Решение № 6329 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2010 г.

Решение № 6329 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуален представител юрк. Мурад, против решение № 408 от 20.04.2010 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. дело № 1071/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на агенцията против заповед № РД11-58/24.06.2009 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" Бургас, с която е одобрено протоколно решение № 4/16.06.2009 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на територията на община Царево, за землище с. Резово. В касационната жалба са развити доводи, че постановеното решение е неправилно - постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано. Сочи се, че съдът, в противоречие със служебното начало, не е отчел задължението си всестранно да изследва обстоятелствата по делото, като събере всички относими, допустими и необходими за изясняването на обективната истина доказателства. Поради неправилно установяване на релевантните факти съдът е стигнал до формиране на неправилни изводи и съждения. Иска се отмяна на решението с произтичащите законни последици. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) Бургас, чрез процесуален представител юрк. Касабов, представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните, чрез пълномощника си юрк. Филева, в представено писмено становище развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Заинтересованите страни - кметът на община Царево и Агенция по геодезия, картография и кадастър, не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбата е допустима и неоснователна и поради липса на нарушения на материалния закон и административно-производствените правила решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. При формиране на правните изводи съдът не е допуснал нарушение на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като назначената комисия се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, с извлечение за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Резово, общ. Царево. За Изпълнителната агенция по горите е съществувала възможност да инициира промени в КВС при установяване на грешки и непълноти, от която тя не се е възползвала и наличието на бъдещ спор за собственост не е предмет на обсъждане в административното производство. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването им във влязлата в сила КВС, като правнорелевантни факти са дали имотите, които жалбоподателят определя като гори, са включени в КВС. В случая не е спорно, че планът за земеразделяне и одобрената КВС са влезли в законна сила и комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с извлечението от регистъра на имотите към КВС, като е възпроизвела данните, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Предвид това издаденият административен акт е в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Държавна агенция по горите (понастоящем Изпълнителна агенция по горите) против заповед № РД 11-58/24.06.2009 г., с която на основание чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение № 4/16.06.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на територията на община Царево, обл. Бургас, с. Резово. Оплакванията на жалбоподателя са били, че процесните имоти не представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, а представляват гори, поради което неправилно са причислени към имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С обжалваното решение съдът е приел, че протоколното решение е постановено от компетентен орган, заседавал в предвидения съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ състав и е взето с необходимото мнозинство. Спазени са и установените в ЗСПЗЗ и правилника за приложението му административно-производствени правила. Не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, т.е. със записванията в регистъра на имотите към картата на възстановената собственост (КВС), като е безспорно, че последната е влязла в сила. Решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е надлежно одобрено с оспорената заповед от директора на ОДЗ Бургас, който е компетентният орган по смисъла на чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Основният спор по този вид дела е дали имотите са гори по смисъла на чл. 2 от Закона за горите (ЗГ) или са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложимата в случая нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в чл. 45в и чл. 45г от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните, отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, лесоустройствените планове и лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция, а и пред настоящата, определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството, че планът за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в законна сила и комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с тях и с извлечението от регистъра на имотите към КВС, като е възпроизвела данните в обжалваното решение, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколните решения на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". За настоящото производство са относими данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП. В административно производство с правно основание чл. 19 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ не се разглежда въпроса за връщане на държавна гора независимо от нейните размери. Спор за собственост се разрешава по общия исков ред в гражданско производство. Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд Бургас е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,