено разрешително за водоползване от същия обект чрез изграждане на нови съоръжения. Правилни са изводите на административния съд за липса и на предвидена в закона материалноправна пречка за издаване на исканото разрешително, изразяваща се в издадено срещу заявителя на НП за административни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВ. Обосновано, базирайки се на приложената към решението за отказ за издаване на разрешително преценка съгласно чл. 62, ал. 1 от Закона за водите, съдът е заключил, че по същество са изпълнени всички законови изисквания за издаване на разрешителното, вкл. и тези по т. 3, доколкото на стр. 2 от преценката изрично е вписано, че заявените дейности по водовземане са в съответствие с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Нещо повече - налице е пълно несъответствие между цитираните в административния акт като правно основание за издаването му законови текстове и посоченото фактическо основание за отказа – наличие на изградени без разрешително водоползвателни съоръжения. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че първоначалното заявление на ЕТ "Л. Чомаковски" вх. № ПВЗ- 00099/22.11.2016 г. / л. 137 по адм. д. № 760/2017/АС-Плевен/ е за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект чрез изградени съоръжения- т. е. още при отпочване на административното производство органите на БРДР са били известени за наличието на изградени съоръжения, но очевидно не са възприели съществуването им като пречка за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект чрез изграждането на нови системи и съоръжения, в какъвто смисъл е подаденото по указания на административния орган второ заявление вх. № ПВЗ- 00099/3.05.2017 г., по което се е развило производството. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло и развитите в съдебния акт съображения за липса на нарушения по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ползването на повърхностните води, които не намира за необходимо да приповтаря. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение на АС-Плевен като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид липсата на направено от страна на ответника по касация искане за присъждане на съдебни разноски, присъждането им не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение