Решение № 4210 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8144/2024 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08), приведена в действие в Република България при замените на горска земя. Делото се разглежда от касационната инстанция за втори път. С решение 1972/20.02.2024 г. постановено по адм. дело 5958/2022 г. Върховният административен съд е отменил решение 556/31.03.2022 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 983/2020 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания съдът да изложи мотиви относно това дали е установено качеството предприятие на дружеството адресат на оспорения акт при съобразяване с относимата нормативна уредба и решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз, както и да изследва въпроса за наличие или липса на държавна помощ, подлежаща на възстановяване, с оглед установените пазарни цени в хода на административното производство и заключенията на вещoтo лице, съобразявайки приетото в решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз. С обжалваното съдебно решение административният съд отново е отменил оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но е незаконосъобразен, тъй като не съдържа мотиви за квалифициране на ТИЛА ЕООД като предприятие по смисъла на решението на ЕК и размерът на подлежащата на възстановяване помощ, определен в акта не съответства на закона. От фактическа страна съдът е установил, че с договор за замяна на недвижим имот 53/23.01.2009 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Бургас на 05.02.2009 г. дружеството е заменило 37 собствени недвижими имоти с обща площ 768.642 дка, находящи се в землището на с. Стакевци, с. Раяновци, с. Салаш, с. Струиндол, с. Ошане, с. Боровица, с. Крачимир, с. Прауджа, община Белоградчик, с. Борима, община Троян, с. Рибарица, община Тетевен, гр. Априлци, община Априлци, с. Гложене община Тетевен, на стойност 1 391 820 срещу държавен имот с площ от 96 дка в гр. Созопол, община Созопол, с идентификатор 67800.45.472 на стойност 1 342 099.56 лева. Сделката попада в обхвата на решение на ЕК C

6207 final от 05.09.2014 г., издадено на основание чл.108 § 2 първа алинея от ДФЕС, което е влязло в сила, като необжалвано от Република България. Съгласно оценка, изготвена от Агролеспроект ЕООД, с едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) пазарната цена на частните имоти е определена в размер на 291 599.26 лева, а на държавния имот - в размер на 4 273 356.48 лева. Съгласно формулата, посочена в решението на ЕК C

6207 final от 05.09.2014 г. с оспорения акт е определена неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в размер на 4 031 478 лева и лихви в размер на 1 990 726.10 лева. Със заключение на вещо лице с оценителска правоспособност, прието по адм. дело 983/2020 г. е определена пазарна цена на държавния имот в размер на 4 002 018 лева и пазарна цена на частните имоти в размер на 369 050.06 лева. За частните имоти са ползвани цените по осъществени възмездни разпоредителни сделки с ПИ в горски територии, взети от АВп. град Троян, град Тетевен и гр. Белоградчик към 2008 г. - договорът за замяна е сключен на 23.01.2009 г. С допълнително заключение е установена пазарна цена на държавния имот по ЗДС в размер на 3 243 629 лева и размера на държавната помощ съответно от 3 682 688 лева съгласно методиката по съображение 173 във връзка със съображение 147 от решението на ЕК при пазарни цени по основното заключение и държавна помощ от 3 031 364 лева по пазарни цени на имотите съгласно допълнителното заключение. При така установените факти съдът е приел, че в оспорения акт липсват мотиви за извършваната от ТИЛА ЕООД икономическа дейност, което препятства преценката на съда дали дружеството отговаря на изискванията за "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС. В тази връзка в решението е посочено, че задължението на съда е да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на изложените в него мотиви т.е. съдът не може да замести административния орган, излагайки мотиви вместо него. Съдът е съобразил и ТР 16/31.03.1975 на ОСГК на ВС, съгласно което неизлагането на мотиви представлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Позовал се е и на съображение 142 от решението на Комисията, според което понятието предприятие в чл. 107, § 1 от ДФЕС е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. Съдът е съобразил и тълкуването на решение на ЕК C

6207 final от 05.09.2014 г. в решението на Съда на ЕС по дело С-325/22, съгласно което не може да се приеме, че само лицата, които са придобили позмлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл.107, § 1 от ДФЕС. Според съда отсъствието на фактическа установеност в оспорения АУПДВ препятства квалифицирането на дружеството като предприятие. При постановяване на решението съдът е посочил, че дори и да се приеме за установено, че ТИЛА ЕООД е бенефициер на държавна помощ по смисъла на чл. 107, §1 от Договора, то размерът на подлежащата на възстановяване помощ е определен незаконосъобразно. Пазарните цени на имотите не са изготвени от независим оценител. Оценките са изготвени от Агролеспроект ЕООД, който не е вписан в публичния регистър на независимите оценители и няма сертификат по Закона за независимите оценители. т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП. Заключенията на вещото лице, приети в съдебното производство, не са кредитирани от съда, тъй като към тях не са приложени доказателствата, въз основа на които са изготвени. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК. Изводите му за незаконосъобразност на акта поради липса на мотиви по чл. 59, ал.2, т. 4 АПК и поради определяне размера на подлежащата на възстановяване помощ в нарушение на закона, се подкрепят от доказателствата по делото. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е изпълнил указанията на горната инстанция, които съгласно чл. 224 АПК са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Указанията на касационната инстанция са съдът да изложи мотиви относно това дали е установено качеството "предприятие" на дружеството - адресат на акта. При постановяване на обжалваното решение съдът е изложил мотиви и е извършил указаната от горната инстанция преценка, като е приел, че това качество не е установено, тъй като в акта не се съдържат данни и мотиви за извършваната от ТИЛА ЕООД икономическа дейност. Настоящият касационен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че съдът не може да замести липсващите в акта мотиви. Такива указания не са дадени и от касационната инстанция при връщане на делото за новото разглеждане, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Правилно съдът се е позовал на ТР 16/1975 г., което не е загубило значението си и при действието на АПК и законосъобразно е приел, че липсата на мотиви е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт. Правилно съдът е приел, че неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година. Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и на размера на помощта, подлежаща на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В чл. 38, ал. 6 ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ. По силата на чл. 170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяването им, е на административния орган. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че размерът на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определен в нарушение на закона. В АУПДВ административният орган е определил пазарните цени на имотите съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДП - чрез експертна оценка, извършена от Агролеспроект ЕООД, избран за оценител по реда на Закона за обществените поръчки. В чл. 38, ал. 9 и 10 от ЗДП е предвидено, че оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с получателя на помощта и се възлага и приема от администратора на помощ съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. В случая по делото е установено, че оценката не е възложена от администратора на помощта - министъра на земеделието, храните и горите, а от Изпълнителна агенция по горите, както и че дружеството, изготвило оценителските доклади, не е регистрирано като независим оценител по ЗНО. Установено е, по данни от търговския регистър, че едноличен собственик на капитала в Агролеспроект ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите (понастоящем Министерство на земеделието и храните), поради което при възлагането и изготвянето на пазарните оценки на имотите на това дружество е в нарушение на принципите за независимост и обективност по чл. 4 от ЗНО. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е следвало да определи подлежащата на възстановяване държавна помощ съгласно заключението на вещото лице, прието в съдебното производство. Правилно и в съответствие с чл.202 ГПК съдът не е кредитирал основното и допълнително заключение, приети по делото, тъй като не са представени доказателства за пазарните аналози, послужили за изготвянето им. От изложеното се налага извод, че обжалваното съдебно решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1100 лева, адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.01.2025 г.