Решение № 6406 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2019 г.

ВАСVI отделение29.05.2020 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 11.10.2019 г. постановено по адм. дело № 237 по описа за 2018 г. на Административен съд Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6406 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Георгиев от [населено място] против решение № 230 от 11.10.2019 г. по адм. дело № 237 по описа за 2018 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Георгиев срещу ЕР № 0121-016 от 09.02.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия-Специализиран състав по психични болести, ЕР на НЕЛК- Специализиран състав по психични болести № 0122-016 от 09.02.2018 г. и ЕР на НЕЛК-Специализиран състав по психични болести № 0123-016 от 09.02.2018 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни и съдопроизводствени нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Кюстендил са три експертни решения. С първото от тях, а именно ЕР № 0121-016/09.02.2018 г. на НЕЛК-Специализиран състав по психични болести е отменено ЕР на ТЕЛК № 2783 от 15.11.2017 г. при МБАЛ "Свети Иван Рилски" гр. Дупница, с което е потвърден болничен лист № Е20167720005 издаден от ЛКК при същото лечебно заведение. Дадени са указания болничен лист да се издаде само за болничното лечение за периода от 05.06.2017 г. до 19.06.2017 г., но не и за 30 дни домашно лечение. С второто експертно решение, а именно № 0122-016 от 09.02.2018 г. е отменено ЕР на ТЕЛК № 2784 от 15.11.2017 г. при МБАЛ "Свети Иван Рилски" гр. Дупница, с което е потвърден болничен лист № Е20167720041 издаден от ЛКК при същото лечебно заведение. Дадени са указания болничен лист да се издаде само за болничното лечение за периода от 20.07.2017 г. до 04.08.2017 г., но не и за 30 дни домашно лечение. С третото ЕР № 0123-016 от 09.02.2018 г. на НЕЛК-Специализиран състав по психични болести е отменено ЕР на ТЕЛК № 2785/15.11.2017 г. при МБАЛ "Свети Иван Рилски" гр. Дупница, с което е потвърден болничен лист № Е20167720070 издаден от ЛКК при същото лечебно заведение. Дадени са указания болничен лист да се издаде само за болничното лечение за периода от 04.09.2017 г. до 12.09.2017 г., но не и за 30 дни домашно лечение. За да отхвърли жалбата на К. Георгиев Административен съд Кюстендил е обосновал правилния извод, че административните актове са издадени от компетентен орган, в кръга на предоставената му власт, в предписаната от закона писмена форма, съдържащи правни и фактически основания. Приел е, че при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и са издадени при правилно приложение ма материалния закон. От представените по делото доказателства включително експертното заключение първоинстанционният съд е установил, че К. Георгиев е бил хоспитализиран в психиатрично отделение на МБАЛ "Свети Иван Рилски" гр. Дупница с диагноза [диагноза] в периода 05.06.2017 г. до 19.06.2017 г., от 20.07.2017 г. до 02.09.2017 г. и от 04.09.2017 г. до 12.09.2017 г. След всяко болнично лечение му е издаван болничен лист за стационарното лечение и за 30 дни домашно лечение. В издаваните след болничното лечение епикризи е отбелязано следното: "След проведено лечение се наблюдава подобряване на депресивното състояния. Пациентът започва да общува с близките си и да оказва съдействие на персонала на отделението". Няма изписана медикаментозна терапия. Насочен е към личен лекар и психиатър за амбулаторно наблюдение и лечение. Въз основа на така събраните доказателства съдът е извел извода, че обжалваните ЕР са съобразени с материалния закон. В представената по делото медицинска документация липсват доказателства установяващи временна неработоспособност на лицето. В епикризите е посочено, че същото се изписва при подобряване на състоянието му и без включена остатъчна симптоматика. Липсват данни лечението на лицето да е продължило в домашни условия, което да е пречка то да изпълнява служебните си задължения. Няма данни за извършени прегледи нито при ОПЛ, нито при психиатър, както и няма данни за предписано му медикаментозно лечение. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд относно правилността на решенията на НЕЛК. На основание чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК не намира причина да ги преповтаря. По делото липсват каквито и да е медицински данни налагащи издаване на болнични листи за 30 дневно домашно лечение след проведеното болнично лечение. Видно от издадените епикризи лицето се изписва с подобрение на депресивното състояние и без назначено по-нататъшно лечение. Насочено е към ОПЛ и лекар-психиатър, но по делото няма данни Георгиев да се посещавал лекар-специалист, който да е проследил състоянието му. Такива данни не е открило е вещото лице. Няма изписани медикаменти. Освен представените по делото епикризи от проведеното болнично лечение не са налице други медицински документи удостоверяващи обективно временната неработоспособност на лицето след дехоспитализацията. В тази връзка следва да се приеме, че издадените болнични листи за 30 дневен период на временна неработоспособност са издадени без наличие на основания за това. Като е отменил ЕР на ТЕЛК по отношение на периода от 30 дни на временна неработоспособност НЕЛК е издал законосъобразни решения, а жалбата, срещу тези решения правилно е отхвърлена като неоснователна. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон, тъй като НЕЛК не е извършила преглед на лицето. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, т. е. извършването на преглед не е задължително действие при постановяване на решението на НЕЛК. Още повече, че в случая безспорно се доказа, че лицето не притежава друга медицинска документация. Неоснователно е и възражението, че НЕЛК се е произнесла без да събере допълнително документация от значение за случая. Ако такава документация съществуваше, то за лицето не е имало пречка същата да я представи на органа. Други документи от значение за изясняване на случая обаче не са представени нито пред органа, нито пред съда. Във връзка с гореизложеното не се установяват твърдените в касационната жалба касационни основания, поради което жалбата се преценява като неоснователна.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1