Решение № 15447 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4813/2017 г.

Решение № 15447 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4813/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. Г., жив. в с. К., срещу решение № 22/08.03.2017 г. по адм. дело № 200/2016 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3286з - 4008/12.12.2016 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерство на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, иска отмяната му и отмяна на оспорената заповед като нецелесъобразна. Ответникът по касационна жалба - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от надлежно оправомощен орган, законосъобразно е отказано на Ганчев снемането на полицейската му регистрация поради липса на някое от законовите основания на чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Настъпилата реабилитация за осъжданията му с влезли в сила присъди не е между визираните в закона правни основания за снемане на полицейската регистрация. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган. Решението е правилно. В административната преписка има две заповеди за отказ за снемане на полицейска регистрация на различни основания, но пред първоинстанционния съд е обжалвана само едната - № 3286з-4008/12.12.2016 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерство на вътрешните работи. В оспорената пред първата инстанция заповед се излагат мотиви относно полицейска регистрация в ОДМВР - С. по повод кражба от 1997 г., за което Ганчев е осъден на "лишаване от свобода" и наказанието е отложено за изпитателен срок - тоест регистрацията е за умишлено престъпление от общ характер. Реабилитиран е на основание чл. 88а НК. В другата неоспорена заповед - № 3286 д-4010/12.12.2016 г. е обсъдена полицейска регистрация от 2003 г. в ОДМВР - С. за престъпление по чл. 343 в, ал. 2 НК от 2003 г., по която наложеното наказание "лишаване от свобода" е изтърпяно ефективно. Видно от свидетелството му за съдимост Ганчев е реабилитиран за всичките осъждания със седем влезли в сила присъди по седем различни наказателни дела от общ характер. Касаторът не оспорва мотивите на АС, че между хипотезите на чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация липсва като основание настъпилата реабилитация - по право или по съдебен ред, но счита, че така постановеното решение противоречи на целта на закона и основни закони, които уреждат правата и свободите на гражданите, както и на ЕКПЧ, без да конкретизира с кои точно разпоредби е противоречието. Искането в касационната жалба да се отмени заповедта като нецелесъобразна не съответства на характера на съдебния контрол върху административните актове, който е единствено за законосъобразност, но не и за целесъобразност, видно от разпоредбата на чл. 145, ал. 1 АПК, за разлика от контрола, упражняван от по-горестоящия административен орган, който освен за законосъобразност е и за целесъобразност ( чл. 97, ал. 1 АПК). По другите, свързани с материалното право касационни оплаквания и предвид задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 АПК да провери служебно материалноправната законосъобразност на съдебния акт, настоящият съдебен състав констатира следното: Съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Искането за заличаване на полицейската регистрация се обуславя само от настъпилата реабилитация на молителя. Необходимо е да се прави разграничение между хипотезите по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, който регламентира основанията за заличаване на полицейската регистрация като вид обработване на лични данни и общите правила за обработване на лични данни в информационни фондове на МВР, които са установени в Раздел VI от ЗМВР, включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат да имат различно предназначение и обработването на лични данни за целите на полицейската регистрация на осъждани лица. Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразена доколко продължава да "съществува причина за тяхното запазване" (чл. 26, ал. 2 от ЗМВР), и правомощието по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените общественозначими цели. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони). Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието.