Решение № 220 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3207/2013 г.

Решение № 220 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3207/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 136 от 18.01.2013 г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 2066/2012 г., с което е отменено решение № 229 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1305/2011 г. на Асеновградски районен съд и вместо това е отхвърлен иска на А. И. Г. и М. Н. Г. против В. А. С. за премахване на изградената в собствения им ПИ 00702.520.245 масивна, монолитна, едноетажна, с избено помещение сграда, застроена на 25,74 кв. м. в т. ч. открита тераса с площ 7,47 кв. м., оградена с метален парапет, с оформено под терасата избено помещение. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на насрещния иск на В. А. С. против А. И. Г. и М. Н. Г. за заплащане на сумата 20 000 лв., представляващи стойността на извършени подобрения в имота, посочени в решението, както и за отхвърляне на искането по чл. 72, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗС за признаване право на задържане на имота до заплащане на подобренията. Касационната жалба е подадена от ищците А. И. Г. и М. Н. Г. чрез пълномощника адв. К. и касае отхвърления иск по чл. 109 ЗС. Изложени са съображения за неправилно приложение на закона. Съдът неправилно е намерил за приложими нормите на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. В случая е спорно дали ответникът е имал качеството на ползвател на имота, ищците не желаят да придобият собствеността върху постройката, а и е установено, че тя им пречи. Поради това те считат, че имат право на защита по общия гражданскоправен ред, без да следват уредената в закона административна процедура. Ответникът по жалбата В. А. С. взема становище за неоснователност на жалбата. С определение № 221 от 10.06.2013 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали в отношенията между ползвател, който няма право да придобие собствеността върху терена и реституиран собственик по ЗСПЗЗ, който не желае да запази изградената в имота сграда, е приложима защитата с негаторен иск по чл. 109 ЗС или следва да се приложи специалната уредба на § 4а, ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 109 ЗС и насрещен иск по чл. 72 ЗС. Ищците се легитимират като собственици на имота, съставляващ пл. № 5163 с площ 1984 кв. м. по плана на А., по силата на договор за покупко-продажба, сключен през 2001 г. с Е. Ч. - възстановен собственик по ЗСПЗЗ. Те претендират, че сградата на ответника е незаконен обект и пречи на достъпа до имота с автомобил. Поради това искат нейното премахване. Ответникът установява, че му е било предоставено право на ползване върху пустееща земя в м. "П." - лозе с площ 1 дка през 1963 г. и през 1973 г. е построил процесната сграда върху площ, представляваща грамада от камъни и служеща като граница със съседния имот. П. от ответника имот попада върху по-голям имот от 3 дка, възстановен на Е. Ч.. През 1994 г. на ответника е отказано изкупуване на земята по съображения, че теренът е отреден за разширяване на строителните граници и земята се връща на бившия собственик. Приети са две технически експертизи. От тях се установява, че спорната сграда е масивна, едноетажна с избено помещение, застроена е на наклонен терен; площта й е 25,74 кв. м., в т. ч. открита тераса на 7,47 кв. м.; построена е 1973 г. и препятства достъпа до имота на ищците - само ако се премахне грамадата от камъни и сградата, ще се осигури възможност за влизане на автомобил в имота. Не се твърди да са налице строителни книжа за изграждане на сградата. Видно от скицата на имота и от свидетелските показания в имота съществува и сграда на ищците, построена също през 70-те години. В. съд, за разлика от първоинстанционния, е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС като е намерил, че отношенията между страните следва да се уредят съгласно § 4а, ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ, която разпоредба се явява специална и урежда именно отношения между възстановен собственик и ползвател, изградил сграда в имота. По основанието за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ дава възможност на лица, на които е предоставено право на ползване върху земеделски земи и които са построили до 1.03.1991 г. сграда в имота, да придобият правото на собственост върху земята, ако заплатят цената й на собственика чрез общината. При неосъществяване на тази възможност възниква съответно право на собственика на земята да придобие сградата, ако я заплати на изградилия я ползвател чрез общината - § 4а, ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ. Следващата алинея на цитирания § постановява, че когато стойността на сградата и земята не бъдат заплатени, сградата и имота се изнасят на публична продан. Детайлна уредба на процедурата по оценяване на земята, респ. сградата, и сроковете за това, се съдържа в ППЗСПЗЗ - § 62 от ПЗР. Оценката на земята се извършва по молба на носителя на правото на ползване, а ако той не заплати земята, оценката на сградата се извършва по молба на собственика в едномесечен срок от изтичане срока за плащане на ползувателя. Когато собственикът не внесе стойността на сградата или подобренията в определения срок, имотът се изнася на публична продан по искане на кмета на общината, на собственика или на ползвателя, направено в едномесечен срок от изтичането на срока за плащане на сградата и подобренията от собственика. Получената при публичната продан сума се разпределя между собственика и ползвателя според съотношението между стойността на земята и стойността на сградата. Видно, че с тази нормативна уредба е създадена цялостна процедура, с детайлно разписани действия в определени срокове, за уреждане отношенията между ползвателя и собственика по повод земята и сградата в имоти по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Несъмнено е, че тази административна процедура следва да намери приложение в отношенията между ползвателя и собственика, като за реализирането й е необходима инициатива за това от някое от посочените в закона лица. Когато правото на ползвателя да изкупи земята е отречено по административен ред, а възстановеният собственик в предвидените срокове не е предприел действия да заплати сградата; извършил е разпореждане с поземления имот и приобретателят не желае запазването на тази сграда, която му пречи, то отношенията между приобретателя и ползвателя относно сградата подлежат на уреждане по общия гражданскоправен ред. По касационната жалба. В съответствие с приетото по-горе не могат да бъдат споделени съображенията на въззивния съд, че защитата с иск по чл. 109 ЗС е неприложима в случая поради специалната уредба в § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. От една страна в случая отношенията не са между ползвател и собственик, а между частен правоприемник на собственика и ползвател. От друга страна, са изтекли предвидените в § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ срокове, без да бъде инициирана процедурата по оценяване на сградата или изнасянето на имота на публична продан. Отказът на общината да оцени ползвания имот от ответника В. С. е постановен през 1994 г. и не е бил обжалван от него; правото на собственост на Е. Ч., праводателка на ищците, е възстановено с решение на ОСЗ от 2001 г., придружено от скица по чл. 13, ал. 4 и 6 ППЗСПЗЗ, тъй като имотът е в регулация. Същата година имотът е продаден на ищците, като от събраните доказателства е видно, че те са били ползватели на голямата /северната/ част от имота, в която са изградили своя сграда. В тази ситуация правилата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ са неприложими. След като приобретателите на възстановения имот имат своя сграда, а ответникът е бивш ползувател, чието право на ползване не е трансформирано в право на собственост и изградената от него сграда пречи на ищците, то е налице гражданскоправен спор, който подлежи на разрешаване от съда. В този смисъл е и писмото на [община] от 8.04.2011 г., адресирано до страните, в отговор на подадена от ищците жалба срещу постройката. Следва да се приеме за доказано от техническата експертиза на в. л. Г. и от свидетелските показания /св. Г. и св. С./, че построената от ответника сграда, намираща се в южната /тясна/ част на имота, служеща за подход към него, пречи на нормалния достъп в имота с автомобил. При липсата на данни за законност на изградената сграда /в писмото на [община] от 8.04.2011 г. се сочи, че за сградата няма строителни книжа/ и при установеното обстоятелство, че тя пречи на упражняването на правото на собственост на ищците в пълен обем като препятства достъпа им в имота с автомобил, предявеният иск по чл. 109 ЗС се явява основателен. Предвид изложеното обжалваното решение, с което искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен, се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. То следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново решение за уважаване на претенцията. По отношение на насрещната искова претенция за заплащане на извършени подобрения в имота въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК касаторите - ищци в процеса имат право на направените разноски в трите инстанции, които възлизат на 455 лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.