Решение № 4599 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5523/2011 г.

Решение № 4599 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5523/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Михаил Димитров, в качеството му на процесуален представител на Георги Янков Костов, управител на "Хидротекс" ЕООД срещу решение № 7 от 10.03.2011 г. по адм. дело № 961 по описа за 2010 г. на административния съд - Враца. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 33 от 22.11.2010 г. на кмета на община Мездра. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Мездра не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Враца е бил акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 33 от 22.11.2010 г. на кмета на община Мездра. Същият е издаден по искане на търговското дружество, като то притежава недвижим имот, представляващ УПИ VI-1581, кв. 97 по плана на гр. Мездра, с площ от 3 060 кв. м.. С акта на същото е начислена такса за битови отпадъци (ТБО) за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. за 2009 г. и за 2010 г., на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, чл. 14, чл. 14а, чл. 16, чл. 16а, т. 2 и т. 3, чл. 16б, ал. 3 и чл. 17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на ОбС-Мездра, решение № 240 от 29.01.2009 г. на ОбС-Мездра, заповед № 975 от 27.10.2008 г. и заповед № 673 от 29.10.2009 г. на кмета на община Мездра. Според съда обжалваният пред него акт е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. По делото е установено, че търговското дружество е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ, че неговият недвижим имот попада в строителните граници на населеното място и в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и организирано почистване на териториите за обществено ползване, за което са одобрени план-програми по улици и дати. Община Мездра ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци - регионално депо за твърди и битови отпадъци от гр. Враца и гр. Мездра. От дружеството няма подадена декларация за предоставяне от общината на брой съдове за ползване на битови отпадъци. Таксата е определена на база отчетната стойност и размерите определени по дейности с решение № 19, взето с протокол № 19/2009 г. на ОбС-Враца и гр. Мездра. По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и е кредитирана от съда, като експертът по нея установява така изложената фактическа страна по повод местонахождението на имота, организирането на трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, които обуславят дължимостта на таксата за битови отпадъци. Направен е и извод за правилното определяне на същата по размер, респ. нейното диференциране по посочените три услуги, и конкретно в случая последните две. По делото са събрани и гласни доказателства, разпит на свидетелите Мирослав Стефанов и Стефчо Симеонов. Обжалваното решение е правилно постановено. Касационните възражения са две, като такива са били възраженията и в първоинстанционната жалба, на които е даден отговор. Те са насочени са към неправилно приетото от административния орган, а след това и от съда, а именно, че процесната ТБО се дължи, както и че правилно е определен размера на ТБО за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поради непрестиране на същите две услуги. Касаторът се позовава на чл. 71 от ЗМДТ. Настоящият съдебен състав намира, че тези две касационни възражения са неоснователни. Правилно съдът е приел по повод таксата в частта за услуги по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, че няма основание дружеството да бъде освободено от заплащането й, понеже единственото основание за това е налице когато общината по местонахождението на имота няма и не поддържа депа за обезвреждане на битови отпадъци или други съображения. В спора това се установява по категоричен начин от изслушаната съдебна експертиза, а именно, че общината ползва и прави разходи във връзка с обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на такова депо, както и че правилно е определен размера на същата. Като аргумент съдът се е позовал на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ относно начина на формиране на размера й. По отношение на втората услуга, елемент от единната ТБО, а именно за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът категорично е приел, че не е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, т. е., че тази услуга се предоставя в конкретния спор. Тази такса се свързва със задължението на общините да поддържат чистотата на териториите за обществено ползване и обхваща поддържането на пътищата, алеите, парковете, площадки и пр., като не може да се приеме за основателно твърдението, че след като тази услуга не е предвидена само за прилежащите към недвижимия имот територии, а за населеното място, към което той принадлежи, услугата не се предоставя за същия. Не може да бъде споделен довода на касатора, че тази услуга се престира частично, понеже не се осъществява озеленяване на териториите. Тази дейност по естеството си представлява поддържане на териториите за обществено ползване, законът не прави отграничение между отделните дейности, които се включват в нея, а и по делото от събраните гласни доказателства - разпит на свидетеля Стефчо Симеонов това обстоятелство се установява, още повече, че недвижимият имот се намира в строителните граници на селището. Обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение