Решение № 13315 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9049/2010 г.

Решение № 13315 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9049/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Златков Станковски, Антон Иванов Станковски и Красимир Иванов Станковски чрез техния пълномощник срещу решение № 231/15.05.2010 г. по адм. д. № 942/2009 г. на Административен съд гр. Благоевград. Считат обжалваното решение за неправилно и необосновано и претендират отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор Благоевград при РДНСК - Югозападен район чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът Иван Димитров Стойчев поддържа подадената жалба. Ответниците Чудомир Стойчев, Катерина Арсова, Симеон Георгиев и Бойко Георгиев не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от наследодателя на касаторите срещу заповед № ДК-02-БД-92/7.10.2009 г., на първия ответник, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна селскостопанска постройка" в с. Микрево, ул. "Паисий Хилендарски", № 1 като построен без строителни книжа и при намалени отстояния от страничната регулационна линия. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че изграденото е строеж, за който няма строителни книжа. В случая ирелевантно е обстоятелството дали изградено съответства на предвижданията на ПУП, тъй като евентуалното му съответствие не игнорира изискването за издаване на строително разрешение. Съдът е обсъдил възможностите за прилагане режим на узаконяване и търпимост по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ и по реда на § 16 от ДР на ЗУТ спрямо проверявания обект, но ги е намерил за неприложими. В случая процесното незаконно строителство не е заявено в срока по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, предвид което, с оглед разпоредбата на чл. 12 от същия § подлежи на премахване. С оглед времеизвършването му разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ е неприложима, а за останалите хипотези няма подадена декларации. Поради това е налице незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика правната последица премахване на строежа. Като е приел обжалвания пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият правилно е приложил материалния закон. Правото на жалба е упражнено, поради което евентуалното неуведомяване за започващото административно производство не формира основание за отмяна на обжалвания административен акт в хипотезата на съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,