Решение № 5502 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2008 г.

Решение № 5502 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДМВ-Инвест"- ООД гр. Тетевен, чрез неговия пълномощник срещу решение № 612/09.07.2008 г. по адм. д. № 825/2008 г. на Административен съд София град. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- ДНСК- чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-14-394/24.10.2007 г. на ответника, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка към хотелски комплекс", изпълнен в УПИ IV, кв. 55, по плана на гр. Тетевен, който имот е собственост на жалбоподателя. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По делото безспорно се установява, че процесната пристройка е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него липсват строителни книжа. Предприето е частично изменение на застроителния план през 1996 г., но не е приет проект за реконструкцията на хотела. Липсват доказателства за узаконяването на строежа по реда на § 184 ПЗРЗУТ, както и такива, че строежът е търпим съгласно § 16 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, без да е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, влияещи върху правилността на решението. Обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик на построената сграда, приета за незаконна, е ирелевантно за преценката валидността и законосъобразността на административния акт. На първо място, жалбоподателят е собственик на терена, върху който е сградата и има правен интерес да обжалва заповед със съдържание като оспорената. Останалите твърдения за наличие или не на собственически права върху изграденото са неотносими към предмета на спора. Доколкото жалбоподателят не фигурира като адресат на на разпоредителната част на акта, а само в мотивите като собственик на терена, спрямо него не може да бъде постановено доброволно изпълнение в определен срок. Всъщност, ако той не е изобщо адресат на акта, производството спрямо него би следвало да бъде прекратено. Както се посочи, всички доказателства са обсъдени от съда. Приетите от съда за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за наличието на незаконен строеж. Твърденията в касационната жалба, че органите на община Тетевен са знаели, че обектът се изгражда без одобрени строителни книжа, но са предприели действия да му създадат статут на законен строеж, не сочи на евентуална незаконосъобразност на заповедта, след като тези действия не са финализирани съобразно изискванията на закона. В този смисъл дори обектът да е предвиден по застроителния план, това не елиминира необходимостта от издаване на строителни книжа и извършване на застрояването спрямо тях. Освен това, обектът е изграден върху част от терен, станал собственост на касатора на 10.04.2007 г., а на 06.06.2007 г. ОЕСУТ е отказал да одобри изменението на ПУП- плана за застрояване и работен устройствен план за УПИ IV, в кв. 55. В контекста на изложеното законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице нито условията на § 16, ал. 2 и 3 ПЗРЗУТ, нито на § 185 ПРЗЗУТ поради липсата на деклариране или заявление в указания в цитираните норми срок. Всичко изложено сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Като е отхвърлил жалбата, съдът правилно е приложил материалния закон и решението следва да остане в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение